Любовта, без която не можем...

Любовта е чувство, което ни връхлита най - неочаквано без да го поканим. Тя е това, което ни кара да се променяме до неузнаваемост, кара ни да се усмихваме, плачем, съществуваме, да се радваме на малките неща в живота, да се реем в небесата като волна птица и да усещаме вятъра в косите си. Нима това не е една прекрасна магия,заради която сме готови на всичко?
Благодарение на това вълшебство няма нещо, което да е невъзможно да се направи, нещо което не може да се усети или почувства.
Любовта дава дъх за нов живот, кара те да летиш във въздуха и да забравиш всичките си грижи. Когато си влюбен проблеми не съществуват - освен как е този до теб. Тя ти затваря очите за околния свят и в същото време те кара да видиш всичко. Да усетиш малките неща в живота. Прави така, че когато чуеш диханието на човека, когото обичаш, да чуеш нежна песен, караща всичко около теб да се съживи.
Вчера си се чувствал силен, а днес се чувстваш слаб - това е защото си влюбен, защото вече не става дума само за теб, а за вас. А в същото време имаш усещането, че само с един поглед можеш да накараш света да ти се усмихне. Това е любовта - да си едновременно и на двата полюса. Когато погледнеш този до теб и видиш в неговите очи целия свят - това не е ли магия? Когато си влюбен се отваря една врата, и когато минеш през нея - нямаш време да погледнеш назад, защото усещаш, че всеки миг, с този когото обичаш е ценен, защото се сливате в едно цяло и превръщате настоящето в общо минало. И когато дойде мигът да издишащ последния си дъх, тогава виждаш цялото си съществуване и разбираш, че си живял живота си пълноценно, защото си отдал любовта си, защото си дал частица от себе си на другиго и си го накарал да се чувства добре.
Тази малка магия превръща всеки един обикновен момент в миг на щастие, което може да огрее всички около теб, така както слънцето дарява с енергия всичко, можещо да диша.
Любовта е когато усетиш целия свят в теб. Тя те облива като вълните на морето и понякога се нагълтваш със солената й вода, но това не ти пречи да й се радваш - да обичаш - защото животът е любов, а любовта е живот. Това е магия, запленяваща те до такава степен, че се губиш в нейната сладост и искаш никога да не спираш да опитваш от нея. Вървиш по пътеката на живота и тя те кара да усещаш всичко от хубавата му страна, да виждаш черното - бяло, да се наслаждаваш на песента на птицата в ранното утро, да се заглеждаш в изгрева и да почувстваш силата, която движи всичко около теб. Преобразява вътрешното и външното ти аз.
Ако застанеш на една скала, усетиш как вятърът те гали и вълните на морето те пръскат с цялата си сила и ти чуваш тяхното движение и усетиш техния дъх на живот - тогава се чувстваш омагьосан. Нима когато си влюбен не изпитваш това? Когато си влюбен си през цялото време на една скала, защото любовта те кара да си нависоко и в същото време крие същата опасност. Тя предизвиква сърцето ти да бие и този ритъм напомня шума на морето. Любовта те кара да живееш с неговия ритъм. А вятърът, когато го усетиш чувстваш свобода, а когато си влюбен също имаш усещането на свободата. Взето всичко това заедно води до едно заключение - любовта е магия!

Всеки е чувал екзотичните приказки от 1001 нощ. Легендарната Шехерезада със своята дарба да разказва увлекателно приказки и да спира на най-интересното място успява да надвие жестокостта на злия султан и да го накара да се влюби в нея. У всяка жена я има тази изкусителна сила, но не всяка съумява да я използва в името на любовта. Всяко нещо направено с любов се зарежда с нея и разказва за нея. Наблюдавайки няколко дни наред един мъж, той сам си подсказва за начина, по който има нужда да бъде обичан. От събуждането сутрин, през любимото му ястие, до заспиването му.