Време за поезия

Брой мнения : 35 Join date : 22.05.2010

***
Не съм от тук, за мъничко минавам.
Поспрях за ден във твоя свят.
Донесох ти от моите вълшебства
и няколко парченца красота.
Приших на джоба ти усмивка от лалета
и в дланите ти нежност посадих.
Не съм от тук обаче. И ще тръгвам.
А ти ми обещай да си щастлив.
Ако понякога ти стане страшно тъжно
за мен, момичето незнайно откъде,
не гледай сред звездите да ме зърнеш.
... Забравих се във твоето сърце.

***
Време за поезия - Page 7 2482734-xs

Admin Брой мнения : 312 Join date : 01.06.2009

За да обичаш и разбираш истински една жена
без страх потъвай надълбоко в нейната душа -
чуй всяка нейна мисъл, виж всяка мечта,
а когато поиска да литне дай й силни крила...
И щом легнеш победен в нежните й ръце,
ти, знай, отдал си й до капка своето сърце.
Когато обичаш истински една жена-
кажи й че желана е, жена- мечта!
Кажи й, че единствена за теб е на света
и че единствена, бленувана вечно си остава тя!...
...За да обикнеш истински една жена
остави се на прегръдките й светли във нощта,
за да усетиш как нужно й е твоето докосване
и как ражда се отново със всяко твое вдишване...
Позволи вкуса й по устните ти да остава,
докато почувстваш я в кръвта си - как те завладява...
И когато в очите й съзреш децата свои неродени-
ти знай: истинска любов гори у теб... от векове таена!...
Когато обикнеш истински една жена,
кажи й искрено, че истинска жена е тя!
Ти нужен си й неизменно да стоиш до нея,
точно ти- с когото във небето да се рее,
ти, който нежно и със страст да я прегръщаш
и всеки нейн ден във празник да превръщаш...
Тогава тя за тебе ще отвори райските врати -
денонощно, неотлъчно над душата ти ще бди!...

ВИК

Във тази стая - тясна, тъмна, ниска
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.

А искам само, само да обичам,
жадувам искроструйно, светло вино;
от всяка тъмна мисъл се отричам,
край своя враг беззлобно ще отмина.

И искам щедро, волно да отдавам
това, що в мен гори, трепти и пее,
и в пищни празненства да разлюлявам
над скъпи гости звънки полилеи.

Че мойта младост, огнено пламтяща,
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо -
като вихрушка над света ме вдигат.

Елисавета Багряна

Admin Брой мнения : 312 Join date : 01.06.2009

ШЕПОТ БЯЛ

Колко мъжки клетви, мила,
са си тръгвали в нощта...
Как намери още сила,
за да вярваш в любовта?

Колко сенки под очите
са от хорските злини...
Как успяваш, пак те питам,
да отвръщаш с добрини?

Колко пъти те разплаквам
до полуда без вина...
Как все още мен очакваш,
всеотдайна и добра?

А ти с усмивка ме целуна
и дочух аз шепот бял:
"Не боли от лоша дума,
ако нещичко си дал..."

» Поезия в музика и картина