Зеленчуци, който не яде...

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Черевеното салатно цвекло
Черевеното салатно цвекло е ценен зеленчук. За храна се използват кореноплодите и листата му. Кореноплодите съдържат сухо вещество, суров протиен, минерални соли – калий, калций. Съдържат и магнезий, който играе важна роля при обмяната на веществата. Червеното цвекло е богат източник на желязо, поради което се използва при лечебното хранене на болни от анемия. То е богато и с бетаин, който подобрява обмяната на веществата и разтежа на децата и спомага за усвояването на витамин В12. Червеното цвекло съдържа сравнително малки количества целулоза и може да се използва при диетичното хранене на болни от стомашно-чревни страдания. Съдържа също витамин С, каротин, витамин РР, В1 и др. Червеният му цвят се дължи на пигментни вещества, главно антоциан и бетаин.
В 100 г цвекло се съдържат 50 -145 мг антоциан, а в листата количеството му е. Листата са много по-богати на витамин С, каротин, витамин В1, В2 и РР. Освен това те съдържат хлорофил и багрилни вещества, поради, което имат значителна хранителна стойност и трябва да се използват за храна като лападът и другите листни зеленчуци. В прясно състояние се запазват кореноплодите. Подбират се здрави добре развити кореноплоди с правилна форма. Почистват се от пръстта и се нареждат в сандъчита или направо върху земята, като всеки ред се засипва с пръст или пясък. Сандъчетата се поставят в мазе при температура 1-3 ° С и относителна влажност на въздуха 85-90 %.
Начин на приготвяне на сок от цвекло. Както сокът от корени на целина. От 100 г цвекло се получават около 40 мл сок с наситен червен цвят, сладникав вкус и лек тревист аромат.
. С други зеленчукови сокове, а за ароматизиране се прибавя малко лимонов или портокалов сок.
Лечебни качества. Използва се при анемии и като профилактично средство против атеросклероза. Усилва чревната перисталтика и укрепва стените на кръвоносните съдове. Прилага се при чернодробни заболявания (хепатит, цироза) и при високо кръвно налягане.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Зеленчуци, който не яде... - Page 2 6139e412e7ac20f0

Бенинкасата

Бенинкасата (Benincasa hispida var. chiehgua) принадлежи към сем. Тиквови.Произхожда от източно-азиатските страни и сравнително широко се отглежда там. При тази разновидност (наричана мо гва) се използват недозрелите плодове (когато са на 3 - 4 седмици) - пържени, за супи, пълнени и др. Вкусът е подобен на тиквичка, но е по-слабо изразен, при пържене си запазват формата. В сурово състояние вкусът е като на комбинация между краставица и тиква. Растението e едногодишно, прилича на това на краставицата, достига до 6 м. Плодът е гладък, цилиндричен и е покрит с власинки, които могат да се отстранят с парцал. По-старите плодове се покриват и с бял восъчен налеп, поради което могат да се съхраняват до 12 месеца. При тази разновидност се използват основно недозрелите плодове, но в краен случай могат да се употребяват и узрелите - в пилешки супи или се пълнят със зеленчуци и месо и се задушават.

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Зеленчуци, който не яде... - Page 2 3cf2580ac2342e1f

БАКЛА
Като зърнено бобова култура баклата има второстепенно значение за нашата страна , но тя е отлична храна, защото семената й съдържат повече белтъчини / 26-28% / от тези на фасула, граха и лещата.

Поради дебелата обвивка и специфичния вкус, зрелите семена се използват рядко за храна на хората. За ястия по-често се използват зелените семена и младите зелени бобове. Вкусовите им качества отстъпват на бобовете на фасула. Брашното от бакла служи като добавка към пшениченото брашно в хлебопроизводството, сладкарството и др.

Зелена бакла – цени се, най-вече, поради това, че е студоустойчива, развива се преди зеления фасул и е един от първите пролетни зеленчуци.

Зелените чушки на баклата съдържат :

* незначетелно количество мазнини,
* 2,6% захари,
* до 25 мг% витамин С
* богат минерален състав: калий, калций, фосфор, магнезий, сяра, желязо и редица микроелементи – манган и др. – много ценни при образуването на кръвта и различните ферментни системи.

Разнообразният химичен състав прави зелената бакла особено ценна храна.

Баклата се бере, когато чушките достигнат техническа зрелост – още крехки, сочни, без влакна и с едва образувани семена. Когато загрубеят, зърната получават неприятен вкус. Зелената бакла е нежен зеленчук и поради това не понася дълъг транспорт и съхраняване – тя бързо увяхва, почернява и се разваля

Глюкозо-6-фосфат дехидро-геназен дефицит /фавизъм/

Разпространен е сред африканци, азиатци и жителитe на срадиземноморските държави.

Заболяването е вид хемолитична анемия, която се дължи на мутация в гена за синтез на ензима Глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа / Г6ФД/, който се намира в Х-хромозомата.

Боледуват мъже , защото унаследяват патологичния ген с Х-хромозомата на майката.
По -рядко боледуват жени-хомозиготи, при които са мутирали и двете Х-хромозоми. Хетерозиготните жени са практически здрави, но предават аномалията на част от децата си.

Г6ФД участва в обмяната еритроцитите, намалява редуцирания глутатион, който предпазва еритроцитите от окислители, прави ги податливи на фактори, отключващи хемолизата-увреждане и разрушаване на червените кръвни телца.

Хелитична криза – фавизъм – настъпва след консумация на бакла или при инхалация на цветовете й. В баклата се съдържат β-глюкозиди, наречени вицин и конвицин, при хидролизата на които се образуват продукти със силно окислително действие.

У кърмачета с дефицит на Г6ФД, фавизъм настъпва, когато техните майки консумират бакла, или когато се хранят с мляко от кози, хранени с фураж от бакла.

Първите прояви настъпват няколко часа (48-72h) след консумацията на бакла. Появява се главоболие, фебрилитет, гадене, повръщане, мускулни болки, отпадналост, сънливост, пожълтяване на кожата, червена урина.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Зеленчуци, който не яде... - Page 2 575e898892a46a6e

Ангурията -Cucumis anguria

Ангурията е близък роднина на краставиците (Cucumis sativus) и пъпешите (Cucumis melo). Произхожда от тропическите части на Африка. Отглежда се сравнително рядко. Има малки 3 - 4 см. плодове, които са покрити с множество меки, не бодливи шипоподобни израстъци. Неузрелите плодове имат вкус на краставица и се използват по същия начин както и краставиците. Заради малкия им размер са особено подходящи за консервиране. Отглеждат се както краставиците. Листата на растението са подобни на листата на дините.