Заглавие: Плодовете крият своите тайни Чет Авг 13, 2009 11:21 pm
Плодовете съдържат безброй витамини и минерали, необходими за правилното функциониране на организма ни. Освен това са с малко калории, което ги прави идеални за съставки на диети. Организмът усвоява веществата, съдържащи се в плодовете, много по-лесно отколкото тези във всяка друга храна.
Препоръчително е плодовете да се ядат цели, заедно с обвивката им. Плодовете трябва да се ядат минимум два часа след основното ястие. Знае се, че попадайки в стомаха с другата храна, плодовете започват да ферментират, витамините, които очакват реда си да бъдат усвоени, се разрушават и вместо полза вие получавате само неприятни усещания.
Благотворният ефект на ябълките върху здравето е безспорен. Редица научни изследвания доказват това. Според проучване, извършено от японски учени, редовното консумиране на ябълки намалява количеството на мазнините в организма и помага за поддържането на добрата форма. Ябълките са чудесен източник на разтворими и неразтворими влакна. Разтворимите влакна като пектин спомагат за предотвратяване натрупването на холистерол по лигавицата на стените на кръвоносните съдове. Неразтворимите влакна в ябълките попадат директно в черевния тракт, като спомагат за по-бързото предвижване на консумираната храна през храносмилателната система. Ябълките наистина са свръх ценен плод, в който се съдържат почти всички необходими за организма витамини и минерални вещества, както и фолиева киселина. Една ябълка с големина колкoто топка за тенис съдържа: 81 калории; 21 грама въглехидрати; калций 10 мг; фосфор 10 мг; желязо 25 мг; калий 159 мг; 8 мг витамин С; витамин А. Някои от най-срещаните видове ябълки са: червен вкусни, златни вкусни, фужи, златна джона, гала и камео. Всеки вид ябълка има уникален цвят и вкус.
Крушите са едни от най-вкусните, сочните и желаните плодове и вкусът им добре се съчетава с различни видове храни, така че присъстват на всяка трапеза. Крушата е позната като един от еротичните плодове в Древния Рим, а сега е достъпна за всеки дом и за всяка възраст. Родителите трябва да имат предвид хранителните качества на крушата, защото тя успешно може да замени шоколада като следобедна закуска на малчуганите. Крушите са особено полезни за бъбреците, сърдечно съдовата дейност и храносмилателния тракт. Пресните круши съдържат най-разнообразни органични киселини и полезни микроелементи – желязо, мед, цинк. Ако имате недостиг на йод в организма хапвайте повече круши. Крушата може да задоволи минималните нужди на организма и да подобри работата на щитовидната жлеза. Пресните круши са богати и на пектин, захари, витамини и минерални вещества, което ги прави изключително полезни в процесите на отделяне на пикочната киселина от организма, респективно облекчава болките на бъбречно болните. Удачни са при лечение на запек, препоръчват се и за проблеми с нервната система. Също така се смята, че крушите допринасят за по-доброто функциониране на жлезите с вътрешна секреция. Освен това крушите имат вълшебното свойство да нормализират кръвното налягане. Крушите се препоръчват и като съпътстващо средство при лечението на: анемия, възпаления на дихателните пътища, проблеми с имунната система. У нас почти не се продават изсушени и захаросани круши, но в този си вид те са по-богати на захари, дори и от стафидите и сушените смокини, което ги прави безценен товар за любителите на планински преходи, където трябва да си вземеш максимално много енергия в минимално пространство. От круши, както и от другите достъпни лятно-есенни плодове можем да направим всевъзможни конфитюри, сладка, компоти, нектари и сокове, да ги включим в плодови салати и да изкомбинираме различни сладкиши с круши. Поради голямото съдържание на дъбилни вещества, пресните круши бързо потъмняват и затова трябва да подбираме сортовете, от които да правим пресни сокове, нектари и компоти (за предпочитане са такива с по-малко дъбилни вещества в тях).Както и да ги използваме за разтоварващи дни и диети, при които целим бърз ефект.
Гроздето е един от плодовете с много високо захарно съдържание около 20%. Съдържа изключително глюкоза и фруктоза, които директно навлизат в кръвта и чрез нея до всяка клетка от нашия организъм. Освен, че е един от най-примамливите плодове на пазара, гроздето има богато съдържание на органични киселини като ябълчена, винена, лимонена, фосфорна и др., които стимулират всички етапи на обмяната на веществата. Гроздовият сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества в сравнение с всички други натурални сокове. Прясно изцедения сок съдържа, освен много захар и минерални вещества, фосфати, малко белтъчини, витамин Р, РР, С и витамини от група В. Затова се препоръчва да се пие половин литър гроздовият сок на три пъти: през деня - сутрин, обед и вечер. Пепсинът в гроздето спомага за усвояването на белтъците. Органичните киселини влияят благоприятно върху апетита и на жлезите с вътрешна и външна секреция. Благодарение на тях, се утолява жаждата, подобрява се перисталтиката на червата и се подпомага отделителната функция на бъбреците.Гроздето и гроздовият сок се препоръчват при безапетитие, стомашно - чревни възпаления (предимно сока), при чернодробни и жлъчни възпаления и при запек. Витамините в гроздето, са причина то да има укрепващо действие върху нервната система, стените на кръвоносните съдове, костите, ноктите; подобряване на зрението.В него се съдържа и много калий, който укрепва сърдечния мускул и подпомага отделянето на излишните течности. Ето защо гроздето, както и сокът от него са полезни при високо кръвно налягане, прекарани инфаркти, атеросклероза, артрити, подагра, камъни в бъбреците или в жлъчния мехур. В гроздето се откриват още магнезий, калций, фосфор и желязо, които помагат за лечението на рахит и предпазват от анемия. Багрилоподобните вещества в него притежават съдоразширяващ ефект. По тази причина гроздето е особено полезно за спортисти и за хора, чието ежедневие е свързано с големи физически натоварваниСушеното грозде или стафидите са полезни при депресивни състояния, умора, липса на концентрация. Добре е да се консумира грозде когато чувстваме умора, например в следобедните часове на деня. Противопоказания: Не злоупотребявайте с големи количества стафиди, ако ви притеснява наднормено тегло, ако страдате от захарен диабет, язва на стомаха или на дванадесетопръстника. Поради високата си захарност, гроздето може да се включи в диетата ви, но в ограничено количество и е добре да подберете по-малко сладък сорт. Гроздолечението (ампелотерапия) е известно от дълбока древност от времето на Нерон, Хипократ и др. Съществуват цели научни трудове, описващи лечебните свойства и ефекти на гроздето. И до днес то се практикува и прилага в централна и южна европа по традиция..
Смокинята е един твърде полезен плод за всеки, който цели покачване на личното си тегло. Още в Древна Елада смокиновият плод е бил високо ценен и употребяван като храна, която укрепва организма и му придава сили. Любопитен факт от миналото е, че древните атлети са консумирали хляб, смокини и грозде с цел бързо покачване на килограми. Смокиновият плод съдържа вещества, които подпомагат смилането на мазнините и усвояването на въглехидратите. Пресните смокини съдържат: от 68 до 82% вода; от 0,18 до 0,47% плодови киселини; 14,0 до 23,0% захари, от които - 13,0 до 21,0% монозахариди (глюкоза и фруктоза); пектин - от 1,3 до 2,5%; минерални вещества (окиси): калий - 303 мг%, калций - 53 мг%, магнезий - 22 мг%, фосфор -36 мг%, сяра - 10 мг%, манган. Сушените смокини са с променен състав: вода - от 21 до 26%; плодови киселини - от 0,38 до 0,58%; захари - от 48 до 60%, от които монозахариди - от 48,0 до 56,0%; пектин; белтъчини -3,6%; минерали - калий – 964 мг%, калций – 162 мг %, фосфор – 116 мг%, магнезий – 71 мг% и др. Те съдържат и много полезни витамини: В1,В2, РР, Е и значително количество оксалова киселина – 100 мг%. С богатото си съдържание на калий и захари смокинята е и добро лечебно средство при сърдечно-съдови заболявания, повишено кръвно налягане и отоци. Желязото и манганът в смокинята са полезни при анемия. Смокинята действа и леко слабително, поради което се използва и против запек: сушени смокини, накиснати в дървено масло, които се ядат сутрин на гладно. Смокинята действа тонизиращо, болкоуспокоително. Билката стимулира апетита и е стимулант на панкреаса. Употребява се при захарна болест, подагра, възпаление на лимфите. Нашата народна медицина употребява употребява билката при малокръвие, скрофули, рахит, като полово възбудително и др. Българската народна медицина препоръчва листата на смокинята против бюргер, задух, кашлица, стомашни и чревни болки и др., а плодовете — при кашлица, бронхит, магарешка кашлица, като слабително средство и др. Външно - лапи от плодовете се използуват против циреи, гърлобол, възпаление на сливиците, възпаление на венците, за компр[/font]еси при петна у бременни, за гаргара при възпаление на гърлото. Опечени, плодовете като кафе могат да се използуват при всички видове кашлица.
Сините сливи са много полезна храна, защото освен приятен вкус, притежават и лечебни свойства. Сливите имат следният състав: вода (87 %); захар (9 %), пектинови вещества (0,8 %), белтъчини (0,8 %); влакна (0,5 %); от органичните киселини преобладава ябълчената (1,3 %); витамини В1, В2, РР, С (10 мг %), провитамин А. От минералите най-добре са представени: натрий, калий, магнезий, фосфор, желязо (2,1 мг %). Сушените сини сливи имат малко по-различни показатели. Практически те съхраняват състава на полезни вещества независимо от това, че не са в прясно състояние, но са по-богати на захари (57,8 %), органичните киселини достигат 3,5 %, влакнините 1,6 %. Натрият в тях е 104 мг на 100 г продукт, калият - 864 мг , калцият - 80 мг, фосфорът - 83 мг, желязото -15 мг. Сушените сини сливи имат значително по-висока енергийна стойност от пресните -264 кал.
Използване. Сливите (Prunus) се консумират пресни, сушени, на компот, сладка и мармалади. Много широко приложение имат сушените сини сливи (Prunus domestica), които могат да се запазят добре през цялата година. В тях съдържанието на захар достига 50 процента. От въглехидратите остават гликоза и фруктоза, а захарозата практически изчезва. Попадайки в стомашно-чревния тракт, синята слива увеличава 6-8 пъти обема си и превишава 5-6 пъти по калоричност пресните плодове.
Пресните сливи, сушените и сливовият сок се използват в диетотерапията за подобряване на апетита, повишаване калоричността на храната, подобряване на храносмилането и доставяне на витамини през зимата. В качеството на лекарствена суровина се използват пресни и сушени плодове и листа.
Лечебно действие. Употребява се като надеждно слабително, а също и като пикочогонно, жлъчкогонно, хипотензивно, антисклеротично, противодиабетично. При хроничен запек се препоръчват различни варианти на лечение. Слабителният ефект се проявява при изяждането на 10-20 сухи сини сливи преди сън, а също и при употребата на настойка или компот от тях. Слабителното им действие е обусловено не само от химическото дразнене на лигавицата на червата от целулозата и захарните вещества, но и от механичната стимулация на чревната перисталтика от увеличаващия се обем на плодовете.
При хипертонична болест и бъбречни патологии хипотензивен и пикочогонен ефект настъпва благодарение на високото съдържание на калий в сливите, което спомага за извеждането на готварската сол и водата от организма. Сливовият компот помага при заболявания на черния дроб, бъбреците и сърцето. Сушените сливи борят склерозата, извеждайки холестерола. Сините сливи са полезни при авитаминози и анемии, особено при желязодефицитна анемия . При стомашно-чревни заболявания също са незаменим помощник. Изключително полезни са в диети за отслабване, тъй като са богати на много необходими за човека вещества, а от друга страна имат разслабително действие. Те подпомагат нормализирането на обмяната на веществата в организма. Сините сливи имат и ясно изразени антибактериални свойства. Оказват тонизиращо въздействие, подпомагат процесите на възстановяване на организма след тежки физически натоварвания или умствена умора. Повишават дейността на имунната система в борбата със свободните радикали, тъй като имат антиоксидантно действие. Не на последно място имат положителни козметични въздействия върху кожата. Малко хора знаят, че с помощта на сушени сини сливи могат да се отърват от досадните мазоли. Две - три сушени сини сливи се сваряват добре в мляко, изважда се костилката и докато месестата част е още топла, се поставя върху мазола ( мястото трябва да е почистено с топла вода). След като изстине месестата част на синята слива, се заменя отново с топла. След няколко процедури мазолът омеква и се изчиства с пемза.
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Плодовете крият своите тайни Чет Окт 22, 2009 2:25 pm
ПРАСКОВА
Освен че е много вкусна, прасковата съдържа голямо количество железни и калиеви соли, които са отлично средство при сърдечни болести и при анемия, както и за нормализирането на обмяната на веществата.
Фосфорът и калият изострят паметта и повишават работоспособността, влияят благотворно на мозъчните съдове и помагат на организма да преодолее стреса.
Само една праскова съдържа 75% от необходимата дневна доза витамин С. Каротинът пък укрепва съдовете и възпрепятства израждането на клетките.
Козметичният ефект на прасковите се постига не само чрез маските за лице. Консумацията на мъхестия плод подобрява снабдяването на кожата с хранителни вещества, задържа влагата в клетките.
Прасковите съдържат 11% въглехидрати, най-вече захар. Затова не се препоръчват за диабетици. Но ако просто се безпокоите за фигурата си – не се тревожете. Прасковите са нискокалорични и с високо целулозно съдържание.
Според терапевти, самият аромат на прасковата е превъзходен антидепресант - разсейва апатията, стимулира умствените възможности, повишава концентрацията.
Най-добрият естествен ориентир за зрелостта на прасковите са осите и пчелите. Без колебание можете да купувате прасковите, когато около тях кръжат тези насекоми.
Някои познавачи твърдят, че най-вкусните плодове винаги имат леко неправилна форма.
Ако попаднете на недозрели – за няколко дни при стайна температура прасковите доузряват. Процесът може да се ускори, ако прасковите се поставят в книжна торбичка заедно с банани.
Най-често прасковите в магазина, (ако не е сезонният им пик и са пътували по-дълго), са преминали и химическа обработка. Основно с консерванти, които позволяват доузряването на плодовете в процеса на транспортирането и складирането
Ако костилката е изсъхнала, спаружена и разцепена – значи плодът е претърпял сериозна химическа обработка. Тези плодове не бива да се ядат в суров вид, още по-малко от деца. По-приемливо е да се преработят на компот или сладко. Ако костилката е цяла, яжте спокойно, но след щателно измиване.
Ако прасковата е любимият ви плод – не забравяйте и за силното й слабително действие!
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Плодовете крият своите тайни Пет Окт 23, 2009 3:04 pm
Череша
Черешата (Cerasus) е подрод овощни дървета, принадлежащ към рода Prunus, семейство Розоцветни. Думата идва от латинското „cerasum“. Черешата има костилков плод. Вирее при умерен климат в северното полукълбо, като в Северна Америка се срещат два вида, в Европа — три, а останалите видове — в Азия. Цветовете образуват малки съцветия. Плодът е гладък и по него няма трапчинки. Черешовите дървета имат красиви цветове и понякога се отглеждат именно заради декоративната им стойност.
Макар, че от древни времена се отглеждат в Южна България, за родина на черешите се смята Мала Азия и Кавказ, у нас е един от традиционните и любими плодове през пролетта. Плодът е ценен преди всичко с богатия си минерален състав - желязо, калций, фосфор, хлор, сяра, магнезий, натрий, калий, както и богатството на микроелементи - цинк, мед, магнезий, кобалт и др. Витаминозният състав включва главно А,ВиС. По отношение на лечебните качества на черешата, заслужават внимание качествата й на чернодробен и стомашен регулатор, да енергетизира мускулите и нервите, да увеличава естествените съпротивителни сили, да въздейства седативно и нервоукрепващо, както и да действа на организма детоксиниращо, диуретично, реминерализиращо, противоревматично, противоартритно, очистително, противоинфекциозно, слабително, подмладяващо тъканите и др. На базата на горните качества и свойства, установено е, че черешите притежават профилактично и лечебно действие против атеросклероза, затлъстяване, чернодробни заболявания, подагра, артрит, камъни в бъбреците и жлъчката, чревни ферментации и запек. Последните изучавания показват, че черешите съдействат и активно подпомагат процеса на образуването на кръвта, растежа на костите и зъбите, поради което са особено полезни за децата.
Разпространение. Отглежда се навсякъде у нас до 1200 м надморска височина. Родината на дюлята е Западна Азия. Описание. Силно разклонено овощно дърво стигащо до 5 м височина. Плодовете са едри, покрити с ръждив мъх. Цъфти през май. Медоносно растение. Използваема част. Семената на узрелите плодове. Изваденото семе се суши на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса по Целзий. Допустима влажност е 13 %. Опакова се в торби. Пази се в сухи и проветриви помещения. Състав. Семената на дюлята съдържат значително количество слузни вещества, дъбилни вещества, гликозиди и др. Зрелите плодове съдържат захари, дъбилни вещества, протопектини, плодови киселини и етерично масло. Кората на плодовете съдържа енантово-етилов и пеларгоново-етилов естер, на който се дължи характерната миризма на дюлята. Лечебно действие и приложение. Плодовете притежават запичащо действие, а семената – противовъзпалително. Прилагат се за лечение на диарии, възпаления на тънките черва, кръвохрачене и бяло течение. Действа отхрачващо. Благодарение на слузните вещества дюлята действа омегчаващо и противовъзпалително при заболявания на дихателните пътища (бронхити) и при катарални явления на стомаха и червата (гастрити, язва). Голямото съдържание на дъбилни вещества допринася дюлята да бъде много добър стимулатор на стомашната секреция. Тя възбужда апетита и същевременно действа като запичащо средство. Слузестият разтвор, който се получава при накисване на целите семена на дюлята във вода (50 : 100) е ефикасно противовъзпалително и омегчаващо средство при бронхити, ларингити, фарингити, гастроентерити и при изгорена и напукана кожа. Има ефект и против косопад, като към настойката се прибавят боракс с глицерин и спирт. Прилага се при бронхити, ларингити, фарингити, ангини, стоматити, гастрити, язвена болест, диарии, дерматити, косопад и др.
Родината на кайсията е Китай, но дълго време европейците са смятали, че идва от Армения и латинското й название е Prunus armeniaca (арменска слива). Дълго време са смятали, че това е прокълнат плод, който предизвиква треска. Най-вероятно Александър Велики го е пренесъл в Европа, а арабите са го разпространили из Средиземноморието.
Месестите и ароматни плодове на кайсиевото дърво могат да бъдат не само жълти или оранжеви на цвят, но и пурпурно-червени и даже виолетово-черни. Такава непривична за нас окраска има така наречената черна кайсия, чийто плодове са по-кисели в сравнение с оранжевите им събратя.
Съществуват над 40 вида кайсии, повечето от които растат в по-топъл субтропичен климат. Някои хибриди са аклиматизирани и към по-хладен умерен климат и се отглеждат на всички континенти.
Кайсиите се консумират в свеж вид, сушени или консервирани – във вид на сокове, компоти, сладка и мармалади. Благодарение на съдържанието на пектин от тях се получава превъзходно сладко без да се добавят допълнителни желиращи вещества.
Кайсиите са бързо развалящ се плод. Зрелите кайсии се съхраняват най-добре в кутията за плодове в хладилника – ненатъртените кайсии могат да издържат до една седмица. Ако са набрани докато са още твърди и леко зелени, могат да изтраят 2-3 седмици при съхранение при температура около нула градуса. Когато са напълно зрели, мъхът по кожичката им пада и тя става гладка. Ако решите да ги замразявате, почистете ги от костилките, Бланширайте за около 30 секунди, полейте с лимонов сок, за да се предотврати окисляването и потъмняването и ги замразете във фризера. Ако кайсиите са презрели, може да ги замразите във вид на нектар, смесен с лимонов сок, за да не потъмнее.
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Плодовете крият своите тайни Чет Окт 29, 2009 11:03 am
НАР
Другото наименование на нара - гранат, някои смятат, че е получено заради сходството на плода с артилерийската граната. Всъщност обаче това име идва от латинското название “granatum”, означаващо зърнест”. Затова “нар” на немски и английски език е “зърнеста ябълка”. Така че името на този плод и на военния снаряд са от един и същи корен, от който произлиза и названието на минералите гранати - скъпоценни камъни с ален цвят, подобен на цвета на зърната на нара. У нас нарът е известен и под името калинка.
Той е по-скоро храст, защото много рядко се среща като дърво, високо до 5 метра.
Листата му опадват и са прости, събрани в снопчета, но цветовете му са едри, скрити в пазвите на листата, яркочервени, с многобройни тичинки в дълги прашници.
Плодът прилича на ябълка и кожестата му обвивка крие много семена с мека обвивка.
Нар го наричат в Кавказ и Афганистан, отглежда се също в Индия, Китай, Южна Африка, Северна Америка, Португалия, Италия, Испания и Гърция.
Нарът е познат на народите от най-дълбока древност. За него се споменава и в Стария завет. В гробницата Тел ал Амарна (Египет) от времето на фараона Аменхотеп (1375-1358 г. пр. н. е.) е намерена негова рисунка на нар. Там той е бил почитан като символ на плодовитостта, използван е за лек.
Нарът се отглежда в Южна България и по Черноморието като декоративно и плодно растение.
От плодовете му се приготвят сокове, които са много полезни, понеже съдържат монозахариди, лимонена киселина и витамин С.
След изстискване на наровия плод от него се получава много ароматен и освежаващ сок, който се цени изключително в топлите страни, защото утолява жаждата. Този червен сок от зрелите нарови плодове съдържа до 20 % захари, 9 % киселини (лимонова и ябълчена), от 0,208 до 0,218 % минерални вещества, в това число манган, фосфор, магнезий, алуминий, силиций, хром, никел, калций, мед. Богат е на витамините С, В1, В2, В6, В12, Р, съдържа и малко витамин А. В него има дъбилни и багрилни вещества, флавоноиди, катехини, белтъци, 15 на брой аминокиселини, азотни вещества, нишесте, целулоза, течни масла, съдържащи витамин Е.
Кората на плода е богата на дъбилни вещества и се използва в кожарската индустрия, както и във вид на чай при остро стомашно разстройство и против тения, от кората на растението се боядисва вълна в кафяв цвят, а с цветовете - вълна и коприна.
Плодът на нара е ценен диетичен продукт.
В народната медицина се употребява при трескави състояния, малария, скорбут, ангина, кашлица, анемия, бронхиална астма, при лечение на туберкулоза, пневмония, бъбречни кризи, дерматити, изгаряния, отравяния.
Сокът на киселите и сладко-киселите нарове се препоръчва при диабет.
Плодовете на нара се употребяват в суров или консервиран вид (правят се кисели, мусове), служи за оцветяване на сладкарски изделия и сладолед. Сварен и сгъстен, наровият сок се използва като подправка в източните печени месни, птичи и рибни ястия.
Народите от Закавказието приготвят от нар безалкохолни напитки, вино, екстракти и сиропи.
Който иска да отглежда нар, трябва да знае, че издънки или калеми за облагородяване се вземат винаги от растения, даващи добър добив и с преобладаващи дългоплодникови цветове.
Друга много характерна особеност при нара е, че едрите двуполови, яркочервени или оранжево-червени цветове биват нормално и дефектно устроени:
звънчевидни - по-дребни дефектни цветове, с недоразвит къс пестник (плодник), нормално развити тичинки с пълноценен жизнеспособен прашец, които не образуват завръзи и опадват.
делвообразни - едри нормални цветове с добре развит дълъг пестник (плодник), многогнезден завръз, рилцето на стълбчето се намира под прашниците, като болшинството от тях образуват плодове.
Броят на цветовете от двете групи зависи от положените грижи за растението, от сорта, форми-ровката и резитбата.
Дори при най-благоприятни условия нормалните цветове не надвишават една четвърт от всичките.
Когато грижите за нара са занемарени, едва 10-15 на сто от цветовете са нормални.
За да се ускорят процесите на плододаване, редовно трябва да се премахва излишният прираст в растенията чрез филизене на новите леторастчета при дължина 5-6 см, чрез прищипване на върха на леторастите и периодично заменяне (през 3-5 години) на застарелите къси копиевидни и дълги плодни клонки по скелета на основните части на короната.
Нарът сваля температурата
Приятно е, когато по празниците украсите трапезата си с различни плодове. Сред тях на особена почит е нарът. Може би защото създава усещане за жив натюрморт. С преливащите се багри по кората и с яркочервените си зърна нарът поражда представа за нещо тайнствено и старо. В древността е бил известен с различни имена: гранат, пуническа ябълка, картагенски дар и пр. За него се говори в Стария завет, а в Египет, Афганистан и Кавказ е бил почитан като символ на плодовитостта. Плодовете на нара не само украсяват трапезата, но и разнообразяват храненето. Богати са на витамините С, Р, В1, В2, В6 и В12. Установени са още витамин Е и провитамин А. Сокът от нар е изключително ароматен и действа тонизиращо. Идеален е за кожата. Този сок е цяло съкровище на микроелементи - манган, фосфор, магнезий, алуминий, силиций, хром, никел, калций, мед. Притежава още плодови киселини, аминокиселини, нишесте, целулоза, течни масла, дъбилни вещества. В най-голямо количество дъбилните вещества са в кората на плода. Тя се суши и от нея се прави чай, който помага при стомашни разстройства. Народната медицина го препоръчва и против паразити от типа на тенията. Помага още срещу висока температура, ангина, кашлица. Може да се включи в комплекса от лечебни средства при пневмония, анемии, дерматити. Сокът на киселите плодове е идеална напитка за диабетици.
принцес Admin
Брой мнения : 1533 Join date : 21.09.2009 Age : 45
Заглавие: Re: Плодовете крият своите тайни Чет Окт 29, 2009 7:20 pm
Вишни
Вишневите сортове у нас са десетки. Към тях се включват така наречените вишнапи, получени от кръстоска на череша с вишна, и са много приятни на вкус. Вишневите плодове са богати на органични киселини и по-малко на захари. Витамините в тях са добре застъпени. От минералните вещества най-голямо е съдържанието на калиевите и фосфорните соли. Богати са и на калциеви и магнезиеви соли. Вишните подобряват апетита, имат лечебен ефект при желязодефицитни анемии, рахит и хепатити. Те са добро от-храчващо средство при остри хронични бронхити. Дръжките на вишните имат подчертано диуретично действие и се прилагат за лечение на бъбречно-каменна болест и възпаление на пикочните пътища. Отвара от листата се приготвя, като 10 г листа (2 супени лъжици) се варят 5 минути в 500 мл вода. След изстиване се прецежда и отварата се изпива за един ден.
Последната промяна е направена от принцес на Чет Окт 29, 2009 8:20 pm; мнението е било променяно общо 7 пъти
принцес Admin
Брой мнения : 1533 Join date : 21.09.2009 Age : 45
Заглавие: Re: Плодовете крият своите тайни Чет Окт 29, 2009 7:29 pm
ЗА КАКВО СА ПОЛЕЗНИ ЯГОДИТЕ
Ягодите са не само вкусен плод и съставка на много и вкусни десерти, но могат да се използват и като алтернативно лечебно средство. Изследвания върху техните свойства показват, че те подобряват апетита, влияят положително на храносмилането, притежават диуретични свойства, нормализират солния обмен, утоляват жаждата и способството за производството на кръвни клетки. Неслучайно в народната медицина ягодите се използват често при малокръвие и стомашно разстройство при децата. Диетолозите определят ягодите като чудесно средство при недостиг на витамини, при хипертония, подагра, атеросклероза и маточни кръвоизливи. Отварата от плодовете на ягодите се препоръчва като диуретично и слабително средство, което също така помага при необходимост от изпотяване. За тази цел 2 с.л. пресни ягоди се сваряват за няколко минути с 1 чаша вряла вода, запарват се половин час, изцеждат си и се приемат по половин чаша преди ядене. Ягодите имат свойството да противодействат на различните причинители на чревни инфекции, успешно могат да се прилагат като допълнително средство срещу стрептококите, пневмококите и вирусите на грипа. Народната традиция съветва с отвара от ягоди да се изплаква гърлото при стоматит и ангина. А отварата от сухи или пресни ягодови листа помага при кръвотечения и хемороиди. Някои проучвания показват, че ягодите спомагат за прочистване на червата и кръвта, помагат срещу затлъстяване и влияят ефективно на обмена на йод при базедова болест. Ягодите са тревисто многогодишно растение от сем. Rosaceae, които живеят и дават плодове максимум 2- 3 години. Те както повечето плодове са богати на много съставки,които подобряват тонуса на организма,подобряват обмяната на веществата. Но това не е всичко,ягодите регулират кръвното налягане и работата на стомашно-чревния тракт,подобряват дейноста на сърцето като пречистват кръвта.Ягодите помагат и при базедова болест, тъй като влияят положително върху йодния обмен в щитовидната жлеза.Ягодите се ценят много защото възбуждат апетита и утоляват жаждата.Благодарение на полезните си съставки са предпочитани за всякъкъв тип диети.Използват се в големи количества за общото подобряване състоянието на организма,при слабост и анемия. Лекарите твърдят,че ако през лятото изядем 10 кг ягоди,през зимата можем да забравим за всякъкъв вид болести.
принцес Admin
Брой мнения : 1533 Join date : 21.09.2009 Age : 45
Заглавие: Re: Плодовете крият своите тайни Чет Окт 29, 2009 8:26 pm
Малини
Леко кисели на вкус и с приятен червеникав цвят, малините направо предизвикват да ги изядеш. Заедно с високото си съдържание на фибри, те внасят и богат коктейл от антиоксиданти, с които могат да допълнят здравословните ползи на плодовата Ви салата или на любимото Ви кисело мляко. Mалините са плодовете на малиновия храст (Rubus spp., Rosaceae). Подобно на ягодите и малините растат в умерените климатични зони по света. В Европа, Северна Америка и Азия се срещат различни видове местни малини. В Европа най-разпространени са Rubus ideaus, или известни още като европейски червени малини. Историята на малините на стария континент започва, когато кръстоносците я донасят със себе си на връщане от светите земи. Смята се, че първоизточникът е планината Ида в днешна Турция. Макар че през 18 век малините са вече познати в Европа, широкото им култивиране започва век по-късно. Малиновите храсти достигат до два метра височина, корените са плитко разположени и от тях израстват множество прави стебла. По тях растат тъмно червени шипове, чиято цел е да пазят плодовете от дивите животни. По време на цъфтежа малиновите стебла се покриват с малки бели цветчета, които отделят много нектар, предпочитан от пчелите. Плодовете на малината всъщност са сложна структура от малки плодчета, долепени едно до друго, всеки от който носи собствена ядлива семка.[center]
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Плодовете крият своите тайни Пет Окт 30, 2009 12:49 pm
КЪПИНИ
Къпините са едни от най-екзотичните дребни и ръчно брани плодове. Черно-червеникавият им цвят крие деликатен сладко-кисел вкус с лек винен отенък. Добре е да знаем, че освен да боядисват езика, тези мъници доставят на тялото витамин С, минерали фибри и антиоксиданти. Къпините са не само много вкусна храна, а и лекарствено растение. Ценността им като хранителен продукт се дължи главно на високото съдържание на калиеви, калциеви, магнезиеви, фосфорни, железни, медни и натриеви соли. От витамините най-голямо е количеството на витамин С-35%. В по-малки количества къпините съдържат и витамините В1, В2 и каротин.
Култивираните къпини са плодовете на къпиновия храст (Rubus Fruticosus, Rosaceae), който е много близък родственик на ягодите и малините. Къпиновите храсти растат в умерените климатични зони на планетата, в гори, поля и дворове. Те са много адаптивни растения и често изкачват в растежа си скали, огради и други препятствия. Къпините растат в Европа, Северна и Южна Америка, Азия и дори в Австралия.
Не бива да бъркате къпините с черните плодове на черниците. Макар двата плода да си приличат изключително много, черниците (по народно му "дуди") растат по дърветата, докато къпините са плодове на храсти. Вкусът им също се различава значително. На цвят къпините могат да бъдат черни, бургундско червени или жълтеникави. Вкусът им в узряло състояние е сладко-кисел. Точно както и при малините, най-доброто време за бране на къпини е рано сутрин.
Най-добре е плодовете на къпините да се консумират в прясно състояние, но те могат да се консервират, да се сушат и замразяват.
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Плодовете крият своите тайни Пет Окт 30, 2009 7:24 pm
МУШМУЛА-Mespilus germanica
Едно от най-красивите дървета в градината е мушмулатаТя е малко дърво, често храст, плодовете на която са с интересен вкус и се консумират предимно пресни, късно през есента след, като омекнат. Плодовете на мушмулата са вкусни и полезни, но и често и пренебрагвани.Зреят през септември, но остават на дървото и след окапване на листата, до към ноември. Те са кафяво-зеленикави кълбовидни, навърха с остатък от чашката, със сладко-тръпчив вкус и семена с твърдост на костилка. Мушмулите се берат през септември и октомври. В началото са твърди, но след падане на първите слани, стават по-меки,сладки и ароматни, а тръпчивият им вкус намалява. Трябва да се берат внимателно, без брулене и тръскане,защото лесно се набиват. Когато брането е преди осланяване, плодовете трябва да се поставят в съндъчета или касетки на дебели от 40 до 50см пластове и да се съхраняват на хладно и проветриво място. По този начин могат да се запазят до два месеца. Ако са разстлани много на тънко, мушмулите изсъхват, спаружват се и стават негодни за консумация. Повремe на доузряването мушмулите трябва редовно да се преглеждат, като силно омекналите и смачкани плодове, веднага се отстраняват и консумират, тъй като плесенясват и повреждат останалите. При бране след слана, когато вече са омекнали, мушмулите трябва да се консумират или преработят веднага, понеже са нетрайни и бързо загниват. Плодовете и приготвяните от тях хранителни продукти действат възбуждащо в/у жлезите с вътрешна секреция и храносмилателната система и са особено полезни при намалени функции на тези органи. Препоръчват се при болести на жлъчката, бъбреците и черния дроб. Органичните киселини в плодовете, от които преобладават ябълчната, лимонената и винената, влияят благоприятно на кръвоносните съдове и нервната система. В неомекналите и недоузрели плодове се съдържат по-големи количества дъбилни вещества, които действат затягащо при стомашно-чревни разстройства.
Защо точно името им е “райско”, дали това е ябълката, която Ева е дала на Адам и заради която са били изгонени от Рая, може само да гадаем. Райската ябълка идва в България от Китай и Япония. Тя е вековно дърво с височина до 15 метра. Отглежда се от любители овощари по Черноморието /Ахтопол/, Сливен, Хасково. Латинското й название “диоспирос” е близко по значение до нашето “храна на боговете”. Плодовете съдържат до 19 % захари /главно глюкоза/, до1,2 % протеини и около 1 % лимонена киселина. От микроелементите преобладават калият,фосфорът и магнезият. Богата е на витамин С, провитамин А, В1, В2 и Р, има йод. Плодовете са ценени не само като храна, но и като диетично и лечебно средство. Могат да се използват сурови или да се преработят в сладка, желета, сиропи. Редовната им консумация подпомага лечението на скорбут, стомашно-чревни заболявания, малокръвие. Силно изразено е положителното действие на плодовете върху заболявания на щитовидната жлеза.Сокът или отварата от плодовете имат отхрачващо действие.
Дрянът е българското вълшебно дърво – нашата надежда за бъдеще, здраве и живот. Той присъства в много наши обичаи, използва се за наричания и гадания. Какво е коледната питка без дряновите клонки или новогодишната баница без нито едно дряново клонче? Дрянът участва в коледната украса на българина, той е и дървото, с което сурвакаме за здраве и плодородие. Цветовете му са жълти и са разположени на къси странични разклонения, по две, по три, по четири. Именно заради това разположение са предпочитани за късметчета в новогодишната баница. Особено на времето, когато не е имало хартия се е наричало, например, че две пъпки са за здравето на телетата, три за кравите и т. н.
Дрянът е първото дърво, което цъфва в България. Той е и първата медена глътка за пчелите, които събират неговия прашец като най-скъпоценното и животоспасяващо биле на света. Плодовете на дряна – дренките, както всички знаем, имат стипчив вкус и узряват късно през есента. Дренките са идеални за компот, действат запичащо, кръвоспиращо и понижават температурата. Действат успокояващо и като отвара при възпалени венци. Съдържат плодови киселини, захари, както и Витамин C в големи количества.
В българската природа дрянът се среща най-вече в широколистните гори, но спокойно може да го отглеждате и в домашната си градина. Има различни видове декоративен дрян, който може да се използва за естествени огради или като аранжировка в алпинеуми да краси градината ни и през зимата.
принцес Admin
Брой мнения : 1533 Join date : 21.09.2009 Age : 45
Заглавие: Re: Плодовете крият своите тайни Пет Ное 06, 2009 11:33 am
принцес Admin
Брой мнения : 1533 Join date : 21.09.2009 Age : 45
Заглавие: Re: Плодовете крият своите тайни Пет Ное 06, 2009 11:39 am
Шипка(Rosa canina L.)
Състав: Плодът съдържа огромно количество витамин C- с около 40 пъти повече от лимоните и червените домати и 300 пъти повече от ябълките. Шипките са богати на каротин, витамини B1 и B2, P, K, E, PP и др. Имат още тлъсто масло, дъбилни вещества, захари( предимно захароза), пектини, плодови киселини. Високо е съдържанието на минерални соли- най- вече калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви и др. Кога се берат: Шипките се берат през Септември и началото на Октомври, без да се чака пълното им узряване, когато са с ярко червен цвят. Именно тогава са най- богати на витамин C. След като омекнат и станат тъмночервени, шипките губят голяма част от съдържанието му. Сушене: Шипковите плодове се сушат веднага след брането. За да запази най- добре витамин C, процесът трябва да става бързо- по възможност във вакуумна сушилня за 5-6 часа при температура 65- 70 градуса по Целзий или в помещение с добра вентилация за 4-5 часа при температура 30 -40 градуса. След това шипките се доизсушават на 100 градуса, като температурата се повишава постепенно, за да не прегорят. Ако не разполагате със сушилня, целите плодове или само люспите може да изсушите на слънце, разстлани на тънък пласт, като често ги разбърквате. Съхранение: След изсушаването шипките се оставят да престоят няколко часа на куп, а после се прибират в книжни кесии, които не пропускат влага, и се затварят добре. Съхраняват се в хладни, сухи и тъмни помещения, като от време на време се проверяват. Лечебни свойства Шипковия плод се препоръчва при простудни заболяваня, грип, треска и кашлица заради високото съдържание на витамин С. Действа благоприятно при психическа умора, атеросклероза, високо кръвно налягане. Действието на витамин С, подсилено от това на витамин Р, влияе благоприятно върху пропускливоста на капилярите и предотвратява образуването на отоци. Зареди пектините, които съдържат, шипките действат добре на стомашно- чревната и бронхиалната лигавица и са изпитано лечебно средство при възпалението им. От друга страна витамин К подпомага процесите на кръвосъсирването, минералните соли увеличават диурезата, а таниновите вещества пречат за развититето на гнилостни процеси в червата. Шипката понижава кръвната захар, стимулира образуването на червени кръвни телца, повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии,при умствена и физическа преумора.
Черницата (Morus nigra) е многогодишно дърво. Растението по всяка вероятност произхожда от Персия. У нас се култивира, но се среща и диворастяща, макар и рядко. От плодовете на черницата (дуди) – особено от онези, които са по-кисели на вкус, се изцежда сокът. От него се приготвят сироп и петмез, които се използват освен за храна и за лек срещу възпаление на гърлото и устната кухина. В алкохолната индустрия плодовете се използват за вино. Пресните черници са със сладко-кисел вкус. Цветът им е пурпурно-черен, сокът – тъмночервен. Съдържат около 10 процента инвертна захар, около 2 процента органични киселини (лимонена и яблъчна), витамин С, много пектинови вещества и други полезни съставки. Тези плодове са здравословна храна както за човека, така и за домашните животни. Листата на черницата в народната медицина се използват като лек при захарна болест и заболявания на пикочните органи. Поради огромното количество захар, което съдържат, черниците са изключителна храна.
принцес Admin
Брой мнения : 1533 Join date : 21.09.2009 Age : 45
Заглавие: Re: Плодовете крият своите тайни Вто Ное 10, 2009 10:54 am
Индекс 
Търсене 
Регистрирайте се 
Вход 
Сря Апр 29, 2015 11:59 pm by 
