Днес времето обещаваше да бъде слънчево, топло и тихо. Водата в езерото се събуди от ранния шепот на вятъра и от нежното му докосване, с което той постави едно брезово листо върху огледалото му. Листото се огледа и започна да оправя сутрешния си тоалет, тъй като беше нетърпеливо по природа и никак не му се седеше на клончето от началото на пролетта, та до сега. Водата му се усмихна и поизчисти с мокра ръка насъбралия се прах върху зелената му гладка кожица. Така в играта с немирния листец, водата не видя колко бързо Слънцето се беше издигнало и лъчите му вече падаха косо върху гладката й повърхност. Ставаше все по-топло и по-топло. Брезовото листенце вече се беше завряло на сянка до брега под една надвиснала цветовете си синя камбанка и се готвеше за следобедния си сън. Водата в езерото си имаше една голяма мечта. Не, че и беше зле в езерото, но при нея всеки ден долитаха много птици, които след като утоляха жаждата си, пърхаха с крилца в плитчината, за да охладят загретите си от слънцето телца, а после шумно излитаха нагоре и се изгубваха от погледа й из небесните висини. - Да можех и аз да полетя като тях! – често въздишаше водата. – Трябва да е много приятно да се рееш из небесната шир! А може би ще си намеря и нови приятели по този начин… – често си мечтаеше тя на глас. – Хм… и защо са ти нови приятели? – попита я един ден малката жабка. - Защото приятелството е най-хубавото нещо! – отговори водата - Това е другото твое „Аз“. Едно толкова подобно на теб, но и толкова различно същество, което ти помага да видиш света и по друг начин и двамата заедно да откривате нещо ново. - Може и така да е – каза малката жабка – но аз предпочитам да си скачам сама. - Хей, искаш ли да станем приятели? – извика някой и загъделичка топло и нежно водата. - А, Слънце, това ти ли си? Искам разбира се, но не зная как – отговори водата. - Много е лесно! Достатъчно е само да ми вярваш, че няма да ти навредя, а аз ще ти помогна да изпълниш мечтата си. - Мечтата ми? Да полетя като птиците? Та аз нямам криле! - Всеки може да има това, за което си мечтае стига да повярва в мечтата си. Хайде, хвани се за някой от лъчите ми – каза Слънцето – и аз ще ти покажа цялата красота на небесната шир. Тогава се случи нещо, което водата даже и не беше сънувала. Топлите лъчи я замилваха толкова нежно, че тя почувства цялата обич и топлина на слънцето. Прииска й се да затанцува и тя се хвана за лъчите му и се заиздига нагоре и нагоре… Усещаше се такава, каквато никога не е била – бяла, нежна и ефирна. Не смееше да отвори очи, но когато го направи, видя, че наистина е лека и бяла като мъглата сутрин, която се стелеше над езерото. Тя се беше издигнала толкова нависоко, че то й приличаше на малка синя точица. Беше красиво, невиждано, най-невероятното преживяване, което бе имала в живота си. Приятелството й със Слънцето й беше дало усещания и възможности, които я правеха не само щастлива, но й даваха криле като на птиците, над които тя летеше и поглъщаше цялата красота на небето и земята. Толкова много щастие водата не можеше да побере в себе си. Нежното й сърце не издържа и тя заплака. В началото сълзите й се ронеха едва-едва. - Май ще вали – каза жабката от езерото и погледна към надвесилия се пухкав бял облак. - Водата се завръща в езерото. Но всеки се завръща в дома си един ден – добави дълбокомислено водното паяче. А сълзите на водата от капчици се превръщаха във водни струйки. Превръщаха се в пречистващ дъжд, видял и отразил красотата на земната шир и необятността на небесните висини. Езерото протегна ръце и водните струйки се стичаха и пълнеха коритото му с укротената бяла и щастлива вода, променена от едно ПРИЯТЕЛСТВО, което й беше дало цялото щастие и обич, на което беше способно…
Заглавие: Re: Приятелство Пет Ное 27, 2009 9:11 pm
Искам да споделя нещо, което тормози съзнанието ми няколко дни. Приятелството за мен е нещото което ме е водило в живота. Споделянето на хубави и лошо моменти с приятели ми помага да съм човек и да се чувствам жив. Но в последно време забелязвам, че времето променя много хора и те се отчуждават един от друг. А мисля, че трябва да попречим на това, макар че не съм наясно как. Имам само идея, но мисля, че е добра: - Трябва да се води диалог за да се избегнат всякакви недоразумения и обърквания. Когато има проблем в отношенията трябва да се говори за това. Има диалог няма проблем, нещата се изясняват и се решават проблемите. Няма диалог - има проблем, защото той от самосебеси не може да се разреши. Затова, мяля яи, говорете с приятелите си какво ви притеснява, какво ви харесва или какво ви дразни за да не остават нещата неразбрани и да не се отдалечавате един от друг. Когато се опознаете и разберете какво харесва или мрази другия ще помогне за отношенията ви. Показвайте на приятелите си колко ги обичате и колко са ви нужни за да може и те да отговорят със същото.
аз знам едно нещо:Приятели в този живот няма днес сте първи другари утре ти забиват нож в гърба никога незнаеш какво ще направи така нареченият ви ,,приятел'' знайте го от мене един път ми се случи във 4ти клас направи с моите ,,приятели''се биехме и когато госпожата ни хвана те казаха че аз съм виновен и подмолно се измъкнаха.Имайте само доверие на себе си не и на така наречените ,,приятели''
от личен опит го знам
Гери
Брой мнения : 343 Join date : 16.03.2010 Age : 28 Местожителство : МайнЪ Таун
Заглавие: Re: Приятелство Вто Апр 27, 2010 9:35 am
Кой е този, който не тръгва докато и ти не тръгнеш? Кой е този, който страда докато те гледа да плачеш? Кой е този, който ще ти помогне без да те пита? Този, който те обича! Това е ИСТИНСКИЯТ приятел!
Индекс 
Търсене 
Регистрирайте се 
Вход 
Сря Апр 29, 2015 11:59 pm by 
