Да поговорим, приятели!

Днес попаднах на тема, която ме разстрои и която ме накара да се върна десетилетия назад. Вечната тема за човешкото щастие и нещастие и крехкия баланс между двете състояния на човешкия дух. Защото ако не познаваш дълбокото нещастие, откъде ще знаеш за безграничното щастие и хармонията? Къде е мястото на приятеля в хармонията между двете състояния? Не си даваме сметка каква огромна отговорност е това божие дарение - Приятелството. Изписани са милиони листове, от умни по-умни мисли са казани, но колко струват те, ако сърцето ни е буца лед, сковано от себичност и егоизъм, от тъмни мисли за живот на кредит от правото на живот на другите около нас. Защото го изкривихме от криворазбраните ни ценности във съвременния живот с цялата му консуматорска и хишническа същност.
Казват, приятел в нужда се познава. Някои го приемат буквално - помагай, аз плащам. Това не е приятелство а добре фиксирано лицемерие и покаянието на лицемера престъпил неписаните закони на приятелството в името на собственото си Аз, е също така лицемерие. Имам си отбран според моите разбирания кръг от приятели, в който пола е без значение. Приятелството и връзка на душата, сърцето и ума и не търпи условности. Тое приятелство, или е ....... пустота.
Не моделирайте приятелите си по ваш образ и подобие, защото сте приятели именно защото си неповторим и търсите хармония в различното в другия. Не фигурата, красивото лице и общественото положение е основата. Сърцето приятел, човешкото сърце.Да обичаш приятел и да бъдеш приятел е много страшно нещо, прекрасно в страшното да си приятел и да му принадлежиш с душата и живота си е отговорност и награда. Не да чакаш да проси за помощ и да се сетиш, ама май бяхме приятели, а сам да търсиш и невидимо да помагаш, живееш и и страдаш заедно с него и той да не го вижда, да не търсиш оценка колко си велик като приятел а просто бъди такъв. Има трусове, има временни раздели на гняв, изтървани нерви на непремерен език, на тежки и разкъсващи душата обвинения. На свършени от нас самите неща, от които се срамуваме първо пред нас самите, после с наведена глава пред приятеля. Човешко е да се греши казват и там е приятеля да ти каже - не така, ти не си прав и не плащай данък на горделивоста си, просто кажи, че греши и аз ще те разбера. Ще имате ли сили приятели да признаете това пред себе си? Ще имате ли смелоста да наведете глава и целунете ръката на приятеля си за проявеното великодушие и разбиране за собствените ни глупости? Гордоста е опасно качество, когато е обсебила ума и сърцето, дирижира действията и думите ни. Това вече не е приятелство, това е товар и черно, емоционално блато в което затънем ли, няма спасение, обречени сме.
Обичай и подкрепяй безрезервно приятелите си по сърце, не оставяй амбициите да те заслепят за мимолетното удоволствие на честолюбието. Това е врата която пропуска да минеш и вече няма връщане назад.Не е срамно да изкрешиш в душата си - Да аз обичам своя приятел защото е така и така и се вричам в законите на приятелството!!!
Ще го признаете ли пред себе си това? Или това са красиви приказки като пнаирджийски изкуствени цветя.
Обичам Ви приятели мои, защото сте моя живот, зашото съм щастлив, че Ви има и Бог да ми помага да бъда и аз такъв като Вас!

Светът около нас непрекъснато се променя. Малко или много, дори неусетно, се променяме и самите ние. Нашият дом – Земята, е изпъстрена с безброй различни хора. Това хубаво ли е според вас? Хората, които са различни, често ги наричаме “странни” – хора с различни принципи и схващания за света, с различни идеи и цели. Всеки от нас е различен по своему. Всеки има малка частица уникалност, заложена в себе си. Представете си свят без различни хора… Бихте ли могли да живеете в такова общество? Тогава битието ни щеше да притежава онзи сив, монотонен цвят, олицетворяващ еднообразието. Не всеки желае да бъде различен. Повечето хора цял живот живеят в сянката на някой друг и им е добре така, да нямат собствено Аз, да са невзрачни. Не всеки може да се изправи пред другите и гордо да покаже и докаже, че не е като тях. Трудно е да изпъкваш сред тълпата. Но е хубаво да знаеш, че си уникален, единствен, неповторим – просто различен. Малко са хората, избрали съдбата да са “черната овца”, но още по-малко са тези, които ги разбират и подкрепят. Доста хора се плашат от мисълта, че някой не се вписва в общоприетите норми. Нужно ли е хората да странят от теб, защото не си като тях? Защото се обличаш странно или слушаш музика, която не е по техния вкус, а може би заради нестандартната ти прическа или заради интересите ти? Да погледнем назад, към миналото. Именно неразбраните и отхвърлените хора, гениите, са докарали човечеството до тази точка на развитие. Ако не бяха те – различните, гениалните, странните, щяхме да си стоим и да тъпчем на едно място, приличащи на стадо овце. Сочим с пръст и блеем едногласно срещу черната овчица. Стоим и се чудим: “Защо тя не е като всички нас?” и доволни предъвкваме тревичка. Човек може да е различен само докато се бори за своята индивидуалност. За да бъдеш различен, трябва да си различен винаги. Както в личния, така и в обществения живот. Човек сам избира по коя пътечка ще тръгне. Дали по тази, към която се вписваш и приемаш от обществото, или по тази, в която ще се бориш срещу света.
Кога ли геният ще бъде разбран? Кога ли ще спрем да упрекваме хората с различни възгледи и интереси от нашите? Кога ли стадото овце ще спре да блее срещу черната овчица? Може би никога…

Така искам да разсъждавам на глас малко и да ви провокирам да помислите върху думите ми.
Става въпрос за лъжите кой , как и защо го прави и какво печели и какво губи с това.
Днес 08.09.2010 г. записах датата нарочно за да я запомня и аз, една лъжа попречи на едно приятелство да се развие.
Надявамсе че човека излъгал ще прочете това и ще помисли върху действията си.
Все по-често се сблъсквам с този проблем (лъжите) и бих искал да искажа своите мисли относно лъжите.
Така тук сме се събрали повечето приятели и това е много хубаво,чуваме се по телефоните виждаме се наживо,
помагаме си кой с каквото може споделяме си мъките и радостите и когато се появи някой който крие самоличностаси
и с тази цела започва да лъже става страшно.
Тук (това място) го създадохме с много любов и с тази цела да се забавляваме , помагаме и споделяме и няма да позволя на
никой да нарани когото и да било от нас (имам предвид хората криещи кои всъщност са) защото човек който има какво да крие
и човек който лъже значи че или го е правил преди или ще го направи пак (което е неприемливо за нас значещо че ще има наранени хора).
Искам мнението ви по този въпрос и нека го обсъдим спокойно,

В живота си всеки от нас е лъгал ,убедена съм,всеки греши,понякога така наречените"благородни лъжи" вършат чудеса и помагат,но те са някак много безобидни в сравнение с това да лъжеш относно самоличноста,възраста ,пола или намеренията си!Мисля,че времето,прекарано тук ни научи да споделяме и да знаем,че лъжите между приятели са недопустими!Така е Свил,съгласна съм,че този,който лъже веднъж,все ще го стори отново!Аз лично за мое съжаление се забърках в интрига относно една груба лъжа и ми стана мнкого криво,а на всичкото отгоре бях обвинена,че лъжа аз!Не знам какво да кажа ,освен това!Лъжата не води до никъде,няма място за лъжи между истински приятели и разумни хора!Никой не е искал и не може да изиска прекалено лична и съкровена информация за другите ,но прикриването на личност ,лъжата за името ,самоличността и възраста са нещо ,което определено би ранило и ранява !

Нека помислим,
едно е да влизаш и да лъжеш съзнателно хората,които познаваш и си приел като приятели!
Друго е да си решил да влезеш на непознато място не с името си или това,което си.
Може да ти харесат хората и да останеш такъв,какъвто са те опознали ... но щом си започнал с лъжи нещо,постепенно затъваш като в блато и се оплиташ и затъваш. Трудно се излиза от тази ситуация.
И да, ще има наранени хора,ще има разбита представа за човека.
Зависи кой за какво е в чата. Някой избива комплекси,някой търси приятели,някой е за забавление...
Понякога получаваме урок тук,да не се доверяваме сляпо на всеки, който ни каже, че е приятел!
Едно е сигурно,лъжата все излиза на яве!
Така мисля аз. Не знам за кого става въпрос в тая тема,няма значение,лошо е че има разочарование!

Роси,мисля,че повече хора тук се доказахме ,че сме истински приятели не само на думи мила,съгласна съм,че ти опитваш да обясниш проявата на прикритост като предпазливост,но тук става дума за нещо много повече!Става дума за една целенасочена заблуда и за създаване на интриги и неприятни отношение между вече изпитани приятели,поне аз така го разбирам,не знам дали греша или не !Нека Свил ме поправи,ако не съм го разбрала правилно или бъркам за човека!

Принцеске,точно това написах още в началото: "едно е да влизаш и да лъжеш съзнателно хората,които познаваш и си приел като приятели!
Друго е да си решил да влезеш на непознато място не с името си или това,което си."

Не оправдавам целенасочените лъжи!

Дами да обясня и на двете става дума и за стари приятели и за новите такива .
Старите създават интригите а новите заблуждават с имената си с годините си с населеното място откоето са.
И в двата случая е лошо , Роси представиси че аз се представях за някой друг и се случи така както се случи с нас да се
видим наживо и ако се бях представил за този който не съм как би се почувствала ти?
Яни а на теб да отговоря как се почувства като се появи на работа след отпуската си и разбра че си
ми била нагости без аз да знам?
В който и случай да е винаги е гадно.

Точно това имах предвид и аз приятели,самата аз се чувствам все още много зле!Не мога да ви кажа друго,освен нека сме внимателни и нека не позволяваме повече тези неща да се случват между нас,защото те не могат да застанат между нас,но се случват и ни натоварват!Обичам ви!

Свил да ти кажа на мен ми се случи три пъти това,да срещам хора,представили се за други в чата. Неприятно е усещането в първите минути,защото аз лично никога не съм крила години,семейно положение и други подобни.
Първият път бях като в шок
След обяснението,разбирах тия хора и прощавах.
Хубавото,е че попадах на добри хора!
Лошо щеше да е ако не бяха такива!
На интернет срещи,не ходя сама,все ми е останал мозък за тия неща
А интриги,завист и др. подобни винаги е имало и тук и в живота. Пазете се!

Дискутирахме ли нещо?

Изчерпахме ли темата или минаваме към копиране от нета?
Той Чичо Гугъл,не всичко знае

Бимба написа:

rosi написа:

Дискутирахме ли нещо?

Изчерпахме ли темата или минаваме към копиране от нета?
Той Чичо Гугъл,не всичко знае

Роси, да не би да ме обвиняваш, че отговора ми е копиран от Интернет?

Бимба аз незнам дали е от интернет но наистина няма връзка с темата , която обсъждаме в момента.
Така че моля всички потребители непишете ако не е по зададената тема ,може да се създаде и нова ако искате да се дискутира
и Вашия въпрос или мнение.Благодаряви

Не те обвинявам Бимба, докато четях, за момент се почувствах, все едно съм на лекция в университета
А всъщност, тук дискутирахме друго ... както каза Свил.

В този ред на мисли,някой ще има ли смелостта да да си признае, в чата и в реалността има ли разминаване в това, което пише и е самият той?

Аз ще съм първа
Ако говорим за възраст,визия,град,семейно положение съм си аз.
В чата раздавам малко повече целувки, които на живо се срамувам да дам
Признавам,че имам обувки на висок ток,но предпочитам по-ниски.
Нямам рокля с гол гръб и не нося прекалено къси поли

Разбих ли на някого представата за мен Съжалявам

Аз няма какво да разбия всичко в нета и наживо съм си аз.Роси ти ме познаваш и лично.

Хъм... леле,колко лично
Сакън,ще ни излезе приказка
Но да,ти си си това,което показваш и тук