България не се продава, България - това е слава!

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

БЪЛГАРИЯ

Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятягян.

Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна - радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема.

Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!

Георги Джагаров

Заглавие: О ШИПКА Съб Юли 18, 2009 7:20 am

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

В тежки и смутни времена, когато българите се борят за своето оцеляване, се появява една малка книжчица, която осветява техния мрачен и осеян с препятствия път към свободата. ”Историйца”, която поставя началото на същинския възрожденски процес сред българите и им напомня, че са достойни граждани на света. Тази книжчица е „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски.

Но защо е необходимо тя да бъде написана? Нима българите не уважават своята религия? Нима са забравили достойнствата на своя роден и красив език? Нима българите нямат смелостта и гордостта да докажат на чуждите народи своето велико минало?

Изглежда, че робството е унищожило смелостта и гордостта на българския народ. Причината Паисий да създаде своя труд е, че той вижда един смачкан народ, който няма силите да се бори срещу чуждото духовно и политическо потисничество. Народ пълен с отцеругатели и родоотстъпници. Хора, които се срамуват от родния си език, които се гърчеят, приемат чужда вяра, които се отричат от всичко родно. Но защо? За да живеят по-добре? Но отричайки се от родния език и от вярата, отричайки се от миналото, те вече не могат да живеят, те само оцеляват и с времето се превръщат в плужеци, недостойни да съществуват, недостойни да бъдат хора, недостойни да се нарекат българи.

Заслепението и глупостта на сънародниците му принуждават Паисий да възкликне:

„О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език! ”.

И все пак, въпреки големия брой родоотстъпници не всичко е загубено. Все още има надежда за заблудените овце, които предпочитат да живеят в слепота, вместо да прогледнат и да се борят за по-добър живот. Виждайки застрашителната тенденция на отродяването, Паисий създава своята „История славянобългарска”.

Тази книга играе много важна роля за нас българите, защото тя изгражда моста между едно отдавна забравено и изгубено минало и несъществуващо, нереално и далечно бъдеще.

Въпреки мрачното настояще все още има хора патриоти, които не се отказват от историята си, и които отстояват красотата на родния език. Тези хора Паисий хвали и поощрява да продължат да се борят за по-светло и ясно бъдеще.

Но какво отношение да се прояви към онези, които стоят встрани от общия патриотичен поток? Дали да бъдат отлъчени от общността, както сами са се поставили, увличайки се по чуждото „и се срамуват да се нарекат българи”.

Като истински християнин и човеколюбец, обаче, хилендарският йеромонах не може да изостави в бедата своите сънародници, увлечени в чуждопоклоничество. Както в притчата за заблудената овца, така и Паисий полага най-много усилия за тези, които са изгубили пътя и своята родова принадлежност. Но как да ги убеди, че сме били и винаги ще бъдем велика нация? Как да им върне националното самосъзнание и националнта гордост?

Голямото значение на „История славянобългарска” е не само в познавателния й характер, а и в цялостния й синкретичен характер - една изключителна сплав от полемика и апология, положена върху основата на достъпното историческо знание и дошла да запълни празнината от духовен живот и нуждата да се отстоява своето.

Тази малка, но велика книжчица изтъква мястото и ролята на миналото в човешката памет и култура, защото смисълът на знанието е в разширяването на цялостния поглед на света, към изграждането на философско отношение към живота, с неговата променчивост и многообразие, с възхода и падението на човека и сътвореното от него, към разбирането, че силен е не този народ, който променя вярата и езика си, а този, който приема падението, но избира правото да се бори за свобода и достойнство.

Велика е българската история, изпълнена с много битки и победи, с много мъдри и смели владетели, но не трябва да забравяме и факта, че българите първи от славянските народи приемат православието и имат свой цар и патриарх.

Но наред с вярата, неотменна част от националното достойнство на българина е езикът му и само глупците могат да се срамуват и да се откажат от този мелодичен език.

Глупци, на които липсват чест, достойнство, национално самосъзнание и гордост. Ценности и устои, които се градят не само върху военните победи и храбростта на българина, но и върху неговите духовни достижения, върху приноса му към културната история на човечеството.

С „История славянобългарска” Паисий изпълнява своята задача: да припомни славната история на един велик народ, да възвърне вярата на хората в собствените им сили, да пробуди националното им самосъзнание и националната гордост.

Но дали творбата на хилендарския йеромонах е актуална и днес? Вярваме ли в себе си и в собствените си способности? А езикът? Дали все още използваме мелодичността на българския език и разбираме ли неговата красота?

Светът, в който живеем е забързан и за да реагираме на всичко случващо се около нас трябва също да бъдем бързи, да използваме кратки фрази. Така забравяме, че родният ни език може да бъде и прекрасен.

Живеем в свят, където конкуренцията, съперничеството и омразата ни съпътстват навсякъде, и за да докажем на всички, че сме способни, ние се борим със зъби и нокти да успеем, не уважаваме околните, нагрубяваме ги. Но не уважавайки другите, ние не уважаваме себе си, а това означава, че нямаме силите да продължим напред и да открием смисъла на живота.

Но аз вярвам, че ние българите, като една силна и борбена нация, преодоляла толкова трудности и препятствия, доказала на всички, че е достойна да бъде до едни от най-великите народи, няма отново да изгубим себе си сред потока от сиви делници и самота, защото до нас е „История славянобългарска”. Творбата, която ни е извадила от заслепението, която ще ни води винаги по пътя към вярата, знанието и любовта. За да не може никой да ни укорява и съди, за да не се налага да се питаме:

„Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език?

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Родина

Уж пак небето ти е топло синьо,
вековно ехо с гръм горчив.
Но ти умираш пред очите ми, Родино,
пред моите избодени очи.

Чедата ти, отвлечени в невяра,
безименни, безродни, без съдба.
Но ти не плачеш - казват, че си вече стара,
но точно аз не ще те погреба ...

Топя в горчивото ти, старо вино,
отровата от моите коси.
Не можеш да загинеш преди мен, Родино,
живей във мен и мен спаси!Цветан Начев,

С деца и старци ще стъкмя огньове,
ръждиво слънце в синева.
И самодиви - бели сенки ще сноват отново,
в гората ти, по вечната трева.

Ще победя смъртта ти с ледни длани,
и с три синджира нищета.
Ще изцедя кръвта си в жадните ти рани -
последно моя на света.

Цветан Начев

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

България не се продава, България - това е слава! Bulgaria

ГОСПОДАР СЪМ НА ТАЯ ЗЕМЯ

Аз за тая земя се сражавах.
С мойто тяло в окопа я крих,
всеки цвят, всеки хълм отстоявах
с карабина, омраза и стих.

Бяха мои и нейните рани,
всеки враг и по мене гърмя.
Затова съм аз неин стопанин,
господар съм на тая земя.

С едри крачки аз крача по нея
и с дланта си, държала цевта,
в мойте пещи стоманата лея,
в мойте блокове сея жита.

С моя мъка, под моите длани
тая пръст оживя, зашумя.
Затова съм аз неин стопанин,
господар съм на тая земя.

Тя е моя и нека посмее
да премине на нея врагът!
Както нявга ще легна над нея,
ще я скрия под моята гръд.

Ще я пазя – суров и стоманен –
и не ще е в бедата сама.
Затова съм аз неин стопанин,
затова е тя моя земя.

Веселин Ханчев

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

България не се продава, България - това е слава! Main.php?g2_view=core

ПАИСИЙ ОБИКАЛЯ ОЩЕ

„О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?”
Паисий

Поклонници на чужди етикети,
на чужди гербове и имена!
Винете ни,
винете ни,
винете – макар да нямаме вина
за обичта към българското знаме,
към българския слънчев чернозем.
Родили сме се българи и няма
рождената си кръв да отречем.

И припомнете си: къде до днеска
от ризи на обесени мъже
е шито знаме,
за да има Левски
и да умре безсмъртен на въже?
... Заключени зад черните решетки
на своите карирани палта,
коя от ризите ви ще затрепка
и родно знаме ще ни спомни тя?

През тези ясни дни и ясни нощи
не гледайте на нашето със стръв –
Отец Паисий обикаля още
и проверява българската кръв.

Евтим Евтимов

Христо Ботев

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!

Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!

"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Освен че се гордея с нещата станали преди 1000 години и с хубава ни природа има още много фактори за гордост да си Българин.Ти знаеш ли че БЪЛГАРИН е един от главните в самолето строенето на Боинг?Ти знаеш ли че БЪЛГАРИН измисля обратната тяга на Аполо ?ТИ знаеш ли че БЪЛГАРИН е човекът който измисля първият електронен часовник в света?Ти знаеш ли че БЪЛГАРИН е човекът който е измислил първия компютър ?Ти знаеш ли за ГЕРОИЗМА на нащте пра-деди ? Като Димитър Списаревски ?Като Левски ? Ботев?Раковски?и още много други борили се за свободата на отечеството?Всичко това е до макс 130 години назад.Трябва да се гордеем че сме от такара прекрасна зема и от такъв прекрасен Народ на родолюбци !БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО !!! БЪЛГАРИЯ ВО ВЕКИ !!!

В момента няма кой знае колко поводи за гордост,но това не е чувство което се формира на мига и за мига. То трябва да е процес от наследени и дори вкоренени в съзнанието и бита на човека качества и цености,с които всеки би се самоопределил без притеснение. В момента малко българи се гордеят от произхода си,от това,че са дали писменост на половин Европа,че са владели земи от Будапеща до Мала Азиа,че са били фактор в целия познат тогава свят,че са третата християнска империя след Византия (разбирай Рим) и франките. В момента се гордея с дивотията и всякаквата липса на желание за "опитомяване" на българина. Симпатична ми е дори проклетията и неистовата енергия с която всеки сам си пречи (всичко е въпрос на възприятие )

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

РОДИНА

Прехвърлих пътища през рамо
опитах чуждите вина.
Разбрах, че ме опива само
дъждът на мойта равнина.

Когато в миглите ми мига
тревога или спомен чер,
като милувка ме настига
дъхът на пеещ гроздобер.

Когато трябва да се браня,
аз виждам в българската нощ
река, кръстосана с Балкана,
тъй както револвер с нож.

Георги Константинов

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Това че Manowar пеят Химна на БЪЛГАРЯ смятам говори достатъчно красноречиво.

» Това ме интересува
» Символите на България
» България - нашето кътче от рая...