Празниците в България!

Честит празник на всички Дами!
Майки,сестри и любими жени.
Бъдете винаги усмихнати и щастливи,
нека дните ви са изпълнени с любов и уважение ,
и да сте винаги така красиви да ни радвате и нас!

Здравейте и Честит 8-ми март на нежната половина от Света .






С пожелания за здраве, щастие и много любов .


С Уважение : pepiipep

От мен за всички Вас .
Бъдете щастливи и обичани!!!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
На всички жени,майки,сестри,съпруги!



Скъпи дами,
Бъдете нежни и красиви, възторжени и вдъхновени!
Съхранете женствеността и лъчезарието си!
Обичайте и бъдете обичани..
И НЕКА ТОЗИ ДЕН СЕ ПРЕВЪРНЕ В ИСТИНСКИ ПРАЗНИК ЗА ВАС!

Скъпи дами честит празник!Желая ви от все сърце много здраве ,щастие ,късмет и любов и верни приятели ,като тези ,които са събрани тук в чата на Маняк!Нека си обичаме мъжете,защото без тях живота ни е скучен и не би бил същия!!

Лазаровден

Този празник минава под знака на младостта и на разцъфналата пролет. Това е празникът на труда и трудолюбивите българи.

По стар обичай рано сутрин тръгват момите, нагиздени с пъстри премени и венци на главите, за да благославят труда на работливите стопани, пеят за нивите, за къщите, за домашните животни, на девойките - за хубост, на момците - за храброст и ловкост.

Цветница

Цветница е последният голям църковен празник преди Великден. Той винаги е в неделя.

Традицията го свързва с тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клонки, възславян като Месиански цар. Той влиза в града на магаренце и е приветстван от хората с "Осанна”, задето е възкресил Лазар предния ден – в събота. Тържествено посрещнат в Йерусалим на Цветница, той доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот.
На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки - сякаш отново посрещат своя Спасител. Свещеници осветяват клонките и цветята, донесени от вярващите. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Обикновено от тях се увиват венци, които се окачват над прага на къщата или над домашния олтар.

Честит празник на всички именници
Желая ви букет от рози, покрит с шапките на младостта, нежно завит с воала на щастието и прекрасно обвързан с лентата на любовта !

Честит празник на всички именници!На този ден празнуват всички с имената:

* Биляна , Беляна
* Божура
* Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета, Венцислав
* Гергин(а), Гроздан(к)а
* Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а),Динка, Детелин(а)
* Елица-Идва от Ела
* Евелина - в превод от френски означава горски орех
* Жасмин(а)
* Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка)
* Ива (име)
* Иглика
* Калина (име), Калин, Кремена, Карамфил(к)а, Китка, Камелия, Кестен
* Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора, Люлина
* Маргарита, Магнолия, Малина
* Нева, Невен(а),Незабравка
* Петуния , Паулина
* Ралица, Ренета (от фр.сорт ябълка), Роза, Розалина, Роксана
* Росен
* Росица
* Смилян(а), Сияна
* Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
* Фидан(ка),
* Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а)
* Череша
* Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина
Да сте живи и здрави!

Во истина Воскресе!

Нека запалените свещи във Великденската нощ осветят душите и сърцата ни и пламъка на любовта и добротата изпълват живота Ви!

1-ви май - Международен ден на труда

Международният ден на труда е официален празник в България.
Появяването на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.
Началото се поставя на 1 май 1886 година, когато се организира първата в историята обща международна стачка. В американския град Чикаго на стачка излизат 300 000 работници с искане за въвеждане на 8-часов работен ден. След тридневни протести стачката е разпръсната от полицията, а стачкуващите дават осем жертви.
Първите масови манифестации у нас са от 1893 г. в София, Пловдив и Видин.
За първи път 1 май е обявен за официален празник в България през 1939 г. Официално всяка година се чества от 1945 г.
Днес първи май се чества като ден на труда и е официален празник в редица държави като Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ТРУДЕЩИ СЕ!

24 май- Празник на славянската писменост и култура


Върви народе възродени, към светла бъднина върви
с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови.

24 май не е просто поредния официален празник - това е денят, в който всеки българин може да изкрещи с пълно гърло, че е горд потомък на нация, заемаща стратегическо място в историята на Европа. Той е символ на достойнство, традиция и духовност.24 май, може би най-светлият, най-съкровеният български празник - денят на светите братя Кирил и Методий. Отново сме тук, в това значимо за всеки българин място, където са събрани немалка част от най-важните знаци за нашата по-близка и по-далечна история. Отново изправяме, изпъваме снага с респект, гордост и самочувствие пред богатото културно-историческо наследство, което имаме.
На този ден обаче заедно с респекта има едно особено вълнение. То идва от това, че на 24 май ние, българите, отбелязваме не само появата на буквите, почитаме паметта на техните създатели. Даваме си сметка в каква тежка борба, кога и как – в битка с догми и канони, в битка с носителите на триезичната ерес – Константин Философ - свети Кирил, написа нашите Аз, Буки, Веди.
Годината е 855-та. Годината, след която нашият народ заема своето достойно място сред признатите народи на Европа.Ние знаем и добре помним как Климент, Наум, Ангеларий създадоха Преславската, Охридската школа. Как обучиха на четмо и писмо хиляди млади българи. И това е нашето основание да твърдим, че именно в люлката на Средновековна България се ражда, утвърждава и налага кирилицата като азбука на милиони хора, на много народи. И този безспорен исторически факт е в основата на националната ни гордост, че и ние сме дали нещо на света.

Честит 1 юни на всички деца и всички възрастни,които се чувстват деца

Честит празник скъпи деца,това е вашият ден,изживейте го както никога досега,бъдете деца сега,нека не ставате без време възрастни породено от българския начин на живот,живот ден за ден.Нека на вашият ден бъдете много обичани и разбирани,за едно дете добрата дума,доброто отношение е много важно и нека ние възрастните покажем това точно днес,точно на този голям ден за едно дете,нека детето се почувства такова,нека всички майки и татковци,поне за ден да станат едни деца и да дадат незабравим празничен ден на своето дете....децата са нашето бъдеще:Честит празник,скъпи деца,бъдете живи и здрави и не пораствайте скоро!

Честит 1 ЮНИ ДЕНЯТ НА ДЕТЕТО!!!Всеки човек е бил дете и знае че най-хубавите години са детските!!!

2-ри юни -Ден на Ботев и на загиналите за свободата!

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

Днес е 2-ри юни.Да си спомним за Христо Ботев,българския национален герой, революционер, поет и публицист.На 2 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола в Стара планина.Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.


ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!

Жътва е сега… Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят…

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!

„Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!“

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата…

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!

Творбата е печатана за първи път във в. „Независимост“, 1873 г. Кога точно е създадена, не се знае. Захари Стоянов по спомени на съвременници твърди, че Ботев я е декламирал дълго преди публикацията. С малки поправки стихотворението е публикувано в „Песни и стихотворения“.

Честит 2 юни! БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!!!

15 Август -Успение на пресвета Богородица

Още от първите векове на християнството св. Църква наредила да се празнува денят "Успение на пресвета Богородица". Подробности за това чудно събитие, както и някои сведения за живота на пречистата Божия Майка след възнесение на Спасителя, не са предадени от древните църковни писатели.
След като се върнали от Елеонската планина подир възнесението Христово, св. апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя. Всички вярващи живеели в единодушие и любов и непрестанно се молели. С тях била и Майката Христова и някои свети жени, които служели на Господа през последните години на живота Му. Понятно е колко радостно и утешително било присъствието на Божията Майка за учениците, които скърбели за раздялата със своя божествен Учител. Тя вероятно им предавала ония думи, които, според евангелист Лука, "спазвала, като ги слагала в сърцето си" (Лука 2:19; 2:51); и всички вярващи гледали на нея с любов и благоговение. Пресветата Дева е живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, когото сам Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като син – вместо Себе Си – на Своята пречиста Майка; и от тогава Йоан, като я взел при себе си в къщи, й служел като на своя майка (Йоан 18:27).
И след слизането на Св. Дух над апостолите пресвета Богородица си останала в Йерусалим. Скъпи й били ония места, гдето страдал и умрял нейният божествен Син. Често тя ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, гдето било погребано тялото на Спасителя. Предполагат, че от нея християните възприели благочестивия обичай да посещават местата, осветени чрез присъствието на Господ Иисус Христос.
Когато цар Ирод почнал да гони Божията Църква, пречистата Божия Майка заминала за известно време в Ефес, гдето проповядвал св. Йоан Богослов. Има предание, че тя посетила Св. гора Атонска и остров Кипър, гдето праведният Лазар, когото нейният Син възкресил от мъртвите, бил епископ. Ето какво разказва църковното предание за това:
"Когато апостолите хвърлили жребие кой къде да отиде, за да проповядва Евангелието, пресвета Богородица пожелала да дели с тях трудовете им и казала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Иверската земя и Св. гора Атонска. Но ангел Божи й се явил и казал да не напуска за известно време Иерусалим. Няколко години след това тя пожелала да посети св. Лазар и се отправила на кораб за остров Кипър. По пътя се дигнала страшна буря. Корабът се отклонил от пътя си, отдалечил се от Кипър и стигнал до Св. гора. Тук имало езически храм, пълен с идоли. Но щом пресветата Дева слязла на сухо, идолите паднали и св. Богородица проповядвала на изплашените жители за своя Син Иисус Христос. Мнозина повярвали и Божията Майка казала: "Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще му бъда застъпница!" Затова отците на св. Атонска гора и досега считат Божията Майка своя особена покровителка и наричат Св. гора "Жребий на Божията Майка".
Когато гоненията малко поутихнали, пресвета Богородица се върнала в Йерусалим и живяла там обкръжена от благоговейна любов. Постепенно с разпространението на християнската вяра растяла и славата на Божията Майка. Мнозина дохождали от далечни страни да я видят. В едно древно послание, приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец, четем:
"Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена".
Езичниците и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията Майка заради уважението, с което се ползувала. Като знаели, че тя често посещава местата, гдето страдал Иисус Христос, те я следели, за да я убият. Но Господ пазел пречистата Дева и й готвил славно успение.
Архангел Гавриил, икона от 13 в., манастира "Св. Катерина" в СинайПресвета Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!" И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.Когато тя се върнала у дома, св. Иоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Иоан да погребе тялото Й в село Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Св. Йоан уведомил Иерусалимския епископ ап. Яков за близката смърт на Божията Майка. Той известил за това на всички нейни сродници и изобщо на вярващите. Скоро всички се събрали при св. Богородица. Всички плачели и скърбели за раздялата с Божията Майка. Но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях.
Пресвета Богородица имала още едно желание – да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Заедно с другите апостоли дошъл и св. апостол Павел с учениците си Тимотей, Дионисий Ареопагит и Йеротей Атински. Всички били смаяни, като се видели един друг. А когато св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Иисусовата Майка. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, Който изпълнил последното й желание, молила ги да не скърбят: "Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог. А като погребете телото ми, върнете се всеки на своята работа!" След това пресвета Богородица разпитала апостолите за трудовете им в проповядване словото Божие, дълго беседвала с тях, благословила ги и се молила Богу за цял свят.
Настъпил денят на нейното преставяне. От сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица. "Душата ми величае Господа – възкликнала тя – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна смирението на рабинята Си" (Лука 1:46-48). Господ повикал пречистата Си Майка за вечен живот и след това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.


Честит празник на всички майки и именници!

22 септември - Ден на независимостта на България

На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I използва сложната политическа обстановка и обявява Независимостта на България, а себе си титулува цар.

Независимостта на България е обявена в старопрестолния Царевец.
Третата българска държава води своето начало от Сан-Стефанския мирен договор, подписан на 3 март 1878 г. Този договор, който възстановява България в етническите й граници, е ревизиран няколко месеца по-късно от тогавашните Велики сили - Германия, Англия, Франция, Австро-Унгария и Русия. Това става на т.нар. Берлински конгрес, който накърнява в различна степен интересите на всички балкански страни. Създаден е “възел от проблеми”, превърнали Балканите в “барутен погреб” на Европа.

В съответствие с решенията на Берлинския конгрес на територията на Мизия и Софийско възниква Княжество България. Южна България е обявена за автономна област под името Източна Румелия. Македония остава в пределите на Османската империя. До Втората световна война обединението на българския народ е доминанта за външната и вътрешната политика на българската държава.


На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I се титулува за цар на България.
България успява да си върне Източна Румелия (южна България) чрез Съединението през 1885 г. През 1887 г. за княз е избран германският принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота. Създадена е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 г.). Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), организирано за присъединяване на земите с преобладаващо българско население към Княжеството, завършва с неуспех.

На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I използва сложната политическа обстановка и обявява Независимостта на България, а себе си титулува цар. Това се случва в Иван-Асеновата църква “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолния Царевец с Манифест към българския народ, подписан от Фердинанд І. Този акт е извършен без съгласието на Великите сили и против волята на Турция. България придобива статута на пълноправна независима държава.

25-ти септември, една неосъщетвена мечта. Ден на идеалът!

На днешната дата е подписан Берлинският протокол, в Берлин между представители на България, Германия, Австро-Унгария и Османската империя. Според който изконната българска територия на Северна Добруджа се връща на България.
Бъдещите териториални разширения на България при евентуално включване във Първата световна война на страната на Германия се фиксират още на 6 септември 1915г. На Тайната българо-германска спогодба в София. Участници в нея за българският министър-председател Васил Радославов, а от германска райхсканцлерът Георг Михаелис. Според договора България ще бъде щедро възнаградена. При нейно участие срещу Сърбия, България ще получи по-голямата част от Поморавието, наред с спорната безспорната македонска зона решени от Българо-сръбския договор преди Балканската война. При участие във войната срещу Гърция, България ще получи източна Егейска Македония, а при влизане във бой срещу Румъния, България ще притежава Южна и част от Северна Добруджа.

На същия ден в София е сключен и официален Договор за дружба и съюз между България и Германия, според който България и Германия не могат да влязат в съюз или съглашение, насочени срещу другата страна, Германия гарантира териториалната цялост на България, а България се задължава да помогне на Германия при нападение над нея от граничеща с България страна.

Отново на същата дата в Плес (днес Полша, тогава Германия) се оформят плановете за нападение, установяват се срокове за началото на военните действия, количеството войски и общо нападение над Сърбия.


Тези договори заедно с още един може би определят съдбата на цяля Добруджа. България получава нож в гърба от турските си съюзници, които много предвидимо, отново на същата дата в София на т.нар. Българо-турската конвенция България получава територия от 2 588 квадратни километра по десния бряг на река Марица, включително гарата на Одрин Караагач и град Димотика. След прeминаването на тази тракийска територия в България, Марица става изцяло българска река. Въпреки стремежите си да получим територии до линията Мидия – Енос (дадена на България според Лондонския мирен договор), не успяваме, но истинските следствия ще пристигнат чак през есента на 1918г.

В края на 1917г. Положена на колене след разгромът си, почти изцяло окупирана от български и австро-унгарски войски, Румъния е принудена да подпише примирие с което излиза от войната. Бъдещият мирен договор обаче, подлага на изпитание съюзът на Централните сили и справедливостта му. И трите съюзни на България държави, са съгласни, че Южна Добруджа трябва да премине изцяло в български ръце. По-големи спорове се водят за бъдещето на Серевна Добруджа, Австро-Унгария е съгласна тя да стане българска, Германия иска пристанището на Кюстенджа да бъде свободно и с германско управление, като предпочита територията да се управлява съвместно от Централните сили за известно време, като по-късно германците биха направи отстъпка според която цяла Добруджа да се присъедини към България. Съюзникът който роптае най-много за Добруджа се оказва Османската империя, според становището и там пребивава голямо турско малцинство и заявява, че при анекс на цяла Добруджа от страна на България, ще изисква компенсации от бъгарска страна в Тракия.

Договорът не завършва спора, той просто го отлага за няколко седмици, според него Южна Добруджа става българска (с териториална поправка на северната граница, като тази в Санстефанския мирен договор), а Северна Добруджа, по настояване на Османската империя остава под общо управление на Централните сили. След протеста на България относно разкъсването на Добруджа, на 25 септември е подписан Берлинския протокол, според него цяла Добруджа става българска, но България е задължена да върне на Турция тракийската си придобивка според Българо-турската конвенция.

След Ньойския мирен договор, България не губи просто Южна Добруджа, тя губи цяла Добруджа, губи и левия бряг на Марица, който е върнат на Турция (вече) като компенсация за територия която така и не получаваме никога повече – Северна Добруджа.

На 25 септември 1918г., точно преди 90 години, България завоюва за последен път Северна Добруджа, територия която е присъствала в пределите и в почти цялата и история от създаването и до падането и под ударите на османските турци.

Тези събития ме накараха да се замисля. Дали ако тогава България беше анексирала цялата територия на Добруджа още чрез Букурещкия мир (а не само Южна Добруджа), щяхме да получим отново цяла Добруджа на Крайовската спогодба, подписана на 7 септември 1940г.? Дали трябва да виним егоизма на Турция, освен този на Антантата за това, че днес България не достига до делтата на Дунав? За това че ни дадоха нещо а после си го взеха и ние останахме с “нищо”? Дори и 22 години по-късно не получихме цяла Добруджа.

Днес 25 септември е празникът на град Добрич – денят в който цяла Добруджа отново беше едно! Поклон пред падналите за свободата на Добруджа и делото им. Нека се надяваме, че те никога няма да бъдат забравени, че идеалът им ще бъде постигнат и че не са се борили и умирали напразно!




Виртуалната разходка из Добрич е направена от Маняка!

Честит празник на всички от Добрич със закъснение!Злите езици вече могат да се начешат,благодарение на красивата виртуална разходка ,правена от Свил ,аз посетих градчето ви Роси!Някой може ли да отрече сега,че не съм била в градчето ви?