Усмихнете се!

Усмехни се когато неможеш,
усмехнисе когото неискаш,
усмехни се когато боли.
Бъди усмихнат винаги!!!!!!

Колко пъти на ден се усмихваш? Два? Три? Може би десет? Винаги ли твоята усмивка е еднаква? Срещаш на улицата приятел и неволно разтегляш устни, в ъглите на очите те се появява прословутия „пачи крак”, а общото изражение на лицето ти придобива прилика с муцунката на съседския шар пей. Ето, че си на делова среща – устните ти са плътно затворени, ъглите им с напрежение са обтегнати нагоре, очите и мимиката на лицето ти са застинали като маска от венециански карнавал.

Къде се намира причината за толкова поразителни промени? В емоциите. В първия случай усмивката е продукт на искрени чувства, във втория е задължителна част от бизнес-етиката.

Специалистите, изучаващи еволюцията на човека вече много години, спорят за това какво представлява усмивката – проява на агресия или своеобразен жест на покорност и дружелюбие. Първата хипотеза потвърждава многогодишните наблюдения над животни – зверското озъбване, напомнящо усмивката на човека, не е нещо друго, а сигнал за опасност и израз на агресивни инстинкти.

От друга страна, учените антрополози доказват, че първобитните хора са използвали усмивката за кардинално противоположни цели. Усмихвайки се нашите прародители показвали зъбите си и все едно казвали – „Виж, аз съвсем не се каня да те ухапя! Aз съм мил и много дружелюбен!”

В наши дни усмивката започнала да изразява много по-сложен комплекс от сигнали. А в някои страни тя съвсем загубила своето истинско предназначение, придобивайки статут на аксесоар, както очилата или добрият грим. Все пак психолозите, взимайки за основа догмата, че всяка усмивка искрена или фалшива е винаги израз на вътрешния ни свят, са разработили своеобразна типология, помагаща на хората по-добре да се разбират един друг.

Приятелска усмивка
Устните са раздвижени по такъв начин, че се вижда само горния ред зъби, ъглите на устните не са напрегнати. В областта на очите се образуват малки бръчици, от външния край на носа към ъглите на устните се разпростират две едва забележими линии. Тази топла, лека полуусмивка често се използва при среща или разговор с приятели. Така се усмихва майката, любувайки се на първите стъпки на своето детенце, така се усмихват един на друг прегърнати влюбените.

Именно за такава усмивка казват, че тя още не стигнала края на устните, вече е докоснала ъгъла на очите. Тази усмивка трябва да се чете така : „Радвам се за теб. Хубаво ми е да съм до теб!”

Свенлива усмивка
Тя много напомня приятелската усмивка – разликата е в това, че долната устна по правило е прехапана от горния ред зъби, главата е леко отпусната, поради което погледът се получава изпод вежди, но не губи своята откритост и искреност. Така се усмихват срамежливите деца.

На лицето на възрастен човек подобна усмивка се появява в моменти на смущение и често е съпроводена с алена руменина по бузите.

Тази усмивка казва – „Не се чувствам в свои води. Помогни ми, успокой ме. Вярвам ти”.

Лъжлива усмивка
Да разбереш, че усмихващият ти се човек е неискрен е много просто – устните са разтегнати като пружини в тренировъчна зала, могат да бъдат и леко поотворени, но нито в ъглите на очите, нито в краищата на носа има бръчици. Възниква усещането, че устните живеят свой самостоятелен живот и съвсем не се съчетават с общото изражение на лицето.

Така се усмихват моделите, позирайки на фотографа. Такива усмивки е прието да се „слага” по светски приеми и бохемски купони.

Тази усмивка е безмълвен сигнал – „Скучно ми е, но аз съм добре възпитан човек и затова приемам твоите правила на играта”.
Неестествена усмивка
Близка до лъжливата. Различава се от нея по това, че колкото и да са напрегнати устните, те винаги са здраво затворени. При това много явно на лицето се изписват бръчки от краищата на носа към ъгълчетата на устните. А ъглите на очите по правило са отпуснати надолу.

За да пресъздадеш подобно изражение на лицето, сложи в устата си парче лимон и не я отваряй.

Към подобна усмивка хората прибягват, когато искат да покажат на събеседника си, че неговата компания им е дотегнала, или когато чуят неприятна шега. Усмивката казва –„Остави ме на мира. Едва ли ще се получи съдържателен разговор.”

Несдържана усмивка
Правилно е да се каже не усмивка, а гримаса, появяваща се на лицата ни по време на смях. Оголват се и двата реда зъби и горните и долните. Цялото лице се сбръчква, а очите започват да сълзят. Не е важно от какво е предизвикан смехът – циничен анекдот, комедиен филм или съзерцаване просто на това как твоята съперница се подхлъзва на бананова кора. Във всеки случай несдържаният смях ще бъде кратък и моментално след това съзнателно ще се постараеш да го превърнеш в по приемлива приятелска усмивка.

И това е разбираемо, нали несдържаната усмивка казва – ”Аз съм дивак! Забравих всички социални норми и правила. Не сдържам инстинктите си!”

Демонстративна усмивка
Мимическите мускули са напрегнати, устните са широко разтеглени, за да покажат плътно стиснатите зъби, а общото изражение на лицето напомня физиономията на вожда на червенокожите, тръгнал на индиански поход.
Зад подобна усмивка се крие агресия или страх. Така се усмихват хората на прага на нервен срив, принудени да бъдат сред хора, които ги дразнят.

Усмивката сигнализира – „Виж какви зъби имам! Ако ми досаждаш, ще те ухапя!”
Ако човек изпитва страх, той също използва подобна усмивка, за да покаже, че не е толкова безобиден.

Вътрешна усмивка
Ъглите на устните са обтегнати и приповдигнати, устните са разтеглени, но не напрегнати и остават неразтворени. Погледът е премрежен, жестовете и походката забавени. Преди всичко човек не се досеща, че на устните му играе усмивка – той просто е потънал в мислите си, които са толкова приятни, че го карат да се усмихва и тихичко да си тананика някой прост мотив.

Подобна усмивка се превежда по следния начин – „Аз съм доволен от себе си и от околните! На мен ми е хубаво!”.

Ухилване
Устните са болезнено изкривени. Ъгълът на устата от лявата страна е насочен надолу, а десният нагоре или обратното. Устните са плътно затворени. На лицето е изписана пренебрежителна гримаса или надменност, но това е само маска.

В действителност хората използват такава усмивка, за да потиснат или скрият собственото си смущение или неодобрение от случващото се.

Усмивката казва – „По дяволите, как не ми харесва всичко това. Но аз в никакъв случай няма да покажа, че съм разстроен или неуверен в себе си.”

Опитай и ти да четеш по усмивките!