Време за поезия

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Ако обичате поезията, ако имате любими стихове, отделете няколко минутки, за да ги споделите с нас...

Аз ще започна с един стих от моята любима поетеса - Маргарита Петкова:

ВТОРНИК, 13

Беше вторник, 13. И прехвърчаше сняг.
Беше сиво. Студено. И ужасно унило.
На стената отсреща някой кръгъл глупак
бе написал с червило „Обичам те, мила!”.

Беше вторник, 13. Всичко беше напук.
Като скърцаща панта и ръка срещу косъма.
като празна касета и образ без звук.
като отговор, който е забравил въпроса си.

Прогорих си с цигара оренбургския шал.
Изкипя ми кафето. После гръмна бушона.
Пропищя от линейки моят краен квартал.
И се скъса по грешка да звъни телефона.

Беше вторник, 13. Зла поличба. Лош знак.
Всичко беше напразно. Нищо нямаше смисъл.
На стената отсреща кой ли кръгъл глупак
с кой акъл тия думички беше написал?

Беше вторник, 13. Още нямаше ток.
Затова по вратата удряше с всичка сила
един кръгъл глупак – синеок и висок,
и със пръсти, изцапани с новото ми червило.

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

СЪЛЗА

Време за поезия 1aff6c17db87ee4238042bfgb3

Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека - като капката роса.
Тежка - като капката омраза.
Волна - като безпричинен гняв.
Кротка - като ласката безшумна.
Гузна - като премълчаван грях.
Горда - като обич неразумна.
Ясна - като тихи небеса.
Мрачна - като вихър разбушуван.

Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата - зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.

Надежда Захариева

Брой мнения : 17 Join date : 18.07.2009

За теб

Звездите бледнеят в светлеещо небе.
Тъжно поглежда студената луна
и тръпне в гърдите ми тъжно сърце
пред бесния грохот на тежка тъга.

Простирам ръце, да те стигна в мрака.
В бледо небе да докосна звезда.
Да напиша в него, с обич те чакам,
при мен да се върнеш, светла мечта.

С теб да догоня небесни простори.
С теб да изпея песни безброй.
С теб да заспивам, с тебе да споря.
С теб, любов моя и живот мой.

До теб да достига с нежност ръката.
До теб да заспиват устни със жар.
За теб да не плаче във мене тъгата.
За теб да гори този мой пожар...

Брой мнения : 17 Join date : 18.07.2009

УНЕС

Говори, говори, говори! -
аз притварям очи и те слушам:
- Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша. . .

Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?

- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!

Елисавета Багряна

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

ПИСМО ДО ТЕБ

Дамян Дамянов

Вдигни очи ! За мен вдигни очи !
Защо? Не питай ! Просто погледни ме !
Помилвай ме и просто помълчи ...
И ако искаш двама да мълчим.
Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -
загледай се в погледа ми влажен
очите, ако можеш да четеш,
очите, вместо мене ще ти кажат.
В тях блести сега една сълза,
а твоят смях е птичка под небето.
Ръцете ти са клонки на бреза,
а аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди.
Очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат.
Лицето ти е цялото в светлина,
косите ти горят като житата.
А в моите нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината,
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам.
През тях се вижда твоето сърце
и затуй тъй много те обичам

Заглавие: Любов Сря Сеп 02, 2009 12:16 pm

Любов!

Любовта ми към теб от ден на ден тъй силно расте.
Като лястовица бяла, се рея под синьото небе.

С целувките ти достигам, далечни светове.
Прегръщайки ме стопляш моето сърце.

Слънцето виждам в твоите очи,
Което със своите лъчи, тялото ми,
От дива страст изгаряш ти!
.
02.09 2009 год.
01.45ч.

п.п[b]лично мое Embarassed

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

И отново от Маргарита Петкова:

* * *

Не ни остава нищо друго,
освен да си благодарим взаимно.
Да премълчим, че сме се лъгали,
и без сбогуване да се отминем.

Ще бъде малко старомодно-тъжно,
бих казала дори – почти нелепо.
Но в крайна сметка никой не е длъжен
да брани и предадените крепости.

Ах, времето на рицарите мина.
„Приятна вечер!” – „Лека нощ!”. Това е.
Ноември е и вече идва зимата.
И всеки ще потърси топла стая.

А другото... Дано да се научим,
защото непременно ще ни трябва:
не първо да си губим ключовете,
а после да крещим, че ни ограбват.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Мира нямам, че те обичам!
Мадлен Алгафари

Време ли нямах - да те забравя?
Повод ли нямах - да те заместя?
Огън ли нямах - Да се запаля?
Или очи нямах насреща?

Сълзи ли нямах - да не изстина?
Рани ли нямах - да те не мразя?
Гордост ли нямах - да те не диря?
Или честта си да пазех?

Мисли ли нямах - да те не мисля?
Сърце ли нямах - пак да обича?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Разум ли - да те отрича?

Други ли няма - по тях да тичам?
Воля ли нямам - гръб да обърна?
Нужда имам да те обичам..
Сили нямам да се не върна!

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Стихотворението е на Камелия Кондова:

МАМО, КАКВО Е РЕВОЛЮЦИЯ?

Момиченце, когато се роди -
животът беше босоног и рошав.
Баща ти още сваляше звезди,
а майка ти не беше толкоз лоша.
Сега не ти се вярва, че и аз
задавах неприличните въпроси.
И като теб - нападнах Дядо Мраз -
да му отскубна от брадата косъм.
И как да ти се вярва, смисъл мой
изгубен в дребнотемия до гуша,
когато вече те заплаших с бой.
И пак размахвам пръст: "Ако не слушаш!"
"Ако не слушаш!" - къщата кънти
от моя глас. (А глас не ми остана.)
Добре, че случих на дете и ти
изобщо не се плашиш от закани.
Добре, че тропаш с малкото краче -
в невръстния си гняв - така голяма.
И всеки първи отговор е "Не!",
а вторият и третият са: "Няма!".
Защото моят гняв поизтъня...
(На цялата държава ни се случи.)
И вече идва време за това -
ти мен на непокорство да ме учиш.
Ти - най-неуправляемо дете -
задърпай ме във марш от гневни звуци.
Така ще се събудя със сърце.

И двете ще направим революция.

Време за поезия Momichetata_gilmor_2

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

ПРИКАЗКА

Заспиваше ли? Май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга! ….
Самичък съм, а тъй ми се говори …
Устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди! Ще си отида скоро.
Дойдох аз тук на бурята с плача …
Ще седна до главата ти ей тука
и ще ти кажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си скрито
той носел зла и кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хванал!
Човекът като дяволът бил лош.
Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът! Защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп, ни с рязана глава …

Но ти заспа!…А тъй ми е студено!…
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй! Защо?

Дамян Дамянов

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

НЕ СИ ОТИВАЙ

Дамян Дамянов

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Рай

Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев поглед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Прости ми

Прости ми, че те нарисувах
и заключих те в чекмедже.
Прости ми, че не се научих,
да те отричам мъничко поне.
Прости ти болката, която
така и не причиних.
Прости ми сълзите, когато
в тебе, мене си открих.
Прости ми, че не мога да те мразя,
затова че съм сега сама.
Прости ми, че не мога да откажа
да раздавам любовта.
Прости и грешките, който
никога не ти простих.
Прости ми, че не бях на среща.
Прости ми, че не те открих.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Рай

Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев подлед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

ЧЕ МИ Е ТЪЖНО – МНОГО ВАЖНО! –
ще мине и замине,
щом някой някъде по плажа
ми търси раковини.

Че е самотно – птичи писък! –
ни спомен нито помен,
щом някой някъде ме мисли
с ръка на телефона.

Че ми е пусто – то е ясно! –
но не непоправимо,
щом и в съня си някой гласно
повтаря мойто име.

Маргарита Петкова

Време за поезия 00067

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Живот

В затвор на собствения дом,
подвластен сам на своята душа,
обречен на мълчание от думите,
си сам-самичък на света.

Вървиш по пътя, който някой е избрал за теб,
по стъпките, които някой е белязал.
Нещастен, глупав, изморен,
подвластен на любов или омраза.

В главата ти се блъскат хиляди въпроси.
Разкъсван от съмнения не знаеш как да продължиш.
Желаеш да си нещо, но какво си...?
Не казва никой, значи трябва, продължаваш да търпиш.

Светослава Димова

Заглавие: Искам те! Съб Сеп 26, 2009 9:18 am

[/b]Искам те!

Сега те искам!

Лудо, огнено горещо...

С дива ярост да изпивам устни, пламенни, горещи... целувка

Искам те!

Сега те искам!

Тялото да ми обладаеш, силите ми да изстискаш,

да потънем във безкрая...

Искам те!

Ще бъда нежна...

Във плътта ми ще потапяш свойта плът

и във безбрежен океан ще ме разтапяш...

Искам с теб!

Ах! Бяла роза!

Границата да прегазя,

да ме вдигнеш, да ме носиш на вълната на екстаза!

Искам те!

С любовна ярост,

теб със себе си да слея

и в красива нереалност сладостно да отмалея...

[img]

[/img]

Ако си до мен... утрото ще пее,

морето пак ще се люлее,

звездите от Любов ще тръпнат...

Вселената ще потрепери

от влюбените сблъсъци и трели

Ако си до мен в свят вълшебен ще живееш,
денят ще благославяш,

нощта ще обожаваш...

Ако си до мен за живота си

и Любовта си няма никога да съжаляваш...

Ако си до мен с Любов ще те опия,

както никога до днес не знаеш,

както никога до вчера не мечтаеш...

Ако си до мен ще те обичам...

Ти това го знаеш...

[img]

[/img]

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Навън е тъмно, всички хора спят,

но само в мойта стая свети още...

Не мога да заспя и този път

и все по-дълги стават мойте нощи...

Излизам на балкона.Пак вали...

Нощта е толкоз тиха,че ме дразни...

но даже и студът е по-красив

от мисълта,която ме изяжда...

Страхувам се да не си проличи,

това,което цялата излъчвам...

И сякаш се поглеждам отстрани,

а истината гола ме измъчва...

На глас не мога да го изрека

и никога няма да го призная...

Е ... вече свикнах,че ще съм сама!

Началото ли почва? Или края?

Павлина Соколова

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

ЛЕКА НОЩ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

Пърси Шели

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Отиваш си

Отиваш си. А още ни е рано.
Защо пое тогава в тоя път.
Да, зная - търсеше приятелското рамо,
сега оставяш ме на кръстопът.

Ти мислиш, че не те обичам вече,
че каменно е моето сърце,
че любовта ми спомен е далечен,
оставил те с протегнати ръце.

Не мога болката си аз да крия.
Уж празнота е в моята душа,
ала сърцето ми е рана жива
от много срещи и от самота.

Защо ли толкоз късно идва всичко?
Не ми е нужно нищо отсега
Не чувам вече песента на птички
дори когато плувам през ята.

Защо ли толкоз късно аз те срещам?
Какво ще мога вече да ти дам
oсвен "Здравей, Любов! Прощавай! Бързам!
Аз... този път си го минавам сам."

Дали ще можеш с мене да живееш?
Дали не ти е всичко на игра?
Дали не искаш просто да ми вземеш
за теб една, за мен - последната искра.

Обичам те!
Обичам те, любима!
Но моля те!
Но моля те, недей!
Когато във едно сърце е зима,
не вземай и последното, що тлей.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Несладникаво любовно писмо

Здравей,

Прости ми, ако се натрапвам,

но думите – изписват се сами...

От гърлото ми ще излязат грапави

и нетипични, може би.

Излъгах те, когато ме попита

дали те искам. Казах – „не“,

а „да“ – напираше нескрито...

Потиснах го. От гордост бе.

Обичам те.

Побърквам се от ревност,

несигурност, желание и страх.

Не се нуждая от любов „на дребно“,

с такава цял живот живях...

Признавам ти – по теб съм луда!

И мисълта ми все към теб лети.

Но нямам сили да те губя

и нямам време за игри....

Не си готов за всичката любов

на някаква си луда романтичка.

Усещам го... Не си готов!

Но те обичам! Това е всичко...

Румяна Симова

Брой мнения : 21 Join date : 12.10.2009

Какво бих дала за теб...?

Какво ли бих дала за теб,
ако Съдбата това ми предложи?
Въпроса е сложен,не толкова лек,
какво бих могла да заложа?
След теб ми остана много тъга,
останаха само чувства разбити...
Но кой ли от мене ще иска това,
на кой ли му трябват сълзите?
Давам си сметка след теб обеднях
и няма какво да заложа!
Загубих мечтите безгрижния смях,
остана ми само вярата в Бога!

Брой мнения : 21 Join date : 12.10.2009

Прегърнати сърца

Със вятъра ще дойда във съня ти,
със полъха му аз ще те докосна,
със устни ще поема от дъха ти,
дарявайки Усмивка полунощна.

И двамата ще литнем към простори,
в които само влюбените пеят,
забравили за днешната умора,
душите ни щастливо ще се реят.

Прегърнати сърца ще се целуват,
очите ни ще ваят пък мечтата,
безплътните души не се страхуват,
когато са във плен на красотата.

След нежната ни песен ще си тръгна,
а ти ще се усмихваш във съня си.
И нашата любов,така безплътна,
ти утре ще изпееш във стиха си!

Брой мнения : 21 Join date : 12.10.2009

Огън ли е любовта?

Казват огън била Любовта,
че в пожар всеки влюбен изгаря,
пламък жарък разпалвала тя,
и сърцето в жарава разтваря.

Аз не вярвам на тези слова,
няма огън,който не гасне,
всеки пламък със доза вода,
ще изтлее,и то твърде лесно.

Любовта не е огнена страст,
тя е мощна водна стихия,
потопява те в своята власт,
ако можеш,избягай и спри я.

За какво ми е този пожар,
ако плувам в любовни океани,
на русалките нежния дар,
е за теб и за мен,любовта ни.

Не гаси се,това що не гасне,
няма как да я спреш разбери,
тя е дива,пенлива,прекрасна,
плувай в нейните топли вълни.

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

* * *

Нещо стана, а какво – не зная.
Георги Джагаров

Нещо стана, а какво – не зная.
Ти не знаеш също. И мълчиш.
Някаква пропусната случайност
сключва обръч в нашите очи.
Странно е. Невероятно. Плашещо.
Като таен първороден грях.
Търсиме спасение във чашите,
но спасението не е в тях.
И не се докосвай до ръцете ми –
Ще ни люшне страшен земетръс!
Двеста ненаписани куплета
погледът ми шепне наизуст...
Чудеса във въздуха витаят –
само ми кажи – ще ти ги дам!
Нещо стана, а какво – не зная.
Всъщност – слава богу, че не знам.

Маргарита Петкова

» Поезия в музика и картина