Цвете в саксия

Цвете във всяка стая у дома


Какви стайни цветя да изберете, зависи от мястото, което имате у дома, колко време можете да отделите за отглеждането им и от вашите собствени предпочитания.
Когато купувате първото си стайно цвете, изберете някое, което е наистина лесно за отглеждане.

*Цветя за банята

Понякога банята е най-доброто място за отглеждане на стайни цветя.
Ако банята има прозорец, това топло и влажно помещение осигурява оптимални условия за повечето тропически растения като антуриум и каладиум.
Ако в банята няма естествена светлина, трябва да осигурите изкуствена такава.
За банята са подходящи африканска теменужка, каладиум, антуриум, сцирпус, спатифилум, фитония, афеландра, скиндапсус и др.

*Цветя за кухнята

В кухнята обикновено температурата и светлината зависят от това, коя част от деня е и колко често я ползвате за готвене.
Ако кухнята е малка, използвайте малки видове растения. Не ги поставяйте близо до печката или абсорбатора. Най - добре е да ги сложите на рафта над работния плот или във висящи саксии.
Подходящи за кухнята са сенполия, аспарагус, бегония, импатиенс, стрептокарпус, колеус, скиндапсус, пеперония, традесканция и т.н.

*Цветя за спалнята

Повечето спални са хладни помещения, така че те са подходящи за отглеждане на цъфтящи през зимата растения като азалии и циклами, фатсия, хоя, орхидеи, пеларгониум, зимен жасмин.

*Цветя за всекидневната

Най - често цветята се гледат в тази стая, защото тук са изложени на показ и правят обстановката по-уютна.
За съжаление за повечето стайни видове сухият и топъл въздух тук е пагубен.
Добре е да се осигури източник на влага около саксиите и да се избягва рязка промяна в температурата в помещението.
Не поставяйте цветята до радиатори или телевизор.Опръсквайте листата на растенията, които понясят това.
Подходящи са кротон, скиндапсус, драцена, сансеверия, спатифилум, филадендрон, хлорофитум, монстера, зебрина, фикус, вашингтония, юка и т.н.

Ше́флера (на латински: Schéfflera) е род растения от семейство Бръшлянови. Наречен е на немския ботаник от 18 век Якоб Шефлер (на немски: Jacob Christian Scheffler).
Растение с храстовиден силует, бързорастящо и лесно за отглеждане.За по-големи декоративни качества в един съд се засаждат няколко шефлери.
Родината на шефлерата е Австралия. Тя е непретензиозно растение със специфични листа, които са неин отличителен знак. Те имат формата на длан и са с 5 - 9 клона.
По - често се гледа като висок храст, с едно стъбло. Ако се подреже, по принцип може да се разклони.
Храст с максимална височина 2 метра и ширина около 70см.
Може да се поощри, както растежът й на височина (Schefflera arboricola стига внушителни размери за сравнително кратко време), така и на ширина (връхчетата се подрязват и шефлерата добива по-нисък и кичест вид).
Най-голямата разновидност, Schefflera actinophilla, се развива по-бавно, но несъмнено има по-впечатляващ декоративен ефект.
Нуждае се от средно количество светлина. Температурата на водата, с която се полива, трябва да е със стайна температура. Преди да полеете за пореден път, горният слой на почвата трябва да е изсъхнал. Торете шафлерата на всеки две седмици с течен тор.
Листата са тъмнозелени (често пъстри), с дълги тънки клонки, съставени от 4 или 5 по-малки листенца при младите растения - до 12 у възрастните екземпляри, събрани заедно в чадърче.
Това растение вирее най-добре при постоянна годишна температура, която не надвишава 20° С и не пада под 10° С през студените месеци.
Шефлерата предпочита добре осветените, но не пряко изложени на слънчевите лъчи места, но понася чудесно и сенчестите, стига смяната на степента на осветеност да не е прекалено внезапна.
Лятото почвата трябва да се напоява обилно, а зимата да се поддържа леко овлажнена.
Да се осигури висока влажност, като листата се оросяват често. Има нужда от добро проветряване, но трябва да се пази от течения.
Тори се с хранителен разтвор на всеки 2-3 седмици от април до септември. Ако топлото време продължи повече от обикновено, периодът на растеж се удължава и торенето трябва да се съобрази с новите му граници.
Растението можете да размножите чрез резници, които посаждате в смес от торф и пясък. Температурата в помещението трябва да е поне 22 градуса.
Шефлерата се пресажда на всеки 2 години, през пролетта, ако саксията й е малка.
Потребна й е висбкохумусна почва.
Да не се занемаряват наторяването и пресаждането, защото в противен случай ниските листа ще окапят, а вместо тях няма да покарат други.

*Проблеми:
Завехнали листа. Причината трябва да се търси в наднорменото количество вода или в прекалената сухота - листата потъмняват и клюмват.
Прекомерното напояване причинява пожълтяване на растението, затова е най-уместно да се полива само когато пръстта стане суха на допир.

*Паразити.Често шефлерата бива нападната от въшки, които изсмукват лимфата от меката част на листата и от листните пъпки, като предизвикват тяхното потъмняване и олепване. При подобно заболяване, растението да се пръска с малатион всеки 2 седмици през лятото.
Друг сериозен проблем са щитоносните въшки - да се отстранят внимателно тъмните петънца от опакото на листата с парцалче, напоено в денатуриран спирт.

Дифенбахията е красиво цвете с големи и красиви листа, именно затова е предпочитана за аранжиране и интериорни дизайни при обзавеждането.
Дифенбахията (Dieffenbachia) е многогодишно тропическо растение от семейство Змиярникови - Araceae. Родината му е Южна Америка. В зависимост от своята разновидност представлява храст или дебело стъбло. Листата му са с разнообразни шарки в различни нюанси на зелено, жълто или бяло. Названието му Дифенбахия идва от името на немския ботаник Й. Ф. Дифенбах (1794-1847).
Отглеждане: Растението обича топли температури, но не горещи. Най-добре за отглеждането му е място с около 18°C. През студените зимни месеци пазете около 14 °С минимална температура. Не понася течение.
През лятото не трябва да бъде на пряка слънчева светлина - осигурете му сенчесто място, а през зимата - добре осветено място.
От пролетта до есента поливането трябва да бъде по обилно, а през зимата - умерено. Дръжте почвата леко влажна, но не мокра. Пулверизирайте листата, колкото можете по-често. Овлажнявайте саксията отвън.
Най-подходящо време за пресаждане е през пролетта, края на април. Размножаването му е много лесно. Долните листа често изсъхват и трябва да се отстраняват. Най-добре това става като се отрежи растението на 10-12см. от основната част. Горната част, която вече е отрязана, може да се използва за пресаждане, а от долната ще се появят нови издънки.
Растението трябва да бъде засадено в керамичен съд с добре дренирано дъно и торфена смес.
Проблеми: Кафяви краища на листата - недостатъчно поливане, силно пресъхване на почвата или въздействие на студен въздух.
Сухи, кафяви краища на листата - недостатъчно влажен въздух. Необходимо е да се увеличи влажността на въздуха около растението. Причина за това може да бъдат недостатъчните хранителни вещества в почвата. Друга причина може да бъде поливане с много твърда вода.
Най-долните листа пожълтяват и се свиват - течение, ниска температура или поливане със студена вода.
Загиване на листа - много ниска температура, сух въздух или течение. Долните листа с времето загиват и стеблото се оголва.
Избледняване на листата - растението е изложено на прекалено силна светлина.
Основата на стъблото е мека с кафяв отенък - признак на загниване. Растението е наводнено, а температурата е много ниска. Най-добре е да се отреже и вкорени върха, а останалата част да се изхвърли.
Вредители: Акари и листни въшки. Могат да се появят при много сух въздух и висока температура.
Лечение: Измиване със сапунена вода на листата и стъблото. Ако това не помогне - препарат.

Бромелиите – екзотиката на тропика у дома





Красиви и внушаващи усещане за царствено великолепие, бромелиите навлизат в нашия бит. Тези екзотични растения се вграждат успешно в интериора на съвременния дом, предлагайки възможности за различни комбинации помежду си или с други растения.
Много любители на екзотиката отнасят у дома си саксии с прекрасни бромелии, но немалко от тях изживяват разочарования. За да запазим първична красота на тези чуждоземни цветя, трябва да познаваме техните “тайни”.
Родът наброява около 1700 вида, но някои от тях вече са вписани в Червената книга на Международния съюз за опазване на природата.

В родината си различните бромелиеви видове растат на почвата, по пясъците, по дърветата, скалите и даже на телеграфните стълбове. Повечето от тях са епифитни, т. е. прикрепват се по дърветата, без да са паразити. Обикновено имат слаба коренова система, която им служи за закрепването към субстрата, но много наземни видове са с добре развита коренова система и с дебели месести листа, които служат за резервоари на водата в периода на засушаване. Те растат и върху богати на хранителни вещества почви.

Според режима, който изискват бромелиевите растения, могат да се разделят на две големи групи.
Към първата група принадлежат гостенките от влажния тропик с много кратък сух период (вриезеи, криптантуси, някои видове нидулариуми). Те нямат ярко изразен период на покой и през цялата година се нуждаят от висока температура (лятото 23-250С, зимата 18-22 и в никакъв случай по-ниска от 130С). За тях е добре, ако се затоплят отдолу (под саксията). През пролетта и лятото в периода на активен растеж растенията се поливат обилно и редовно се оросяват. Когато е много горещо, нужно е да се оросяват по няколко пъти през деня. През зимата се полива много внимателно, винаги при температура, не по-ниска от 180С.
Растенията от тази група предпочитат светли места, но през лятото е необходимо да се предпазват от преки слънчеви лъчи.

Калатея






Представителите на рода калатея са едни от най-красивите и атрактивни листнодекоративни растения. Те притежават ефектна и екзотична окраска на листата, изпъстрени с интересни петна, вариращи по големина и форма. Произхождат от тропиците на Южна Америка, където местното население често използва листата им за изплитане на кошници. Именно от там е произлязло и името на рода (Kalathos), което в превод от гръцки означава "кошница''. Родът включва около 150 вида тревисти растения.

Калатеите се отглеждат заради нашарените им листа, но има и изключения. Calathea crocata има почти едноцветни листа и най-често се отглежда заради ярките си оранжеви цветове.
По – известни видове са C. picturata, C. rebrina, C.Maui Queen. Не всички калатеи имат обли листа, някои са остри като копие.


Красотата на Калатеята е в отделния лист - зелен или с пъстри багри, с интригуващ рисунък и атлазен блясък. Несъмнено най-популярна и впечатляваща е Калатея макояна (C. Makoyana). Листата й са със светлозелена, почти бяла основна багра с фина тъмнозелена невратура и по-големи и по-малки тъмни с червеникав оттенък елипсовидни петна. Заради тези шарки, както и заради разположението и формата на листата, американците и французите я наричат "растение-паун" (англ. peacock-plant; фр. plante-paon). Оригинални са Калатея орната (C. ornata) с розови и сребристи жилки, К. розеопикта (C. roseopicta) със средна жилка и ивици в розово и жълт кант на около сантиметър от ръба на листа. Калатея зебрина (C. zebrina), К. инсигнис (C. insignis, C. lancifolia), К. вейчиана ( C. veitchiana) имат интересни комбинации в светло и тъмнозелено. Листата с ясно изразени яркозелени и жълти петна са характерни за К. луберзии (C. lubberzii).

Голямо е разнообразието от великолепно обагрени листа на калатеите, но има видове, които се отличават с цветовете си.

Това са: К. кроката (C. crocata), блестяща с ярки оранжеви съцветия и К. варшевичи (C. warscewiczii) с преестни кремаво-бели цветове. Местоположение: калатеите не са лесни за отглеждане. Мнозинството от тях са пренесени от Бразилия, където растат в тропическите гори, по бреговете на реки и езера. Поставете ги в топло помещение - оптималната температура е между 18 и 21бС. През зимата температурата не бива да пада под 15бС. Внезапните промени в температурния режим повреждат растението. Неблагоприятни са и въздушните течения. Калатеите растат и се развиат добре на полусянка. Не понасят пряко слънчево огряване. Ако сгрешите да ги поставите на прозореца, те ще реагират с избледняване на багрите и поява на листни пригори, а скоро и цялото растение ще загине. Най-подходящо място, от гледна точка на светлината, е да ги отглеждате в помещение със северно изложене.

Влажност: калатеите изискват висока въздушна влажност, особено в периода на активно нарастване от март до септември. Повечето проблеми свързани със забавяне на растежа, покафеняване, изсъхване и опадване на листата се дължат на сухия въздух. Затова е необходимо да обърнете особено внимание на поддържането на висока въздушна влажност. Регулярно пулверизирайте растенията, като ползвате хладка преварена вода, за да не се зацапват шарките на листата. Друг начин да запазите влажността е като увиете саксията с влажен торф или като засадите растението в терариум или градина-бутилка.

Поливане: калатеите пият повече вода. Почвата трябва да е непрекъснато влажна. Това обаче не означава, че трябва да поливате преобилно и постоянно. В най-добрия случай в подложката не бива да остава вода. Преполиването е също толкова вредно за растението, колкото и недостатъчната почвена влажност. И двата случая водят до деформиране на листата. Зимно време поливането се намалява така, че почвата леко да просъхне преди сипване на следващата доза вода. Използвайте хладка и преварена вода.

Подхранване: извършва се само в периода на интензивно нарастване - от март до август, веднъж на две седмици. Най-ефективният начин за подхранване е с течен тор за листно-декоративни. Препоръчваното количество тор се добавя към водата, с която ще поливате растението - така си спестявате допълнителна работа и избягвате опасността от прехранване. А и течният тор е лесно усвоим за разлика от прахообразните и гранулирани торове, както и тези под формата на таблетки и пръчици.

Почвена смес: за отглеждане на възрастни растения са нужни добър дренаж и грубо пресята почвена смес, съставена от градинска пръст, торф и листовка. Специалистите препоръчат почвен субстрат, получен от листовка, прегорял оборски тор, чимовка, пясък и торф в равни обеми. Можете да купите и готов субстрат за палми и да смесите с торф.

Пресаждане: калатеите се нуждаят от пресаждане на всеки две-три години. Прехвърлянето в нов съд и сменянето на пръстта се прави през пролетта. Изберете саксия, която е малко по-голяма от предишната. Не забравяйте да поставите дренаж и внимавайте да не нараните корените.

Размножаване: Разделете растенията, когато ги присаждате. Покрийте саксията с новото растение с наелон и поддържайте достатъчно топлина, докато се захване. Осигурете висока въздушна влажност - например като покриете с полиетилен, дръжте на топло (20-22бС) докато растенията пусат корени.

Проблеми: възникват в резултат на неправилно отглеждане, вследствие на което листата губят своята декоративност и привеждането на рстението в първоначалния му вид е сложна задача. При неподходящи условия калатеите реагират по определен начин. При пряко слънце или голяма интензивност на осветлението се появяват сухи кафяви петна, а шарките се обезцветяват. Ако въздухът е сух, листата започват да съхнат по краищата и да опадват. Преовлажненият субстрат или излишъкът на торове водят до свиване на листата, поява на жълти петна, опадване на листата, гниене на коренището. Пресушената почва е причина за увяхване, свиване и опадване на листата Вредители: напада се най-често от щитоносни въшки. Първи признаци за наличието им са лепкавите отделяния по листата. Щитоносните въшки се отстраняват с влажно парцалче и след това трябва да напръскате със системен инсектицид. Червеният акар се появява по долната повърхност на листата, като ги обвива с тънка и едва забележима паяжина. Повредените листа жълтеят и падат. Всекидневното пулверизиране е предпазна мярка. При силно нападение пръскайте с акарицид.