Празниците в България!

Пожелавам на всички студенти да сте живи и здрави, много да се забавлявате и да има голям купон. Изкарайте си чудесно и най-вече не спирайте да се забавлявате.

Честит празник на всички бъдещи и настоящи студенти !!! Много здраве ,късмет и лично щастие!!!

Честит празник и от мен на всички студенти,да сте живи и здрави и все така засмяни!!!

СВЕТА АНА - 9 декември



На 9 декември Българската православна църква отбелязва деня на Св. Ана. Празнуват всички с името Анна, Ани, Ана, Яна, Анелия, Аню, Анета, Анюта.
Света Ана е сочена от традицията за майка на Дева Мария и баба на Исус Христос. Тя е смятана за покровител на Квебек и Бретан, както и на родилките и миньорите. Днес църквата чества нейното зачатие. Народът нарича този празник Зимна Св. Ана или Анино зачатие.
Нощта, предхождаща този празник, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно могат да примамят чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.


Честит празник!

Мерси, мерси
Иначе малко със закъснение честито и на останалите празнуващи.

Игнажден - 20 декември

Отнесен календарно към деня на зимното слънцестоене (22 декември), Игнажден се смята за начало на новата година. Празникът се характеризира с обреда полазване, наричан още булезене или кукулязник. Още в ранно утро децата тръгват на групички по къщите да кукулязват. Те внасят в дома съчки и ги поставят до огнището. Клякат над тях и наричат и благославят да се раждат повече животни през идващата година. Стопанките им дават орехи с пожеланието както се клопат орехите, тъй да се клочат кокошките.
Дните от Игнажден до Коледа се наричат Мъчници. Това название е предопределено от християнския мит за Богородица, чиито родилни болки започват от празника. През Мъчниците жените и особено бременните и младите булки не бива да работят нищо, за да родят лесно и рожбите им да са здрави.
Игнатий Богоносец бил ученик на Свети Йоан Богослов, по-късно става епископ на Антиохийската църква, където първи въвежда пеенето на божествените песни на два клира /хора/, прието по-късно и от другите християнски църкви.
Наричат го Богоносец, защото самият той казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си".
Заради вярата си е бил осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ.
Според народните обичаи на Игнажден започват Коледните празници и Новата година.
Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек - полазник, първи влезе в дома ви сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна.

Ето затова не е хубаво да се бърза!

СВЕТИ ДАНАИЛ - 17 декември



На този ден църквата празнува деня на св. прор. Даниил и тримата вавилонски отроци Ананий, Азарий и Мисаил. Една от легендите за тях звучи като възхвала на постите - Цар Навухудоносор, заповядал да ги хранят с ястия от неговата царска трапеза, за да не отслабнат и да бъдат здрави, както връстниците им.

Но Данаил, не желаейки да се осквернява с езическата царска храна, помолил да им позволят десетдневен пост, през който да се хранят само с овощия. Когато след десетте дни Данаил и тримата отроци се явили пред царските сановници, лицата им били по-красиви и телом те били по-здрави от всички онези, които се хранели с царските ястия.

Известна е и още една легенда за св. пророк Данаил. По време на вавилонския плен заради вярата си в Бога той бил хвърлен в дълбока яма сред гладни лъвове. Но тогава се случило чудо - въпреки че в продължение на шест дни на лъвовете не била давана храна, зверовете не докоснали Божия пророк.

Именници днес са Данаил, Даниел, Даниела, Дана, Дан.

БЪДНИ ВЕЧЕР
24 декември

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия - тогава се викат гости. На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня. Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти - земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.



Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден. На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. До трапезата се поставят различни предмети - ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място - за мъртвите (починал близък или роднина). През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.
Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича "коледуване". Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

На 7 Януари Ивановден православната църква чества деня на Св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Йоан познава и посочва Исус като пратеник на Бога. Наречен е Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята. Ивановден като народен празник, е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл.

Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.

На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

Именници: Иван, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана, Яна.

Обредна трапеза: варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

20 декември
Другите названия на този празник са Игнат, Млада година. На този ден се почита антиохийският епископ свети Игнат Богоносец, осъден на смърт заради християнската си вяра и хвърлен на лъвовете. От Игнажден до Бъдни вечер продължили родилните мъки на Богородица. От Игнажден започват и коледните и новогодишни празници. Според народното поверие на този ден е началото на новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден. И понеже е нова година, много важно е какъв човек ще влезне пръв в къщата, добър или лош. От това зависи каква ще е цялата година. Човекът, който пръв влиза в къщата, се нарича "полезник". На него домакинята дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата. Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб, от което омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер. На Игнажден се приготвят също така малки гевречета ("подкови"), поръсени със сусам. От Игнажден до Коледа младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко. В различните краища на България съществуват различни обичаи, свързани с този празник. В Източна България, например, сутринта на Игнажден стопанката дава на кокошките кадено жито, което разпръсква в кръг. Според поверието през новата година кокошките ще се множат и няма да ходят по чуждите дворове. На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството. Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото. В Югозападните краища на България в огнището се запалва специално отрязано дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Йордановден (6 януари).

Българската православна църква почита днес паметта на Свети пророк Илия.

Църковният празник е наречен от народа Илинден.

Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже.

Старозаветният Пророк Илия живял около 900 години преди Рождество Христово. Когато се родил, баща му получил видение - внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч." Това обяснява и името на Пророк Илия, което означава Сила Господня.

Свети Илия е пророк и скитник-аскет, живял по времето на израелския цар Ахав и царица Йезавел, които се кланяли на езическия бог Ваал. Той предрича на царя-езичник страхотна суша, с която Господ ще го накаже за греховете му. Сбъдва се пророчеството на светеца и суша мъчи народа три години и половина. Едва тогава Господ се смилява и изпраща своя пророк да извести края на бедствието.
Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава.

Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали "летни гръмотевици, летни трескавици"; св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка; св. Илия ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата; светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му, той дава дъжда и росата.

Наричат го Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел.
Денят на Свети Пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Няма църква в страната, в която да не се отслужва тържествена Света Литургия. Много православните храмове, особено в Югозападна България, носят името на Пророк Илия, украсяват се с неговата икона, а християните търсят небесното му покровителство.

В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за Свети Пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.

Празниците посветени на светците Антоний и Атанасий са част от зимния български календарен цикъл. Православната църква е посветила тези дни на тяхната памет. Както Антоний, така и Атанасий не спадат към групата на българските светци, но народа ги е възприел като свои след приемането на хрристиянството. И двамата светци са родени в Древен египет.
Свети Антоний е роден през 251г. в село близо до Йераклеопол, което се намира в Среден Египет. Той произхожда от богато християнско семейство. На 18 годишна възраст младия Антоний остава без родители, тъй като те умират. Две години по-късно по примера на първите светци мъченици и той раздава своето имущество на бедните. След това се отегля в Египетската пустиня, където прекарва 20г. в пост и молитва. Като изтичат тези двайсет години Св. Антоний се заселва в Писпир, който се намира на 30 км. от р. Нил. Неговия живот минава в молитва и проповед. Доживява до дълбока старост. Светеца умира на 105г. възраст на 17. І. 356г.
Духовен наследник и продължител на неговото дело е друг светец също произлизащ от Египет. Става дума за Свети Атанасий. За разлика от Св. Антоний, Свети Атанасий е роден в бедно християнско семейство. Още от малък се овличал по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование Св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно през 319г. младия Атанасий е произведен в свещеннически сан – дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазиатския град Никея през 325г. Една година след това историческо събитие Св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепскоп той се противопоставя на Арий и неговото учение. Самите противници на официалната ортодоксална църва, чийто представител е Св. Атанасий свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий един върл противник, поради това постоянно плетат интриги по негов адрес. Това оказва влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпраща на заточение. В годините, в които прочутия свещеник е в изгнание той се отдава не само на евангелска проповед, но но житиеписание. Той пише житие посветено на неговия духовен ппредшественик Св. Антоний.
След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І. 376г. на 76 годишна възраст.
Според народното поверие двамата свеетци са братя. Но на някои места се среща и варианта майстор и калфа. В много от древните религии е засвидетелствано божество, което е изобразявано като ковач. Обикновено хората, които го практикували в древността са шаманите ( жреците ). Те играели важна роля в древните общества.
Поради тази причина и Свети Антоний се счита за покровител на майсторите ковачи. Ковачеството е занаят, който има древен произход и в миналото е бил много разпространен по нашите земи.
На празника на Св. Антоний не се работи. Жените не трябва нито да плетат, нито да тъкат. Забраната важи и за другите женски занаяти. Това се прави с цел предпазване от болести. На този ден не трябва да се готви леща и боб. Това се свързва с предствавите на хората и тяхното предпазване от болестта едра шарка.
На следващия ден е денят на Св. Атанасий. Старите хора са вярвали, че той не е български светец. Те често са го свързали с турците и циганите. Пак според народните поверия той е светецът покровител на зимата, снега и студа. Вярва се също, че зимния Св. Атанас си съблича кожуха за да дойде лятото, а летния Св. Атанас го облича за да дойде зимата. Не случайно е измислена поговорката: „ Атанас гялди и яз гилди „Свети Антоний и Свети Атанасий освен от българите се почитат и от гърци и сърби. Но при тях те са покровители на чумата, затова са известни и като чумните светци.

Българската православна църква почита 29 юни паметта на Светите Апостоли Петър и Павел. Те са едни от най-видните ученици на Иисус Христос, наречени стълбове на християнската църква, отбелязва БНР.

Наречени са и "Вселенски учители", защото в посланията си са оформили основните правила за живот и вяра. С живота си Светите Апостоли са доказали, че грешният човек може да надрасне своето несъвършенство и да бъде спасен.

Мъченическа била и тяхната смърт - в 68 г. след Христа Апостол Петър бил разпънат на кръст в Рим по времето на император Нерон, а Апостол Павел бил посечен с меч.

Преди да приеме Христовата вяра, смятаният за пръв сред Апостолите Свети Петър, се наричал Симон. Бил рибар - пламенен и избухлив. Името Петър означава "камък" и му е дадено от Иисус Христос, заедно с ключовете от царството небесно.

Апостол Петър дълго пътешества, за да проповядва Христовото учение. Последните години от живота си прекарва в Рим. След кръстната му смърт на гроба построили по-късно храма "Свети Петър" - един от най-големите в Европа.

С името му тясно е свързано това на Апостол Павел. Роден в древния малоазийски град Тарс, той бил възпитан в духа на консервативния иудаизъм. Наричал се Савел. Получил Божието откровение по пътя за Дамаск. Изведнъж силна светлина заслепила жестокия гонител на християните и той чул думите: "Савле, Савле, защо Ме гониш?"

Оттогава Савел станал Павел, което означава "смирен" и започнал ревностно да проповядва християнството. Свети Апостол Павел бил наречен Апостол на любовта заради ненадминатия химн, който написал: "Ако ще да говоря всички езици човешки, дори ангелски, щом любов нямам, нищо не съм."

В България на Свети Петър и Свети Павел са посветени много църкви и манастири. Паметта им започва да се почита от Православната ни църква след Покръстването на българския народ през 865 г. Твърде рано и техните образи влизат в християнското изкуство.

В българската иконография двамата Апостоли обикновено са представени заедно като държат в ръцете си макет на църква, което символизира заслугата им като стълбове на Христовата църква тук на земята. Апостол Петър се изобразява често и с ключове в ръце, символ на думите, казани му от Иисус Христос: "И ще ти дам ключовете на царството небесно и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небето. И това, което развържеш на земята, ще бъде развързано на небето."

Петровден, както още българите наричат този празник, съвпада с най-усилния период от стопанския живот у нас. Народът ни го свързва винаги с жътвата, с младите животни и първите плодове - ябълки петровки, както и с големите Петровски събори по села и градове.

Вярва се, че обредите и ритуалите, които се извършват на този ден, предпазват от огън и пожари. Като курбан се принася петровско пиле. Това е свързано със значението, което в древната митология се е придавало на петела - слънчев знак на висшето, небесното, който като слънцето отмерва времето и е символ на възкресението.

Днес празнуват носещите имена: Петър, Павел, Камен, Петя, Пав

05 Януари



На 5 януари отбелязваме Попова Коледа (ден преди Богоявление - Йордановден). Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи.

Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. "мръсни дни", които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са "некръстените" дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.

През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст, попът хвърля в река или водоем.

Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Втория и третия са Йордановден и Ивановден, чиито "водни имена" на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.

Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо ще се сбъдне.
Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.

На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят "совойници". Те са неженени моми облечени като булка и младоженец. В себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.

Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места като на Коледа се прави обредна пита с пара.

19 февруари 1873 г

На тази дата България губи в лицето на Васил Иванов Кунчев (Васил Левски) един от най-чистите символи на борбата за свобода и независимост.
Роден е на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в гр Карлово.
Известен е с много прозвища като: Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий.
Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
На 26 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. На мястото, където е обесен (в центъра на днешна София) е издигнат негов паметник.
Днес 19 февруари 2010 г. нека си спомним идеите и ценностите които проповядва, за които се бори и заради които заплаща с живота си!
Поклон пред паметта му!!!