МАНЯК

ВСЕКИ ИМА СВОЯТА МАНИЯ НЕКА Я НАМЕРИ ТУК
 
ИндексИндекс  PortalPortal  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Маняк
My status
КЪМ САЙТА
НАЧАЛО САЙТ ВАШАТА ГАЛЕРИЯ МАНЯК МАРКЕТ
Latest topics
» ЧРД, manqk
Чет Апр 30, 2015 4:59 am by silvia-73

» Наши приятели -рожденици
Чет Апр 30, 2015 4:54 am by silvia-73

» честита Коледа!
Вто Дек 24, 2013 6:03 pm by Бимба

» Покажете декстопа си !
Нед Апр 08, 2012 11:40 pm by Manqk

» Два скайпа на един компютър при Skype 4.0
Нед Окт 02, 2011 1:49 am by Manqk

» Ч.Р.Д. Куме
Сря Сеп 28, 2011 2:15 pm by silvia-73

» Време за поезия
Съб Сеп 24, 2011 5:45 pm by rosi

» Игра на футболни отбори
Пон Авг 22, 2011 5:13 am by chelseafen96

» Да се запознаем!
Сря Авг 17, 2011 1:17 am by Manqk

» Настроение в музика
Вто Юни 28, 2011 2:36 pm by Kerry

» Смях в обектива
Пон Юни 13, 2011 8:03 pm by принцес

» Поезия в музика и картина
Пон Юни 13, 2011 7:55 pm by принцес

» Обяснително съобщение
Съб Юни 04, 2011 1:22 am by pepiipep

» Ех море... ами бански?????
Чет Май 26, 2011 2:14 am by foxyy

» Къде да почивам?
Пон Апр 18, 2011 12:52 am by ninaa_84

» Итернет браузари
Чет Мар 31, 2011 1:00 am by Manqk

» Лайв изпълнения !
Съб Мар 12, 2011 4:30 am by Kerry

» Честита Баба Марта!
Вто Мар 01, 2011 9:47 am by Kerry

» Излезе Windows 7 Service Pack 1
Пон Фев 28, 2011 3:23 pm by Manqk

» Празниците в България!
Съб Фев 19, 2011 6:23 pm by wekowna

» България не се продава, България - това е слава!
Съб Фев 19, 2011 1:10 pm by Manqk

» Момчета с/у момичета
Пет Фев 18, 2011 3:22 am by Kerry

» Пеперудена пролет
Пет Фев 18, 2011 3:21 am by Kerry

» Музикални поздрави:)))
Чет Фев 17, 2011 7:00 pm by Kerry

» Четири трика, за да е още по-луда по вас
Нед Фев 13, 2011 8:59 pm by принцес

» Покажете животинчето си:)
Чет Фев 10, 2011 8:46 pm by Kerry

» Проверено и препоръчано
Вто Фев 08, 2011 3:59 pm by rosi

» Честит Рожден Ден Злате !
Чет Яну 27, 2011 9:45 pm by Kerry

» Един бърз поглед на новините днес
Сря Яну 12, 2011 4:03 pm by Manqk

» Истина ли е...?
Съб Яну 08, 2011 8:27 pm by rosi

Portal.manqk
Photobucket
Tърсите програма
Manqksoft
Google
ГЛАСУВАЙ ЗА НАС
picbg
МАНЯК ЧАТ
picbg
бг фонетика за вашия компютър
picbg
времето
picbg
Social bookmarking
Social bookmarking Digg  Social bookmarking Delicious  Social bookmarking Reddit  Social bookmarking Stumbleupon  Social bookmarking Slashdot  Social bookmarking Yahoo  Social bookmarking Google  Social bookmarking Blinklist  Social bookmarking Blogmarks  Social bookmarking Technorati  

Bookmark and share the address of МАНЯК on your social bookmarking website

Bookmark and share the address of МАНЯК on your social bookmarking website
Търсене
 
 

Display results as :
 
Rechercher Advanced Search
IP
free counter
free counter

Share | 
 

 Време за поезия

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next
АвторСъобщение
Ники
Admin
avatar

Брой мнения : 1483
Join date : 10.07.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Вто Дек 15, 2009 12:06 am

ВЕЧНА ЛЮБОВ

Ще се срещнем с теб в Небитието
като волни, влюбени души!
Ще ми подариш звездичка, вместо цвете,
ще ме стрелнеш с лъч, вместо с очи...
Ще се понесем във шеметна вихрушка
от флуиди, страст и светлина...
В нежен танц Галактиката ще се люшка,
ще потръпва старата Земя.
Звезден прах ще се сипе върху ни,
като минем по Млечния път!
Ще трептят сто космически струни
и съзвездия сто ще горят...
Там, самият Бог ще венчае,
озарените наши души!
И от нас, със любов, ще извае
две прекрасни, туптящи звезди!

Румяна Симова



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
veselanz

avatar

Брой мнения : 566
Join date : 18.07.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Вто Дек 15, 2009 2:41 am

Представяш ли си

Представяш ли си къщичка в гората,

снежното калпаче на комина.

Партината, която скрита чака

стъпките ти тихо да преминат.



Представяш ли си жарката камина

и липсата на шумните площади,

тишината с белота на зима,

похлупила поляни и ливади.



Представяш ли си бреговете морски

на атоли някъде незнайни.

Птичи клюки, а не хорски,

пазещи човешките ни тайни.



Представяш ли си и любов гореща

с устни и целувки всеотдайни,

трепета при първата ни среща,

погледите палещо - омайни.



Представяш ли си утрешните дни,

днешният го остави в забрава...

Зная, не е време за мечти,

но без тях, какво ли ни остава?


Найден Найденов
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ники
Admin
avatar

Брой мнения : 1483
Join date : 10.07.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Вто Дек 15, 2009 6:29 pm

Ръка за прошка

Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновен съм. За всичко в този свят
единият все в нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват.
И този тук един съм аз. Прости ми.
Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плискаш.
И моята протегната ръка
със празното пространство се здрависва.
Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан, била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена...

Дамян Дамянов
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
veselanz

avatar

Брой мнения : 566
Join date : 18.07.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Сря Дек 16, 2009 3:36 am

Не, това е само жалкото ми оправдание

Какво усетих в теб, не знам.

А отсетне колко често ще се питам...

Мисълта ми все към теб ще броди, знам.

А ти знаеш ли, че често ще полита и ще спира?



Някога мечтите ти дали ще стигне тя,

които искам Аз да прекося?

И ще докосне ли със своята благородна сълза

твоята забързана смразяваща съдба?



Защо се мъча да описвам този плам,

когато знам, че безнадеждността сама,

едва-едва, крепи го с ледените си

чупливи пръсти, оковани от страха?



От теб до мен е пътят дълъг и трънлив?

Не, това е само жалкото ми оправдание.

Защото се страхувам по него да поема

и да се срещна с теб във целия ти блясък.



Все пак, аз красота не виждах в пустошта.

А има я и даже зрима е за мен сега.

Лудо към теб пришпорват ме всичките ми сетива.

А разумът ми пречи и отпраща ме далече.



Усещам те, че в чудо ти живееш, или поне

в това да вярвам ме заставяш.

Усещам как вилнееш в тишината на мъглата.

Не спирам да се чудя - сам ли си във тъмнината?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
veselanz

avatar

Брой мнения : 566
Join date : 18.07.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Чет Дек 17, 2009 2:38 am

(Не)романтичен филм

Погалих с пръсти по косата Спомена,

а той, горкият, взе, че се разплака,

поискал лятото отново – синьото,

да върне и да възкреси Душата!



А щом е Лято, знам - ти влизаш в него,

ръка подаваш ми, а в нея ключ към Рая,

намига Слънцето... засрамено-червено,

и се понасяме към нежността в безкрай!



Мечти в целувки носи пак морето... Любов

от дъното със мидите изплува... Бяла е,

дори и прибоят май се усмихва някак... див,

а морна на вълната в пяната поляга чайка!



Докосвам черната коса... горещ е пясъкът,

а вятърът шепти подканящо... във транс -

Поискай... тялото... сърцето... всичко!

Това е твоят миг – и после...вечност няма!



Не искам аз да свършва... като в кино съм...

и черно бял е филмът... лош герой - Съдбата,

а тъжното е, че съм сам в салона странен,

излиза на екрана END... да влезе Самотата!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
принцес
Admin
avatar

Брой мнения : 1533
Join date : 22.09.2009
Age : 38

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Чет Дек 17, 2009 3:01 pm

ОСЛУШАЙ СЕ

Ослушай се,
идвам вятърно,
леко,
безтегловно
в нежно розово.....
Изплувам
от дълбините ти спонтанно,
уж за кратко,
а е постоянно в бледоизгревно......
И оплитам се есенно,
омотано в клони и листа,
но за теб съм понесена призрачно
и прелитам и с ехото от върха.
Мисля те,
безкрайно,
искрено,
пламвам лесно и в дъжда
и посипвам те пълнолунно,нестихнало,
с първите капки от дъжда
Повярвай,
аз съм това движение,
ефирно,
крехко,
като докосване със сълза
и това опиянение,
мисленно в този миг от нощта.
Нахлувам,
през процепа вихърно,
като непослушна заблудена птица
и пърхам с крилете си безпомощно
и търся топлината ти в дланта.
Нося ти душата си,
нежно,
разбулено,
приюти я поне докато спре дъжда
и аз ще ти разкажа приказка
за далечна вълшебна страна,
в нея всичко ще бъде потулено,
но ти дано разбереш коя е тя,
Докосвай ме
приливно,
вятърно
и бурно ме скрий от гърма,
на съмване още ще бъде мокро,пясъчно,
но ти ме изсуши от дъжда.
Скрий следите ми изгревно
завий моите чувства с твойте слова,
измисляй ги още стихийно
и не спирай да ми говориш и сега,
нищо, че съм момиче,
теменужено,
сънено,
неповярвало защо е дошло
и притискай до себе си искренно
за да разтопиш мрачното минало.
Ослушай се...

Елинор
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
veselanz

avatar

Брой мнения : 566
Join date : 18.07.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Пет Дек 18, 2009 12:41 am

Късно

В победи кратки, в загуби жестоки
животът се изнизал покрай тебе...
Живот на скорост. Луди обороти.
Самотни нощи. Срещи непотребни.

Любовници безименни. Съпруга...
Това ли беше крайната награда?
Това ли беше търсеното чудо?
А аз копнеех... И с години страдах...

Сега се връщаш... И какво очакваш?
Отдавна се превърнах в пепелище.
Сълзите си с годините изплаках.
Жадувах те... Сега не чувствам нищо.

Сега съм само статуя красива -
безмълвна, равнодушна, неранима...
Подслон не чакай!... Просто си отивай.
Дърво не се разлиства посред зима...

Бианка Габровска

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
принцес
Admin
avatar

Брой мнения : 1533
Join date : 22.09.2009
Age : 38

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Пет Дек 18, 2009 3:42 pm

Дай ми...






Дай ми слънце в нощта да ми свети!
Дай ми облак! Нека вали!
Дъга красива със цветовете,
да стопли моите болни очи.
Дай ми лъч, топлина и любов,
път небесен, звезден и нов,
дай ми поне една звездичка,
да не скитам в небето самичка!
Дай ми дух, вяра и сила,
дай ми обич, любов,закрила,
дай ми смелост, борбеност, мощ,
дай ми ден, не искам нощ!
С прашец звезден ме нахрани,
с лунни лъчи ме напои,
на трева росна ме положи
и сладък сън с мене заспи.
Сънят нека е радост голяма,
истински да е , а не измама,
че се наситих на гавра, лъжи…
Пей със мене или…замълчи!

К.Маринова
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
veselanz

avatar

Брой мнения : 566
Join date : 18.07.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Пет Дек 18, 2009 7:26 pm

Откровено

Едно сърце тупти за теб,

едно сърце тупти само,

едно сърце е вечно в лед,

едно сърце е в грях и зло.

Една мечта е тъй сама,

един копнеж е толкоз див,

една любов изгрява пак,

за да угасне в свят горчив.

Къде си слънце за душата,

къде си сладка болко моя?

Ела,спаси ме от тъгата

и вечно аз ще бъде твоя.

На гибел днес се аз обричам,

обичайки те безподобно;

страстта ми в горестта се дави,

а любовта ми дявол дебне злобно.

Ела,и покажи ми пътя,

разсей мъглата във душата,

съдбите си да слеем вечно,

с любов да покорим земята!
Елица Иванова
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
veselanz

avatar

Брой мнения : 566
Join date : 18.07.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Нед Дек 20, 2009 5:55 am

И сърцето плаче



И сърцето плаче -

с кървави сълзи,

винаги, когато ни

боли...



Приятелю!

Не гледай на мен

с очи като на

желана жена,

а просто като

на твоя добра

сестра...

Не искам да те

нараня!

Нуждая се от

твоята

приятелска ръка!



С дива страст

смущаваш мойте

тъжни дни...

Хей, приятелю,

моля те - поспри...

Грешиш!

На този свят

няма щастие за

хора като нас...

Щастието и любовтта

са за свободните

сърца.



И сърцето плаче

с кървави сълзи -

когато сме далеч

един от друг

аз и ти...



Чувствата си променя

любовта -

а приятелството ни

е за вечни времена!
Маргарита Георгиева
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
принцес
Admin
avatar

Брой мнения : 1533
Join date : 22.09.2009
Age : 38

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Нед Дек 20, 2009 9:12 pm

Миг

Дали се е случило нявга - не помна,
не знам ще се случи ли... Тъжен и морен,
аз плувах самин из тълпата огромна
на някакъв град огрешен и позорен.
Над мене, замръзнало в мисъл безумна,
небето немееше странно далече,
а долу се носеше музика шумна
от стъпки, от смят, от преплетени речи.
Но горди и сластни очи не зовяха
на уличен пир мойте жажди смирени -
мъжете там хилави воини бяха,
жените - отвъргнати, неми сирени...
В миг глуха вълна над града се пронесе,
в миг всичко в заглъхналост странна потъна,
аз сетих и страх, и молитви в ръце си
и видех света като пропаст бездънна.
Незрими води, с глух и таинствен ромон,
заляха съня на безбрежия неми
и нямаше там ни надежда, ни спомен -
и нямаше там ни пространство, ни време...
И с поглед смътèн от предсмъртна замая
аз плахо превих колена премалняли,
помислих, че някакъв глас ще вещае
незнаен завет из незнайни скрижали,
че някакъв бог умилен ще разкрие,
след толкова дни на безумства метежни:
защо е тъй горд и надвластен, а ние -
тъй слаби, тъй горестни, тъй безнадеждни!
Напразно, уви! - Невъзпламнал угасна
великият миг на великото чудо,
нов суетен стрем из тълпата ме тласна,
мечтата смени безпощадна пробуда -
и ропот, и смях в тишината нахлуха...
"Пиян е, безумен е!" - някой прошушна...
Аз станах. - Небето бе празно и глухо...
Аз плачех. - Тълпата бе ледно-бездушна.

Димчо Дебелянов
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ники
Admin
avatar

Брой мнения : 1483
Join date : 10.07.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Вто Дек 22, 2009 4:33 am

КОНЦЕРТ ЗА ГРАМОФОН В А-MOL

В главата ми се блъскат спомени
и многоточия.
А той седи до грамофона
и сменя плочите.
Дъждът в прозореца се стича
почти отчаяно.
А аз седя и го обичам,
без той да знае.
От двата ъгъла на стаята
не се поглеждаме.
Той се държи непроницаемо,
а аз – небрежно.
По плочата иглата тича,
почти към края е.
А той седи и ме обича,
без аз да зная.
Светът е музика и думи,
за нас написани.
В главата ми – какво безумие! –
безумни мисли.
И здрачът като шал се свлича
върху ни в стаята.
Така седим и се обичаме.
Без да го знаем.

Маргарита Петкова
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
принцес
Admin
avatar

Брой мнения : 1533
Join date : 22.09.2009
Age : 38

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Вто Дек 22, 2009 4:00 pm

Ревност



Прости, до днес не те обичах,

тъй както заслужаваш ти.

Съвсем ми беше безразлично

дали съм ти любим, прости.

Дори не те и забелязвах,

че съществуваш покрай мен.

Не те ревнувах, нито пазих.

Живеех с тебе ден за ден.

И честичко сам в други влюбен,

не страдах от страха нелеп,

че може и да те загубя

и да се влюбя. Тъкмо в теб!

До днес. Но днес, незнайно как тъй

един случаен джентълмен

ти хвърли погледче за кратко

и ти направи комплимент.

Дали на мен тъй ми се стори

или пък тъй си бе, не знам,

но пръв път друг ми заговори,

че имам хубава жена.

Че е харесвана, че грее

с особен чар, очи и глас,

че другите съзират в нея

туй, що недосъзирах аз.

И го съзрях. В един миг. С хубост

невиждана те аз видях.

- Нима, нима ще те загубя? -

си виках сам във адски страх.

Нима?! Но нещо по-нелеко

удари мисълта ми с чук:

какъв скъперник е човекът -

цени безценното до него

едва щом му посегне друг.

Дамян Дамянов
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
veselanz

avatar

Брой мнения : 566
Join date : 18.07.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Сря Дек 23, 2009 4:28 am

Дано да има място за Надеждата.....

Не може да чете,

но разпознава знаците

по плъзгащите се наоколо лица...

Едни подхвърлят лепта състрадателно,

а други равнодушно отминават

бездънния му поглед като кладенец...

А в него – глад, подобно вълк

протяга шия към звездите...

А вечерта преглъща мълком

отсъствието на любов

и милостиня...

А вечерта

приготвя вкусни сънища

с рецепти от измачкано списание,

което цял ден гладните очи разгръщаха,

танцувайки по лъскавите страници...

Ще са постеля

тази нощ картинките,

а ако завали - ще станат покрив...

И ще сънува - дом, легло, родители.

В съня ще му е сигурно и топло...

Във миша дупка

скрито самочувствие...

Не плаче... Само тихичко се моли.

Дано и тази нощ осъмне сухо...

Дано не завали и тази нощ...

Дано да мине

утре покрай него

онази леличка, със бялата коса,

която обеща му топла дреха

и му подаде кифла с мармалад...

Дано не дойдат

пак онези - със обувките,

които ритат, без да обясняват...

Защо? И колко? И какво им струва

едно изплашено дете на тротоара...



А на една витрина

разстояние

джуджетата подаръци подреждат...

На Дядо Коледа в чувала ален

дано да има място

за Надеждата...

Дочка Василева
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
принцес
Admin
avatar

Брой мнения : 1533
Join date : 22.09.2009
Age : 38

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Пет Дек 25, 2009 12:23 am

На любимата



...Ти си приказка - чудна, желана...
Ти си слънце, в душата огряло...
Тъй прекрасна, тъй нежна, мечтана...
Блян - изпълнил сърцето ми цяло!

Ти, вълшебнице, тъй златокоса -
синеока, безкрайно обична -
ти сърцето ми тъй омагьоса,
че изпълни го с мощ сеизмична.

И когато се раждат цунами,
и тресат се дори планините -
то е знак, че си пак в мисълта ми
и за тебе душата ми пита.

Н.Петков
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
wekowna



Брой мнения : 21
Join date : 12.10.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Пон Яну 11, 2010 5:37 pm

По брега на душата ми

По брега на душата ми
се разхожда жена,
а в косите й с мирис на есен,
пърхат рой пеперуди
с разноцветни крила.
Вятър шепне прочувствена песен.
Капят мисли танцувайки
над заспала дъга.
Стара тръпка ума ми премрежва.
Любовта ме поглежда
през очи на сърна
и е толкова...,толкова нежна.
Нямам нужда от нищо.
Днес съм просто жена
уловена от миг съвършенство.
Във косите ми пърхат
разноцветни крила.
А животът ми???
Той е ВЪЛШЕБСТВО!!!


flower
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
принцес
Admin
avatar

Брой мнения : 1533
Join date : 22.09.2009
Age : 38

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Сря Яну 13, 2010 6:32 pm

АЗ ВЪРВЯ


Нощни улици чакат ме вън.
Мракът в своето царство ме кани.
Топла нощ. Аз вървя като в сън,
над килим от блестящи реклами.

Тихи паркове тръгват към мен
и дърветата махат ми с клони.
Този град е така променен,
с упостели, самотни балкони.

И площадът отдавна е сам.
Тишината се блъска в ушите.
Аз вървя, и вървя все натам,
накъдето ми видят очите.

Нощни улици чакат ме вън.
Мракът в своето царство ме кани,
но очите залепват за сън,
в който гаснат блестящи реклами.

Румен Ченков
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Manqk
Admin
avatar

Брой мнения : 287
Join date : 01.06.2009
Age : 44

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Чет Яну 21, 2010 12:26 am

Жената, която рисува тъга


Жената, която рисува тъга,
нощем не може да спи.
Тя дълго се взира
в оназ’ проклета луна
и душа от звездите събира.
Тя не умее да бъде сурова,
нещо в нея боли ли, боли.
Денем поглъща жива отрова
от ходещи малки съдби.

Жената, която рисува тъга,
нощем понякога плаче,
разрежда боите със свойта сълза,
а вятър изпраща й здрача.
С коси тя попива среднощна мъгла
и сенки реди по паважа.
Разплита с очи чужди вини
и тайно любовта си им вгражда.

Жената, която рисува тъга,
не може да бъде различна,
дори наранена, небрежно с ръка
махва за сбогом прилично.
Тя не умее да бъде луна,
но дори пред теб не отрича,
чисто и просто това е съдба
да го обича...обича...обича.

krassy

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
принцес
Admin
avatar

Брой мнения : 1533
Join date : 22.09.2009
Age : 38

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Чет Яну 21, 2010 4:02 am

Приятелите винаги остават

Димитър Ценов



Приятелите със черти познати

не носят на ревера си емблема.

Откриваме ги само по душата,

опора щом ни дават без да вземат.



За себе си мълчат, но ни изслушват,

разделят наш'те грижи, свойте ризи.

Приятелството не е бар задушен,

във който хора влизат и излизат.



Приятелите ни без думи казват

и всички провинения прощават.

Отиват си любови и омрази,

приятелите винаги остават.



Те не ценят по титли и услуги,

а внасят ред в душите ни човешки.

Останалите са в графа „и други”

като допуснати печатни грешки.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ники1



Брой мнения : 70
Join date : 23.01.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Съб Яну 23, 2010 6:42 pm

"Любов"

Слънцето изгрява.
Лъчите му докосват заспалите ни души
събуждайки ги за нов живот.
Защото като сън е живота ни
и като сенки са нашите желания,
и измамна е тяхната същност.
Красива е Любовта и нежни са лъчите й,
защото от светлина е родена
и чистотата е нейната същност.
И като лъчите на слънце се пръска
светлината й създавайки топлина и уют.
Надежда се ражда в сърцата ни
и сладки са нейните плодове.
Синевата на небето се слива
с лъчите на слънцето раждайки Красота.
Красотата и морето се сливат
в очите ти раждайки нежноста.
Нежноста и копнежът в очите ти се сливат
с душата ми раждайки Любовта.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Toni



Брой мнения : 36
Join date : 10.01.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Пон Яну 25, 2010 5:58 pm

Към себе си
Когато си на дъното на пъкъла,
Когато си най-тъжен,най-злочест
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си —
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
принцес
Admin
avatar

Брой мнения : 1533
Join date : 22.09.2009
Age : 38

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Пон Фев 01, 2010 6:09 am

Да можеше човекът да забравя...



Да можеше човекът да забравя...

Тъй както пръските на извора
не помнят,

окъпани от слънце и невинност,
че са били частици от градушки
и са беснели в гибелни порои...


И както зърното в земята
няма спомен
за лятото, търкулнато в нивята,
за разлюлените коси на житото,
за блесналото острие на сърпа...

Но ние помним —
помним всяка рана
и всяко зло предателство по пътя,
и думите, изстрелвани от упор
в душите ни,
и всяка малка смърт...


Тъй паметта ни прави несвободни...


Весела Димова
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
alpha93



Брой мнения : 6
Join date : 09.01.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Сря Фев 03, 2010 5:06 am

Не тъжи

Защо не спиш?

Защо стоиш с отворени очи

и поглед вперила в простора необятен?



Защо тъжиш?

Защо в душата ти трепти

и стене с болка тъжен вятър?



Нима далеко

нейде във нощта изгаря

последен спомен от целувките горещи?



Нима тъй леко

без сълзи и горест се забравят

отминалите, радостните срещи?



Ти вярваш,

че отново ще се върне той,

пак нежно някога да те прегърне.



И чакаш,

пак сама в притихналия зной

горещите ръце да те обгърнат.



Той няма,

няма да се върне вече.

Отмина тихо... Просто тъй... Отмина...



Измама...

Мислиш и тъжиш далече

от полъха, край тебе който мина.



Поспри! Недей

тъгува по отминалите дни.

По любовта, която той забрави.



С тих повей

някога угаснали мечти,

ветрецът нежен тихо ще разпали.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
alpha93



Брой мнения : 6
Join date : 09.01.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Сря Фев 03, 2010 5:12 am

Моля те!

Моля те, oстани!

Не... Не тръгвай сега...

Сляп ще бъда без твойте очи

и изгубен в болна тъма,

в светлината на нова зора,

неусещащ красивите дни,

ще боли!

Ах, как ще боли...



Моля те, oстани!

Не... Не тръгвай сега...

Ням ще бъда без твойте ръце,

притихнал от скръб сутринта,

след безумен екстаз на нощта

и разкъсано тъжно сърце,

ще боли!

Ах, как ще боли...



Моля те, oстани!

Ирена Ирена
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
alpha93



Брой мнения : 6
Join date : 09.01.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   Сря Фев 03, 2010 5:13 am

беше до мен...

Да беше до мен... Бих написал поема,

сонет бих написал с любовни искри.

Да беше до мен... В ръце да те взема,

целувайки морни зелени очи.



Да беше до мен... Ще запеят щурците,

ще ни гали прохладната нощна тъма.

Да беше до мен... Ще засветят звездите,

топлейки нашата тъжна съдба.



Да беше до мен... Тази зима студена

би се превърнала в пролетен ден.

Да беше до мен... Но те няма и стена,

очаквайки утрото пак уморен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Време за поезия   

Върнете се в началото Go down
 
Време за поезия
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 4 от 7Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
МАНЯК :: Свободно време :: Литература-
Идете на: