Зеленчуци, който не яде...

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Зеленчуците са задължителен елемент в храната. Те са особено ценни заради различните витамини, целулоза и минерални соли, които съдържат.

Зеленчуците заемат особено място в храненето на човек. Те са една от групите храни признати за лидер в здравословното хранене. Зеленчуците доставят въглехидрати, които имат важно значение за организма участвайки в поддържането на оптимална хуморална среда и функционирането на всички клетки на организма.

Зеленчуци, който не яде... Zelenchuzi-01

Зеленчуци, който не яде... Zelenchuzi-01

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

ДОМАТИТЕ

Зеленчуци, който не яде... 09bb0d794a

Родината на доматите е Южна Америка, подобно на много други култури донесени в Европа по време на Великите географски открития, днес са неотменна част от менюто на нашата трапеза.
В началото европейските народи ги отглеждали като декоративно растение за украса - смятали, че когато станат червени са силно отровни. Макар, че тяхната родина е Америка, в американската кухня доматите навлизат сравнително късно и то под европейско влияние. Едва през 18 век започнала да се разнася славата на домата като хранително растение из всички континенти.
В зависимост от сорта, почвата където растат и климатичните условия, химичният състав на доматите варира. Те съдържат 94.5% вода, 0.9% белтъчини, 3.5% въглехидрати, 0.7% целулоза, органични киселини (лимонена, ябълчна, оксалова), минерални соли и незначителен процент скорбяла. Зрелите домати са особено богати на глюкоза и отчасти на фруктоза.
Доматите са богати на витамини – 30мг% витамин С, 0.60мг% каротин (провитамин А), 0.85мг% - витамин Е, 0.50% - витамин К, 0.50% - витамин РР и в по-малки количества витамините В1, В2, B3, B6, B12 и др. Смята се, че доматите са особено полезни при болести на сърдечно-съдовата система, тъй като има антиканцерогенно действие. Те са и нискокалорични - в 100 грама има средно 15-20 ккал. В дългия списък на микроелементите и минералите, съдържащи се в доматите, са калият, магнезият, желязото, цинкът, флуорът, фосфорът, калцият, магнезият, натрият, и др. Затова се препоръчват за хора, имащи проблеми с очите, хипертоници, хора имащи проблем с черният дроб.
И нещо любопитно - Доматите съдържат голямо количество хидроксиди, които има действие, подобно на серотонина. Затова те успокояват нервната система, спомагат за преодоляване на потиснатостта, освобождават от задръжки. Не напразно в някои страни наричат доматите - ябълки на любовта.

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

ЧУШКИТЕ

Зеленчуци, който не яде... Pepper

Чушките са познати на човека още от древността. Приема се, че произхождат от Мексико и Гватемала, където местните индианци ги отглеждали още преди 2000 години. След като векове по-късно били пренесени в Европа, днес чушките са един от най-използваните в кулинарията зеленчуци.
Сортовете чушки се делят на две основни групи: сладки и лютиви. Всеки от тях включва голямо разнообразие от видове, различаващи се по цвят - жълти, зелени, червени, оранжеви, по-големина (от 1 до 30 см дължина) и по форма. Всички те, в по-малка или в по-голяма степен, са полезни.
Химичният състав на чушките заема едно от първите места сред зеленчуците по съдържание на витамин С. При тях то е 4 - 5 пъти по-голямо, отколкото в лимона. Много богати са също на каротин, на витамин Р и на витамини от В групата. В състава им влизат още калий, калций, фосфор, магнезий, сяра, желязо и натрий, цинк, силиций и др. Когато узрее, плодът им е богат на захари, белтъчини и органични киселини, като лютите чушки държат първенството.
Макар да имат висохранителна стойност, чушките не са особено калорични. В 100 г зелени чушки има 20 калории, а в червените - 37, затова и едните, и другите се препоръчват като добавка към всяко лечебно диетично меню. Чушката стимулира отделянето на стомашен сок, подобрява храносмилането и възбужда апетита. Тя подпомага функционирането на стомашно-чревния тракт, тонизира организма и укрепва стените на кръвоносните съдове. Особено полезна е за болните от диабет. Червените чушки понижават кръвното налягане, а редовната им употреба предпазва от атеросклероза.
Така, че чушката със сигурност заслужава правото да влиза в менюто всеки ден на хората, които желаят да живеят дълъг и здравословен живот.

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

КРАСТАВИЦИ

Зеленчуци, който не яде... 000006889

Едва ли има човек, който да не обича краставици както пресни, така и на туршия, а прочутият таратор е любима храна за малки и големи.
В Индокитай са я отглеждали преди 3 хиляди години, била е твърде популярна и в Китай, Япония и древен Египет. Гърците и римляните са я пренесли в Европа. Тя била ценена не само заради вкусовите й качества, но и заради целебните й свойства. В миналото я използвали като цяр при възпаления и повишена температура, особено при децата. Препоръчвали са я също и при заболявания на белите дробове, бъбреците, при кожни проблеми. Лечебните й качества не са забравени и днес.
Какво знаем за краставиците?
Те съдържат голямо количество вода, малко белтъчини, въглехидрати и фибри. От витамините в малко количество са представени: С, В1, В2, РР и провитамин А. Минералите също са незначителни: соли на калция и калия, малко магнезий и фосфор. Свободните органични киселини, които съдържат краставиците: оксалтова, никотинова, фолиева и пантотенова киселина, са изключително полезни.
Пресните краставици спомагат за отделянето на излишната вода от организма. Ако се чувствате подпухнали, достатъчно е да изядете 1 голяма краставица без сол, за да почувствате диуретичния й ефект. Консумацията на краставици подпомага храносмилането и най-вече съдейства за усвояването на мазнините и белтъчините.

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

МОРКОВИ

Зеленчуци, който не яде... Big_12505819269494

Кога и къде точно за пръв път е започнало отглеждането на дивия морков не се знае. Но веднъж пренесен в градините върху добре обработени и наторени почви, благодарение на непрекъснатите грижи на земеделските стопани неговият корен ставал все по-едър, по-месест и по-сочен. Сега се отглеждат голям брой най-различни сортове културни моркови.
Съдържа каротин (до 20 – 25 мг %), захар (до 10%), витамини С, РР, А, В1, В2, калиеви соли, фосфор и други елементи.
Суров или варен, печен или задушен, морковът притежава отлични вкусови и хранителни качества, диетични и лечебни свойства. Не случайно той се нарежда сред най-ценните зеленчуци в кухнята на много народи. Морковите могат да бъдат съхранявани в полиетиленови торбички, които са сложени на рафтове в мазето или във фризера. Лесен начин за съхраняване на морковите е консервирането.
Лесно се съчетава с други продукти и поема най-различни подправки. Използва се в свеж вид или след кулинарна обработка. От морковите се приготвят сокове, салати, пюрета, маринати и е добавка за различни консерви (месни, рибни, зеленчукови).

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

КАРТОФИ

Зеленчуци, който не яде... Pota09

Родината на картофите е Южна Америка. През 1570 г. испанците първи донасят в Европа картофите. Дълго време европейските народи не са употребявали картофите за храна, смятайки ги за отровни.
Днес картофите са широко разпространена култура, от която са създадени около 1000 сорта. В България най-много картофи се засаждат в планинските и полупланинските места, считани за най-благоприятни. Картофите имат голямо и разнообразно приложение. Основното им предназначение е да служат за храна. В някои страни, като Германия, Чехия, Словакия, Холандия и други те заместват до голяма степен хляба и зърнените храни.
По голямото си съдържание на нишесте, картофите се доближават до хляба, а по богатството си на минерални соли и витамини - до зеленчуците. Картофите съдържат средно 77% вода, 17% нишесте, 0,9% захари, 1% целулоза, 0,1% мазнини и 2% белтъчини, значително количество аминокиселини, минерални соли (калий, фосфор, магнезий, и малки количество желязо и натрий). Освен това те съдържат микроелемнтите силиций, бром, йод, манган, алуминий, кобалт, цинк, никел и други. Картофите са богати и на витамин С - 21мг%. Пресните картофи съдържат повече витамин С.
Ето няколко полезни съвета:
- За да се запазят в максимална степен витамините и другите съставки, картофите трябва да се обелват тънко.
- Те не бива да се оставят дълго време без вода, защото губят 50% от витаминното си съдържание.
- При варене трябва да се поставят във вряща подсолена вода, супа или ястие.
- Когато картофите се варят необелени, те запазват повече витаминното си съдържание.
- При съхранение на ястие със сварени картофи се намалява витаминното им съдържание.
- При варене на пара загубата на хранителни вещества значително намалява.
- При пържене и задушаване на картофите загубите на витамини са значително, както и при варенето им във вода.
- За пържене или за приготвяне на супи, яхнии, гювечи и други картофите се обелват сурови, а за салати и гарнитури се измиват и сваряват и се обелват, докато са топли.
- През пролетта покълналите и позеленели картофи съдържат голямо количество соланин, затова трябва да се обелват по-дълбоко.
- Обелените и нарязаните картофи се съхраняват във вода за кратко време, за да не потъмнеят.
Няма българин, който да не е хапвал пържени картофки - кога със сиренце, кога с пържолка. Много вкусно! Пък да не говорим за удоволствието бира, картофки и сладка приказка с приятели...

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

ЛУК

Векове наред кромидът е бил високо ценен заради кулинарните си свойства. Древните египтяни го поднасяли като дар на Боговете. В древна Гърция, атлетите консумирали големи количества лук. Римските гладиатори били натривани с лук за да се втвърдят мускулите им. В Средновековието, хората си плащали наемите с него и го поднасяли като подарък. Лукът е занесен в Северна Америка от Христофор Колумб. Днес го използваме за по-скромни цели.
В нашата кухня се прилага главно обикновеният бял лук, чиито луковици имат различна форма и големина в зависимост от сорта. Червеният лук се смята най-подходящ за салати. От арпаджика се приготвят гозби, в които се поставят цели луковици (попска яхния). За приготвяне на пролетни салати и ястия се употребява и зелената надземна част на лука.
Лукът се използва за подобряване на аромата и цвета на бульони и супи. Понякога се използва и външната обвивка на лука. Тя се вари в малко количество вода, като отварата се прибавя към бульона. В нея се съдържат флавоноиди, полезни предимно за функциите на отделителната и сърдечно-съдовата система.
Неприятният му мирис се отстранява чрез сдъвкване на клонче зелен магданоз.

Защо лукът ни кара да плачем?
Много хора използват лук в тяхното ежедневно готвене. Сигурно ви се е случвало да ви потекат сълзи докато режете лук. Чудите ли се защо това е така? Защото в клетките на лука има някои специфични вещества.
Подобно на повечето други растения, лукът е съставен от клетки. Тези клетки са отделени с мембрана в две секции. Едната страна на мембраната се състои от ензимите, а другата страна съдържа молекули, които се състоят от серни съединения. Когато режете лука, много от клетките се отварят и съдържанието от двете страни на мембраната се смесва – това предизвиква серии химични реакции. По време на тези реакции, се формират киселини, които незабавно се превръщат в летливи газове. Този газ достига до очите ни и реагира с водата в очите. Някои химични реакции се извършват в очите и там се формира сярна киселина. Тя причинява възпаление. Нервните окончания в очите са много чувствителни, а оттам очите болят при рязане на лук. Слъзните канали са стимулирани да произвеждат повече вода, за да разреждат дразнещата киселина, така че очите да са защитени.

Как да се предпазим от дразненето на лука?
Можете да предпазите дразненето на очите при рязане лук по няколко начина. Най-простия от тях е да държите главата си възможно най-далеч. Газът ще се разпръсне преди да достигне очите ви. Друго просто решение е, да носите очила докато режете лук – тези за плуване са най-подходящи. Въпреки това, ако в кухнята е пълно с пара, то тогава е възможно да не виждате през очилата. Ако обелите лука и го изстудите в хладилника преди рязане, това ще намали отделянето на газ до известна степен. Промяната в температурата променя съединенията, съдържащи се в лука. Можете да режете лука във вода или под течаща струя. След като сготвите лука, той предизвиква инактивиране на ензимите. Ето защо миризмата на полуфабрикати с лук е силна, но те не дразнят очите.
Според някои предположения, ако държите парче хляб, кубче захар или лимон, те ще погълнат летливите газове предфи да достигнат очите ви и по този начин ще ги предпазят от дразнене. Ако дишате с устата си, вместо с носа, можете да предотвратите достигането на много газ до очите. Докато режете една глава лук, избягвайте да режете неговите корени, тъй като те имат по-висока концентрация на ензими.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Зеленчуци, който не яде... D3649bc08f7b168d

Карфиол

Карфиолът е кръстоцветен зеленчук от същото растително семейство, като броколи, зеле, къдраво зеле и др. Карфиолът представлява компактна глава с бял цвят, със среден размер шест инча в диаметър, която се състои от неразвити цветни пъпки. Тези пъпки са прикрепени към стъбло. Около цветните пъпки са разположени дръжкови, груби, зелени листа, които ги защитават от слънчевата светлина и така пречат на развитието на хлорофила. Докато този процес допринася за белия цвят на повечето от сортовете карфиол, може да се намерят и такива в светлозелен и лилав цвят.
Някои изследвания сочат, че карфиолът спомага за забавяне развитието на раковите клетки и предпазва от рак. Този зеленчук е богат източник е на витамин С и фолиева киселина. Препоръчително е да се употребява сурово или задушено. Карфиолът съдържа още калий, желязо, мед, цинк, флуор, манган, бета-каротин, витамини С, К, В1, В2, В6.
Карфиолът съдържа гойтрогени, естествени вещества в някои храни, които могат да повлияят на работата на щитовидната жлеза. Хора с вече съществуващи и нелекувани проблеми на щитовидната жлеза трябва да избягват консумацията на карфиол поради тази причина. Готвенето може да помогне разформироването на тези съединения.
Карфиолът съдържа и естествени вещества, наречени пурини. При някои индивиди, които са податливи на пуринови проблеми, прекомерният прием на тези вещества може да причини здравословни проблеми.
Една чаша варен карфиол е отличен източник на витамин С (91, 5% ), фолат (13, 6% ) и диетични фибри (13, 4%). Карфиолът също е много добър източник и на витамин B5, витамин В6, манган и омега-3 мастни киселини. 124 гр. карфиол съдържат 28, 52 калории.
Ползи на Карфиола
Могат да се изтъкнат следните ползи за здравето, които има карфиолът:
Сяра-съдържащите фитохранителни вещества в карфиола насърчават чернодробната детоксификация
Кръстоцветните зеленчуци съдържат глюкосинолати и тиоцианати (включително сулфорафан и изотиоцианат). Тези съединения увеличават способността на черния дроб да неутрализира потенциални токсични вещества.
Карфиолът осигурява защита срещу ревматоиден артрит.
Приемът на карфиол води до ползи за сърдечносъдовата система.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Тиква на трапезата

Нейното присъствие е безпогрешен спътник на есента. Малко са българите, които да не са я опитвали - печена, варена или в тиквеник.
Голяма, кръгла и оранжева, тиквата е член на семейството, към което принадлежат още пъпешът и динята. Оранжевото й месо има приятен и сладък вкус. Обелени и изпечени, семките й са също много вкусни. Фенерът приготвен от тиква е емблемата на Хелоуин, сладката баница с тиква - тиквеник - се приготвя за Коледните празници. Порастнали сме с героя на Елин Пелин Душко и печената тиква, която събира всички аромати на есента.
Тиквата притежава ценни диетични и вкусови качества. По хранителна стойност тя се изравнява с картофите. В зрелите плодове от най-добрите сортове тикви се съдържат до 10 на сто захари (главно захароза и гликоза) и до 91 на сто вода. Целулозата е около 1 на сто, а киселини почти липсват.
От минералните соли преобладават калий и фосфор, не липсват също калций, магнезий, желязо, мед, фосфор, кобалт, натрий.
Високо е съдържанието на витамин С - 15 мг в 100 грама, каротин - 2 мг, В1 В2 и РР. Колкото месестата част на тиквата е по-оранжева или яркожълта, толкова по-високо е съдържанието на каротин в нея. Тиквите от сорта мускатови (продълговати и тесни в средата, а в долния край - издути) по съдържание на каротин надминават даже морковите.
Калиевите соли в сравнение с натриевите са в съотношение 675 към 1, което прави тиквата много подходяща храна при бъбречни и сърдечносъдови заболявания, съпроводени с отоци (усилва диурезата).
Поради незначителната киселинност и нежната целулоза тя е много полезна при заболявания на стомашно-чревния тракт и има леко слабително действие.
Голямото количество пектин в тиквата оказва много благоприятно влияние при възпаление на дебелото черво.
Тъй като пектинът спомага още и за изхвърлянето на холестерина от организма, тиквата е много полезна при атеросклероза.
Лесно усвоима, тя помага и за възстановяване след прекарана болест.
Поради ниската и калоричност (около 17 калории в 100 грама) тя се препоръчва на хора с наднормено тегло и диабетици. Те могат да приемат дневно по 500 г варена или 300 г печена тиква.
Народната медицина препоръчва при заболявания на бъбреците, черния дроб и жлъчката в продължение на месец-месец и половина да се приема сутрин и вечер на гладно по 1 чаена чаша прясно изцеден сок от сурова тиква.
Добре е при безсъние и неспокоен сън вечер преди лягане да се изпива чаша тиквена отвара с мед като успокояващо средство.
Кашичка от настъргана тиква помага при някои екземи и изгаряния.

Запазване в прясно състояние.

Най-разпространените у нас тикви с нежна и вкусна месеста част и тънка кора, са белите едро плодни тикви, известни под наименованието кестенки.
Те се запазват по-трудно, защото кората им лесно се наранява, а от най-малкото нараняване или натъртване плодът започва да загнива.
Добре съхранени, те траят до края на януари. По-трайни са мускатните тикви, на които кората е по-плътна и покрита с восъчен налеп, предпазващ ги от изсушаване и проникване на зараза отвън. Те са дълги, прищипнати в средата, поради което са известни под наименованието цигулки. Месестата част на тези тикви е много вкусна и ароматна. Най-трайни са жълтите тикви с дебела твърда кора, наричани турски тикви. Те се запазват до пролетта, наредени накуп и покрити със слама в помещения, като се пазят само от измръзване. Тяхната месеста част обаче е груба и влакнеста и вкусовите им качества са по-ниски от тези на първите два вида.
За съхраняване се избират добре узрели тикви със запазени дръжки и без нито най-малки наранявания и драскотини по кората. Кората на едроплодните бели тикви при зрелост се покрива с мрежа от коркови образования, а дръжките са дълги и вдървесинени.
Плодовете със сиво-зелена лъскава кора и с къси, свити и изсъхнали дръжки са недозрели, зелени.
Прибирането на тиквите трябва да става след падането на първата слана, която попарва и изгаря листата им. Ако плодовете се оставят по-късно на нивата, по тях, особено при белите едроплодни тикви, се образуват тъмни петна, от които започва развалянето на плода. Зеленчуци, който не яде... 09509e9f7e17c972

Зеленчуци, който не яде... 09509e9f7e17c972

[b]

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Зеленчуци, който не яде... B44bf4746b43df33

Чесън
Чесънът е член на семейството Лилии, братовчед на лука и праза, изключително ароматен и здравословен.Чесънът се състои от глава, наречена луковица, която е съставена от отделни скилидки. Както отделните скилидки, така и цялата луковица са обвити от подобни на хартия обвивки, които могат да бъдат бели или розови. Самите скилидки са почти бели на цвят и въпреки че имат твърда консистенция, могат лесно да бъдат нарязани или смачкани.

Произхождащ от Централна Азия, чесънът е едно от най-старите култивирани растения в света, произвежда се вече над 5000 години. Древните египтяни са били сред първите, които са го култивирали и той играе важна роля в тяхната култура. Чесънът е бил не само считан, че има свещени качества и е поставян в гроба на фараоните, но се е давал за консумация и на хората, които са строяли пирамидите, за да се подобри тяхната издръжливост и здраве. Чесънът също е почитан и от древните гърци и римляни, чиито атлети са консумирали чесън преди спортни събития, а войниците – преди да отидат на война. До 6 век пр. н. е. чесънът е станал известен и в Китай и Индия.

През хилядолетията, чесънът е любимо растение на много култури, благодарение на неговите кулинарни и лечебни свойства. Днес, Китай, Южна Корея, Индия, Испания и САЩ, са сред водещите производители на чесън с търговски цели.

За да се запазят максимално вкусът и хранителните вещества, съдържащи се в чесъна е необходимо той да се купува в прясно състояние. Той също се предлага изсушен, на прах или във вид на паста. При закупуване на чесън е необходимо да се следи той да е със здрава обвивка, да не е мек, сбръчкан и да не са започнали да му поникват листа. Пресният чесън се съхранява непокрит в контейнери на хладно, тъмно място.

За какво е полезен чесъна

Кълцането или смачкването на чесновите скилидки стимулира ензимен процес, който превръща растителното вещество алиин в алицин, който е причина за големите ползи за здравето, които има чесънът. С цел да се даде възможност за максимално производство на алицин, трябва да се изчака няколко минути преди ядене или приготвяне на вече накълцания или смачкан чесън.

Чесънът е отличен източник на манган, витамин B6 и витамин C, на протеини и тиамин (витамин В1), както и на минералите фосфор, селен, калций, калий, желязо и мед. Около 28 гр. скилидка чесън съдържа 42 калории и 1, 8 гр. протеини.

Член на семейство Лилии, което също включва и лука, чесънът, е богат на разнообразни, съдържащи сяра съединения, включително тиосулфинати, от които най-известното съединение е алицинът, сулфиксиди, от чиято група е алиина и дитхиини.

Многобройни проучвания доказват потенциалните ползи от редовна консумация на чесън за кръвното налягане, тромбоцитната агрегация, серумното ниво на триглицеридите, както и нивото на холестерола. Редовното консумиране на чесън може също да спомогне за стимулиране производството на азотен оксид в стените на кръвоносните съдове. Веществата, съдържащи се в чесъна могат също да помогнат за предотвратяване на атеросклероза и диабет, както и за намаляване на риска от инфаркт или инсулт. Една от причините, чесънът да има толкова много благоприятни ефекти е способността му да намалява количеството свободни радикали в кръвта.Чесънът, както и лукът, съдържат съединения, които възпират липоксигеназа и циклооксигеназа - ензимите, които генерират възпаления. Тези противовъзпалителни съединения заедно с витамин С, съдържащ се в чесъна, особено в пресния чесън, помагат за защита в някои случаи на астма, а също и за намаляване на болката и възпалението при остеоартроза и ревматоиден артрит.

В допълнение, алицинът, едно от серните съединения, отговорно за характерната миризма на чесън, е мощно антибактериално и антивирусно средство. Благодарение на него, чесънът е мощен антибиотик и дори участва в много лекарства.

Консумирането на чесън и лук намалява значително риска и от някои видове рак, а именно от рак на устната кухина и фаринкса, на хранопровода, колоректалния рак, на гърлото, на гърдата, на яйчниците, на простатата и намалява риска за бъбречно-клетъчен карцином. Чесънът предпазва и от азбест, който е също канцероген.

Най-мощната активна съставка на чесъна, алицинът, предотвратява и наддаването на тегло.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Зеленчуци, който не яде... 9a5dfdae007f7c2f

Зеленчуци, който не яде... A8766ee1a8c262e9

Зеленчуци, който не яде... 06606575f345a8e4

Праз

Праз-лукът или т.нар. праз е член на семейството на лука, но ароматът му е много по-пречистен, фин и сладък в сравнение с този на обикновения лук. Произхождащ от Средиземноморския регион и Азия, празът се култивира в продължение на повече от 3000 години и отдавна е популярен и в Европа.Европейските готвачи иронично наричат праза „аспержите на бедняците”. Аспержите всъщност са далечна роднина на празa и са от същото растително семейство Лилии.
Дивият праз е различна разновидност на праз-лука. Той е много по-малък по размер, близък до дребните видове арпаджик или младите шалоти. За разлика от обикновения лук, дивият праз има много силен аромат и вкус.
Празът е на разположение целогодишно на повечето пазари, но пиковият му сезон е от септември до края на април. Празът обикновено се продава на връзки. При закупуването му е необходимо да се избира този, който се предлага непакетиран, а също така корените и тъмно зелените му листа да не са отрязани, тъй като това е предпоставка за по-дълъг срок на годност.
Опакованият в найлоново фолио праз е изложен на по-голям риск от загниване. Когато се избира праз, също трябва да се следи той да е с чиста, бяла луковица, най-малко с два, три инча бяла част и твърди, стегнати, тъмнозелени върхове. Необходимо е също да се избира по-младия праз, защото той притежава по-деликатен аромат и консистенция. По-удачно е да се избира по-тънкият праз, с цилиндрична форма, а не този, който е голям и подут.
Необходимо е да се избягва този праз, който има семена, тъй като те са предпоставка за това, че вътрешността му ще е по-твърда и неприятна на вкус.
Празът излъчва аромат, който може да бъде поет от други хранителни продукти в хладилника, поради това съхранението му преди готвене е по-удачно да стане като се опакова в найлоново фолио, което ще задържи миризмата и влагата. Също така празът не бива да се мие или нарязва преди съхранение.
В зависимост от това колко пресен е праза, след закупуване освен в хладилник, той може да се съхранява и на други тъмни и прохладни места от пет дни до две седмици. Сготвеният праз също се съхранява в хладилник, трябва да бъде покрит и използването му ще е възможно в рамките на един до два дни. Не е подходящо празът да се съхранява чрез замразяване или консервиране.
Празът е добър източник на диетични фибри, както и на фолиева киселина, калций, калий и витамин C. По-лесно преработващ се от организма в сравнение с обикновения лук, празът има слабително, антисептично, диуретично и анти-артритно свойство.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Зеленчуци, който не яде... 097554bfc0c99f84

ЗЕЛЕ

Известно е, че първи започнали да отглеждат зеле древните иберийци, населяващи днешна Испания. Те наричали зелето "аши". После то е пренесено в Гърция, Египет и Рим, а след това и в други държави. През първите години на новата ера зелето е станало известно на южните славяни, живеещи Балканския полуостров.

Особено ценено е зелето у древните гърци и римляни, които го поднасяли за пиршествата варено, с различни подправки, а жителите на Древния Египет го сервирали като изискано лакомство в края на обедното хранене . Древните смятали, че зелето притежава лечебни свойства, едва ли не го считали за божествена храна. Известният древногръцки математик Питагор пише: "зелето е зеленчук, който поддържа постоянна бодрост и ведро настроение на духа”. Описани са сто вида зеле.
Бяло зеле
Най – популярно в България е бялото или зелено зеле. Бялото зеле е зеленчук с великолепни вкусови качества. То се използва целогодишно, защото може лесно да се съхранява. Богато е на аминокиселини, захари, азотни съединения, минерални соли и витамини. Съдържа средно 92% вода, от 2,6 до 8% захари, 1,4% белтъчини, 0,6% минерални соли (калий, калций, фосфор, сяра, натрий, хлор, магнезий, желязо, следи от йод, манган) както и други микроелементи. Важно е, че солите на калия са много повече от солите на натрия. Това възпрепятства задържането на вода в организма. Най-много белтъчини, захари и витамини се съдържат във вътрешните листа и кочана на зелето. Целулозата подобрява перисталтиката на червата и оказва благотворно влияние върху жизнената дейност на полезните чревни бактерии. Тя е около 0,8%. Зелето съдържа и различни ензими и витамини. Витамин С е средно 40 мг%. Количеството му в бялото главесто зеле е толкова, колкото в цитрусовите плодове, поради което е много полезно, особено в сезоните на опасност от грипна епидемия. Витамините В1, В2. се отkриват в значителни количества. Каротинът се намира предимно във външните листа със зелен оттенък. Фитонцидите на зелето имат бактерицидни лечебни свойства. Бялото зеле единствено съдържа вит.U

Много ниската калоричност на зелето в съчетание с богатото съдържание на витамини и минирални соли позволява то да се използва при диетично хранене на хора с наднормено тегло и затлъстяване. Голямо значение при храненето има зелето в прясно състояние. При топлинна обработка то губи значителна част от витамините си, разрушава се и съдържащата се в него винена киселина. Най-малко витамин С зелето губи при задушаване в захлупен съд на пара.

През зимата киселото зеле е един от най-важните източници на витамин С, каротин (провит. А), В1, В2, РР, К. Те се запазват, ако зелето се съхранява в хладно помещение и в достатъчно саламура. В такива случаи витамин С се запазва до 70-90 % от първоначалното си количество. В целите зелки и в разрязаните половинки този толкова важен витамин е 1,5 пъти повече, отколкото в накълцаните. Консумацията на 230г кисело зеле доставя на организма 25 % от необходимия за денонощието витамин В1, 30% от витамин В2 и 65 % каротин. То съдържа калций, желязо и редица други микроелементи, органични киселини. Киселото зеле се получава под влияние на млечнокисели бактерии, които превръщат захарите на прясното зеле в млечна киселина - основното консервиращо средство. Затова в киселото зеле захарите са в минимално количество, а в прясното са повече. Киселото зеле съдържа редица незаменими аминокиселини (триптофан, лизин, аргинин, метионин, циетин и др. ), също и липотропни вещества(холин, бетаин, инозитол.) Препоръчва се като средство за подпомагане на храносмилането.

Една купичка сготвено бяло зеле съдържа: 32калории , влакнини 5,8г , въглехидрати 7г и вит.С –36,4г.Не солете много,а ако готвиле кисело зеле,въобще не слагайте сол.

Червено зеле
По външен вид, химичен състав и хранителна стойност червеното зеле е най-близко до бялото зеле. Отличителният червено-виолетов цвят на листата му е резултат от съдържащите се в него багрилни вещества от групата на антоцианите. Появява се след селекциониране през XVI век във Западна Европа. Червеното зеле съдържа средно 90% вода, 6,2% въглехидрати, 2% белтъчини, 63 мг% витамин С, витамините В1, В2, РР, пантотенова киселина и други. Богато е на минерални соли, главно калий, калций, магнезий, фосфор. Съдържа в малки количества желязо, йод, натрий и други. Червеното зеле се употребява основно в прясно състяние за салати, гарнирани с лук, ябълки, зехтин илимонов сок. Съхранява се добре.

Китайско зеле.
Култивира се във всички части на Китай и се събира през зимата и пролетта. Китайците знаят и използват хранително-вкусовите му качества. Китайското зеле е богато на множество хранителни вещества и се отличава със свеж и приятен вкус. Във всеки 100 г китайско зеле се съдържат 37 мг витамин С, 265 мг витамин А (200 пъти повече от обикновеното кръгло зеле!), 140 мг калций, 50 мг фосфор, а също така желязо, магнезий, калий и витамин В.

Броколи
Броколите са богати на вит.А и вит.D. Половин чаша готвени броколи имат 23 калории, 2.4 г влакнини, белтъчини 2.3 г, въглехидрати 4.3 мг, бетакаротин, вит.С – 49 мг , фолиева киселина –53.3 нанограма, калций 89 мг, желязо 0.9 мг и цинк 89 мг. Половин чаша сурови броколи имат 1.3 г влакнини / 0.5 г разтворими и 0.8 г неразтвори-
ми /.

Брюкселско зеле
Брюкселското зеле е селекционирано в Белгия през 16 век. За разлика от повечето зелени зеленчуци брюкселското зеле е твърде богато на белтъчини. В него няма пълният спектър от есенциални аминокиселини и това се компенсира с едновременна консумация с житни храни. Половин чаша готвено брюкселско зеле съдържа 30 калории, 2 г белтъчини, 7 г въглехидрати, 2 г въглехидрати, калий 247 мг, вит.С -48 мг, фолиева киселина 47 микрограма и вит.А 561 IU. При готвенето то на бива да се преварява. Обработката му не трябва да е по-дълга от 7-10 мин. Най-добрият метод за съхраняване на брюкселското зеле е замразяването.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Зеленчуци, който не яде... E88ead9338b7a82e

Патладжан

Родината му е тропическата част на Индия, а Европа научила за него едва през XVI в. Дивите патладжани са бели до жълтеникави на цвят и не по-големи от кокоше яйце. Днес жълтият минипатладжан и малките бели и червени, които не се различават по вкус от големия си събрат, се отглеждат ограничено и са голям деликатес в луксозните и скъпи ресторанти. Тези, които се продават у нас обаче, по нищо не им отстъпват. Печени за зелен хайвер, в гювеч или друга консерва те не само ще разнообразяттрапезата ни, но и ще подпомогнат изчистването на организма от холестерола, ще намалят нивото му в кръвта и съдовете. Затова се препоръчватза профилактикаи лечение при атеросклероза. Те увеличаватизхвърлянетона пикочна киселина и предпазват от подагра, поради което са полезни за хора с този проблем. Препоръчват се и при сърдечносъдовитезаболявания, защото калият в тях подобрява работата на сърцето, подпомага изхвърлянето на течности и предпазва от отоци. Като добавим към тях и подходяща подправка – чесън, магданоз, копър, а защо не и риган, мащерка и джинджифил, – ще постигнем още по-добър лечебен ефект. Заради високото съдържание на соланин патладжанът дълго време е бил смятан за отровен и не е бил използван за храна. Но с времето селекционерите създали сортове, в които това вещество е в минимални количества. Патладжанът е с богат минерален състав. На първо място са солите на фосфора, следвани от тези на калция, сярата, калия, желязото и др. в по-малки количества. Съдържа витамин С и витамини от групата В. Патладжанът е не само вкусен, но и лечебен зеленчук. Той може да намалява количеството на холестерола в кръвта. Пектиновите вещества улесняват почистването на токсините от организма. Заради трудно смилаемата целулоза не се препоръчва на болни със стомашно-чревни заболявания. Страдащите от подагра и камъни в бъбреците (оксалатни и уратни) не бива да го консумират поради съдържащата се в него оксалова киселина.
• Най вкусни са плодовете с продълговата форма и виолетова окраска.
• Преди употреба патладжаните се нарязват и посоляват, а след това се изплакват със студена вода. По този начин се извлича значителна част от соланина, на който се дължи горчивината.
• При обработката му не бива да се употребяват метални съдове и уреди.
• Могат да се приготвят с кожицата, но без нея ястията имат по-фин вкус.
• За да не се напукват, преди да се изпекат, се набождат. През зuмата патладжаните се запазват най-добре по следния начин:
• Нарязват се на 1Ънки кръгчета (посолени и изплакHaTи с вода) и се бланшират 3 мин. Разполовени на две (също посолени и изплакнати) за пълнене се бланшират 4 мин. След като изстинат, се опаковат и поставят във фризера.
• Нарязани на филийки (предварително посолени), се пържат 2 мин в горещо олио. Изстинали се нареждат в буркани. Съхраняват се във фризер. И по двата начина патладжаните се запазват почти една година. За готвене не се размразяват предварително.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Зеленчуци, който не яде... 2ad9b07c48b10117

Тиквичка -Cucurbita pepo

Тиквички (Cucurbita pepo) са едни от най-ранните зеленчуци. Отглеждат се чрез предварително получен разсад, а се засяват и направо в градината. Възможно е да се култивират и през есента. Взискателни са към температурата, най-добре растат при 25 градуса, но понасят и временно понижаване до 10-12 градуса. Плододават обилно при интензивно слънчево греене. Изискванията към влажността на почвата и на въздуха са значителни, но при висока влажност цветовете не се опрашват, както и при сухо и топло време. Обичат богато наторена почва, предпочитат торене с органични торове, но не понасят пресния оборски тор. Виреят отлично на структурни, аерирани с високо съдържание на хумус почви.
Зеленикавият зеленчук от семейство Тикви известен ни като тиквичка е много полезен. Диетолозите направо« свалят шапка» на тиквичките. Освен, че в тях има много калий (до 238 мг на 100г), има и натрий, калций, магнезий, фосфор, мед и желязо, набор от органични киселини, витамини С, В1, В2, а пропорциите между натрия и калия са практически идеални (1:100). А ако говорим за килокалории, то в 100 грама пресни тиквички има само 27 ккал.

Благодарение на всичко това тиквичките трябва задължително да влизат в менюто на здравите хора. Те са чудесен начин за попълване на запасите от витамин С, и за профилактика на малокръвието с атеросклероза, и и за подобряване на работата на стомашно-чревния тракт. А за тези, които често посещават лекаря, тиквичките са чудесен диетичен продукт. Препоръчват се при болести на стомаха, жлъчния мехур, дванадесетопръстника, при хипертония, затлъстяване,малокръвие и сърдечносъдови заболявания.

В тиквичките има по-малко вода, отколкото в аналогични зеленчуци с високо съдържание на минерални соли, затова пюрето от тиквички е едно от първите, които трябва да влязат в менюто на малките деца и бебетата. Заради високата усвояемост и малкото съдържание на растителни фибри няма ограничение за употреба и при кърмене. Между другото, алергията към този зеленчук е изключително рядка.

Не се препоръчва прекаляването с тиквички при бъбречни заболявания, които са свързани със затруднено извеждане на калия от организма.

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

СПАНАК

Персия се смята за родината на спанака. Твърди се, че първо бил познат в Рим, а по-късно в арабския свят. Той бил любим зеленчук на Мария Медичи, която го пренесла със себе си, когато се омъжила за Анри II Валоа и станала кралица на франция. Оттогава спанакът заема почетно място във френската кухня. Оттам по-късно растението се разпространява и в Америка.

За предпочитане е спанакът да се консумира в свежо състояние в салати и сандвичи. Може и да се готви, а съхраняването му става при 0°С. Тогава може да се запази до 15 дни.

При готвенето е по-вкусен и полезен задушен, а не пържен.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Зеленчуци, който не яде... E3a78d3bae81e447

Маруля (Lactuca sativa)
Сем. Сложноцветни – (Asteraceae)
Синоними: Зелена салата
Диетолозите препоръчват марулята да се сервира в началото на храненето, преди основното ядене, защото стимулира отделянето на стомашни сокове и улеснява смилането на храните, които се поемат след нея.
Марулята е важен източник на витамини и минерални соли. Външните тъмнозелени листа съдържат повече витамини, отколкото вътрешните бели, нежни листа. Листата на марулята са богати на калий, калций, желязо и фосфор.
За да се приготви хубава салата, листата трябва да бъдат сухи, защото водата пречи на олиото да се разлее равномерно. При добавяне на оцет или лимонов сок трябва да се спазва следното правило: киселината се слага преди олиото. В обратния случай олиото покрива повърхността на зеленчука, киселината не може да проникне в него, което намалява ароматичното действие на оцета или лимоновия сок. Ако салатата е станала по кисела от желаното, тя може да се измива с вода преди добавянето на олиото.

Химичен състав:
В 100 г маруля се съдържат:
Белтъчини: 0,6 г
Мазнини: 0,2 г
Въглехидрати: 2,3 г
Целулоза: 0,7 г
Вода: 94,2 мл
Калории: 18,0

Витамини в мг%
С – 18
В1 – 0,06
В2 – 0,09
РР – 0,37
Е – 0,17
Каротин – 1,60

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

ЗЕЛЕН ФАСУЛ

Зеленчуци, който не яде... Fasul_kw

Зеленият фасул е богат на целулоза и витамини (С, РР, В1 и В2). Освен това, този зеленчук съдържа комплекс от незаменими аминокиселини – аргинин, тирозин, левцин, лизин, триптофан, аспарагин. Те влияят върху основни процеси на обмяната и имат значение за растежа и развитието на организма.

Зеленият фасул идва от Южна Америка, в момента е широко разпространен по цял свят и има много разновидности - от тъмнозелени тънки и дълги, до златисто-жълти и жълто-червени шушулки, всички изключително богати на витамини и минерални соли. Всеки вид се характеризира с различна крехкост. Най-важно е, когато избираме зелен фасул, независимо от сорта, той да бъде пресен и свеж, при пречупване на шушулката, тя трябва ясно да пукне и двете части да се отделят лесно, без конци.

За да запазите в най-голяма степен хранителни качества на зеления фасул е необходимо да го съхранявате правилно. В прясно състояние този зеленчук може да престои в хладилник няколко дни без това да влоши качеството му. Съхранявайте го в найлонови торби, за да предотвратите омекването му.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Зеленчуци, който не яде... 1cc1efd994b14722

ГРАХ-Pisum sativum

Зеленият грах е едногодишна зеленчукова култура.
Пресният грах е сравнително лесно смилаема храна.Пресният грах дава около 90 калории, а сухият – около 340 калории. Пресният грах трябва да се обработва кулинарно веднага след освобождаването му от шушулките, тъй като от продължителното въздействие на въздуха загубва аромата си, а съдържанието на витамин С намалява.
Най-лесно смилаем е грахът под формата на пюре, т.е. когато са отстранени люспите му.
Грахът трябва да се избягва от болни с ентероколит, подагра и артрит.

Химичен състав:
В 100 г грах се съдържат:
Белтъчини: 6,7 г
Мазнини: 0,5 г
Въглехидрати: 14,5 г
Целулоза: 1,9 г
Вода: 75,5 мл
Калории: 92,0

Витамини в мг%:
С – 28,0
В1 – 0,28
В2 – 0,15
В6 – 0,14
РР – 2,10
К – 0,28
Е – 4,50
Каротин – 0,54

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Зеленчуци, който не яде... Ae7977f8c7f96653

Ряпа

Ряпата е кореноплодно зеленчуково растение, което се използва за лечение на редица заболявания. Особено широко е било приложението и при простудни инфекции на горните дихателни пътища. Днес знаем, че ряпата съдържа лизоцим – вещество с изключително силно противомикробно действие. Интересно е да отбележим, че в ряпата е открит и антибиотик, унищожаващ гъбичките, предизвикващи най-различни заболявания най-вече по кожата и лигавиците. Особено полезно е пиенето на прясно изцеден сок от ряпа с добавен към него пчелен мед, който повишава противомикробното и противовъзпалителното действие на ряпата. Тя е богата на калий, калций, желязо, мед, цинк, а също и на витамин А. Това обяснява добрия и лечебен ефект при атеросклероза и при сърдечносъдови заболявания. Освен това целулозата, която съдържа в големи количества, изчиства като метла излишния холестерол от стомашно-чревния тракт. Ряпата е много полезна за хора с намален апетит и със запек, тъй като стимулира секрецията на храносмилателни сокове и води до усилване на чревната перисталтика. Поради богатството си на калий, ряпата има и изразен пикочогонен ефект. Това я прави много полезна за страдащите от високо кръвно налягане, а също и за тези със сърдечна, бъбречна и чернодробна недостатъчност. Народната медицина препоръчва налагане на кожни екзсми и язви, а също и на участъци, поразени от гъбички, с кашичка от настъргани на ситно корени от ряпа. Лалите от ряпа са полезни и за хора, страдащи от радикулит и невралгии.

Бамя

(Abelmoschus esculentus)
Сем. Слезови - (Malvaceae)

Легенда:
Бамята е трърде бедна по-отношение на хранителни съставки.
Сравнително по-голямо е съдържанието на минерални вещества (калий, магнезий, фосфор, сяра), както и на микроементи (мед, цинк, манган, желязо и други).
Бамята не е лишена от витамини от групата В, витамин С и каротин, но те са в по-малки количества в сравнетие с останалите зеленчуци.
Наличието в бамята на много слизести вещества (предимно в младата бамя) я прави полезна при лечението на възпалителни заболявания на стомаха и червата. Бамята намира широко приложение в диетите за отслабване и при заболявания на обмяната на веществата. Включва се и в диетите при заболявания на сърдечно-съдовата система, бъбреците и при хипертонична болест.
За да се отстранят власинките на бамята, преди кулинарна обработка измитата бамя се разтрива със сол и оцет и се изплаква.
Широко използана за направата на ястия и туршии.

Разпространение:
Родината на бамята е Етиопия и Мала Азия.

Зеленчуци, който не яде... Start_bamq

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Зеленчуци, който не яде... 6c58aa828b9863a6

Алабаш, гулия-Brassica oleracea var. gongilodes

Алабашът (Brassica oleracea var. gongilodes) е с крехък, сочен и вкусен стъблоплод, наричан гулия. Съдържа много захари и минерални соли. Стъблоплодът (гулията) представлява силно скъсено и надебелено стъбло. Алабашът е устойчив на ниски температури - издържа на -6 градуса, но благоприятната температура е 15-18 градуса. При висока температура гулията загрубява. Ниските положителни температури при по-продължително въздействие предизвикват бързо образуване на цветоносно стъбло (стрелкуват). Алабашът не харесва засенчване, а при засушаване стъблоплодите загрубяват, при резки колебания в почвената влажност се напукват. Нуждае се от плодородна структурна почва. Ранният алабаш предпочита леки, затоплящи се почви, а късният - по-тежки.
Алабашът е богат на витамини зеленчук, който не бива да липсва на нашата трапеза.У нас са познати два вида алабаш : едър с виолетово-синкава кора, и дребен - със светлозелена кора, който по вкусови, диетични и хранителни качества превъзхожда едрия алабаш. По-сладкия вкус на дребния алабаш се дължи на голямото количество захароза. По съдържание на вит.С,алабашът не отстъпва дори на лимоните. Съдържа още витамините А, В1, В2, РР, Е, пантотенова киселина и каротин.

Алабашът се препоръчва за храна на болни от атеросклероза, високо кръвно налягане, миокарди,пиелонефрит. Разнообразният минерален състав на алабаша калий, калций, магнезий, манган, желязо, мед, фосфор, сяра стимулира растежа на децата които си хапват от него.Той е и подходяща диетична храна за болни със сърдечна недостатъчност и отоци по крайниците.Тъй като обаче съдържа оксалова и пикочна киселина, зеленчукът не бива да се консумира от болни, страдащи от подагра и от камъни и пясък в бъбреците.

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Съдържащите се витамини и минерали в зеленчуците са истински природен дар, източник на здраве и бодрост за организма. Богати на витамин С са пиперки, домати, зеле. Жълто-червените зеленчуци са богати на каротин (предшественик на витамин А) - моркови, пиперки, зелен лук, домати. Зелените листни зеленчуци са с високо съдържание на фолиева киселина, която съдейства за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания. В зеленчуците се съдържат и други витамини от група В - витамин В2, биотин, инозит, холин.

Зеленчуците са богати източници на минерални вещества. Богати на калий са домати, картофи, спанак, червено цвекло. Източници на желязо са зрелият фасул, спанакът, зеленият фасул. Минералните вещества на зеленчуците се усвояват добре от организма, като някои витамини улесняват усвояването им (витамин С, и магнезий, съдържащи се в зеленчуците, подобряват усвояването на калция).

В зеленчуците се съдържат органични киселини - ябълчна, лимонена, винена, оксалова, и др., които имат не само вкусово значение, но участват в храносмилането и обмяната на веществата. Ябълчна киселина се намира в голямо количество в почти всички зеленчуци, оксалова - в спанак, лапад, киселец, цвекло, и др.

Освен това зеленчуците са богати на разнообразни фитохимични биологичноактивни вещества с благоприятен здравен ефект. Те спомагат за оптимално здраве, като намаляват риска от редица хронични заболявания. Биофлавоноидите са група от множество фитохимични съединения, които съдействат за намаляване на риска от заболявания като действат като антиоксиданти и подпомагат активността на витамин С.

Зеленчуци, който не яде... Zelenchuzi-01

Зеленчуците се консумират пресни и преработени. Съхраняването на пресни зеленчуци при ниски температури (0-3° С) при хладилни условия ги запазва дълго в сурово състояние.

Продължително време могат да се съхраняват кореноплодни зеленчуци - картофи, моркови, алабаш, ряпа, цвекло. При съхранение на картофите не се допуска прорастването им.

Зеленчуците се съхраняват и чрез сушене, замразяване (осигурява продължително съхранение), както и чрез консервиране.

Лютите Чушлета

Зеленчуци, който не яде... Redhotpepper03_203x180_4a96021c0fb97aa093a625fbe7007516

Един от традиционните наши зеленчуци - подправки, които се използват през цялата година в прясно, сухо или консервирано състояние, са лютите чушлета. Някои хора са толкова пристрастени към тях, че ги смятат за неразделна част от храната си. Други ги приемат в големи количества заради лютивия им вкус. Каква е в действителност ползата и вредата от участието им на нашата трапеза и тяхното консумиране - при това кога и в какви количества е правилно да става?
Те са богати на витамини, минерални вещества, органични киселини, гликозиди, някои багрила и др. Лютивият им вкус се дължи на веществото капсацин, което е характерно за всички видове пиперки, където се среща в по-малки количества. Това вещество предизвиква обилно отделяне на
слюнка, стомашен, панкреасен и чревен сок. Приема се, че това е естествена реакция на организма, които увеличава секреторната си дейност с цел да се ограничи дразнещото действие на веществото.
Капсацинът дразни кожата, увеличавайки притока на кръв към нея, като по
този начин я зачервява. По същия начин влияе и върху лигавицата на устата, хранопровода, стомаха, червата, а успоредно с това предизвиква отделянето на по-голямо количество пот.
По същество, напълнените с кръв съдове предизвикват усещане за парене и горене в хранопровода и стомаха, което се приема като отрицателен ефект върфу засегнатите органи. Ето защо лютите чушлета са забранени при увреждане на стомаха, червата, черния дроб и бъбреците, както и при сърдечно-съдови заболявания. Тяхното консумиране следва да става винаги в малко количество, и то от напълно здрави хора. При това, за предпочитане е - и за по-приятен вкус - да се поставят в супите, бульоните и яхниите, но и в този случай в по-малки количества, за да не се стига до силното им дразнещо действие, а да се реализира ползата от техния витаминозен и минерален състав.

Зеленчуци, който не яде... 3aa26e6b8a421ff7

Зеленчуци, който не яде... 3aa26e6b8a421ff7

Картинката е оразмерена от Ники