Ветровете не искаха да пускат черните дъждоносни облаци близо да Царството си, защото те, колкото и да обещаваха, че няма да пуснат и капчица от дъжда, който носят, никога не удържаха на думите си. И не защото бяха лоши или несериозни. Не-е-е! Напротив, дори бяха много сериозни и съвсем не на шега даваха това обещание. Но, често пъти, колкото и да си сериозен, се намира някой непослушко, който да те разсмее. Какво става като се разсмеят дъждоносните облаци? Много просто – вали дъжд.
А в Царството на Ветровете беше весело винаги, затова и дъждоносните облаци обичаха да се навъртат наоколо. И нямаше как да е тъжно, с тези пухкавци, дето скачаха от вятър на вятър и по цял ден се забавляваха да летят насам-натам, да се въртят и търкалят, като пухкави бели топчици. И Облачето правеше така – само чакаше някое вятърче да се появи, за да го качи и повози, после да го даде на друго, после на друго…
Е, случваше се, от време на време, Облачето да падне от много игра, но знаеше, че тези неща се случват, и че те помагат да пораснеш, дори и да не искаш, така че не се оплакваше. Облачето не се оплакваше, защото знаеше, че който не внимава – пада, а който после се оплаква – не го пускат да лети с ветровете. Облачето обичаше да скача от вятърче на вятърче, защото така успяваше да се засили повече и да лети по-високо и по-далеч, та да стигне чак до границите на Царството. Отвъд границите на Царството на Ветровете, но съвсем наблизо около тях седяха…. Да, дъждоносните облаци. Но не просто седяха, ами гледаха гонитбата на пухкавите топки, преобръщанията, сливането и разделянето им, се и смееха. Те не се смееха, а ми се кискаха в захлас и забравяха за даденото обещание – да не пускат дъжда. Облачето обичаше да разсмива, тези иначе сериозни и грандиозни облаци, защото всяка смешна капчица дъжд, която изпуснеха се превръщаше в красива Дъга.
Облачето много харесваше Дъгата. Тя беше толкова светла и дружелюбна! Дъгата разрешаваше на Облачето да си играе върху нея, да се спуска ту наляво, ту надясно и после пак да се изкачва. Даже му позволяваше да се спуска поотделно по всеки един неин цвят. Дори си измислиха една игра на цветове. Облачето затваряше очи и се спускаше, а след това се опитваше да познае по кой цвят се е спуснало. Облачето харесваше тази игра, защото всеки цвят на Дъгата беше различен и му носеше различно усещане. Нещо повече – Облачето вече си имаше любим цвят за всяко настроение!
Когато беше ядосано, или по-точно виновно за нещо, /според Вятъра, разбира се/, Облачето се спускаше по червения цвят, защото само така не си личаха порозовелите му краища.
Когато беше щастливо, Облачето се спускаше по оранжевия цвят, защото той беше най-тънък и гладък, и само по него можеше да се пързаля толкова бързо.
Когато беше весело и палаво, обичаше да се спуска по жълтия цвят, защото му се струваше, че в него е уловено слънцето.
Когато беше спокойно, Облачето се отпускаше в дебелия зелен килим и се спускаше плавно, с часове.
Когато се умореше да лудува, то се отпускаше в сините завивки и си подремваше сладко, докато не минеше някое вятърче да го подсети, че е време да се прибира в Царството, иначе Вятърът ще му се кара.
А най-много, Облачето обичаше да потъва в мечти във виолетовия цвят. Той бе така нежен и прелестен, че чак ухаеше на красота и свобода.
Дъгата също обичаше да си играе с Облачето. Тя наблюдаваше лудориите му и според това кой цвят е избрало Облачето днес, отгатваше настроението му.
Облачето и Дъгата се забавляваха истински, когато бяха заедно и затова Облачето се натъжаваше малко, когато слънцето поемеше към хоризонта и вземеше Дъгата със себе си.
Облачето знаеше от Вятъра, че Дъгата ще се върне отново при него и затова не тъгуваше за нея. Напротив! Оттегляше се тихо, на любимото си местенце, и започваше да крои планове за утрешните пакости, които да разсмеят дъждоносните облаци толкова, че да пуснат кристални капчици дъжд, които под искрящите слънчеви лъчи отново да се превърнат в Дъга…
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Дъгата Нед Юли 12, 2009 3:29 pm
Ако Слънцето е ниско над хоризонта и осветява пространството под изваляващ се облак, всеки, намиращ се в района, ще вижда цветна дъга в направление противоположно на Слънцето. Дъгата се появява поради дисперсия с вътрешно отражение на слънчевата светлина в дъждовните капки. Дъждовната дъга изглежда по-ярка ако облакът, на чиито фон се вижда, е по-тъмен. Дъгата е по-тясна, с ярки и ясно разграничаващи се цветове, ако размерът на дъждовните капки е по-голям и обратно - дребните капки дават по-широка дъга, с бледи размити цветове. Визуално в дъгата могат да се различат 7 цвята: червен, оранжев, жълт, зелен, небесносин, син и виолетов, но всички те рядко се наблюдават едновременно! По-често доминират цветовете от червения до зеления, които обаче най-много привличат погледа. Често над основната дъга се наблюдава още една по-слаба - вторична, в която цветовете са разположени по обратен ред - виолетовият е отвън, а червеният - отвътре.
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Дъгата Съб Юли 18, 2009 9:38 pm
ТОРТА "ДЪГА"
Блат: 8 яйца 14 с.л. захар 14 с.л. брашно 2 бакпулверът 4 ванилии 4 цвята сладкарски бои Продуктите се разбиват и се разделят на 4 равни части, във всяка част се слагат няколко капки различен оцветител. Разбъркват се добре и се изпичат. Получават се 4 цветни блата . Сироп за напояване: равни количества вода и захар (разтворена във водата)
Правилото е като при реване: студен блат - топъл сироп или обратното. Всеки блат се напоява след като се постави на тортата.
Крем: 4 жълтъка ½ ч.ч. (100 гр) захар 4 с.л. брашно 2-3 ванилии 2 ч.ч. (500 мл) пр. мляко 1 ч.ч нарязани орехи Разбивате жълтъците и захарта до пълно спояване. Добавяте постепенно добре пресятото брашно. Разбива се много добре без бучки, добавя се ванилията. Слагаме млякото да заври и след като това стане се добавя яйчната смес. Котлонът се слага на ниска температура, като внимаваме да не заври бъркаме постоянно и в една посока. Ако се появят бучки се прецежда. Оставя се да изстине и се добавят орехите. След охлаждане става достатъчно стегнат за мазане на блатовете.
Парено тесто за украса: 75 мл вода 40 гр масло 75 гр брашно 1 кг пудра захар (приблизително, колкото поеме) Няколко капки от сладкарските бои Водата завира и се добавя маслото, след като заври се изсипва наведнъж брашното и се бърка докато се отдели от съда. Оставя се да изстине. След това се третира като обикновенно тесто, като вместо брашно се замесва с много добре пресята пудра захар. Добавя се оцветителя и се разточва на „чаршаф” достатъчен да покрие тортата. От останалото тесто плюс няколко капки нов оцветител се изрязват или правят фигурки.
Маслен крем (м/у тортата и покритието от парено тесто): 150 гр масло Пудра захар на вкус Разбива се до побеляване и се намазва преди слагане на разстланото парено тесто.
Плодове м/у блатовете по избор: Разрязани на две обезкостени череши и 1 банан.
Преди много години цветовете на този свят започнали да спорят. Всеки твърдял за себе си, че е най-добрият, най-важният, най-необходимият, най-обичаният!
ЗЕЛЕНИЯТ казал: Разбира се, че съм най-важният! Аз съм символ за живот и надежда. Аз съм избран за тревата, за цветята и листата. Без мен ще умрат всички животни. Погледнете природата около вас и ще видите, че аз съм в средата!
СИНИЯТ казал: Ти мислиш само за Земята! Но виж небето и морето! Аз съм във водата, която е основата на целия живот и от дълбините на морето стигам чак до облаците. Небето дава простор, свобода и безкрайност. Без моята свобода щяхте да сте едно нищо!
ЖЪЛТИЯТ казал: Всички вие сте толкова сериозни. Аз нося смях, веселие и топлина по света. Слънцето е жълто, Луната е жълта, звездите са жълти... Един слънчоглед кара света да се смее. Без мен нямаше да има смях!
Тогава ОРАНЖЕВИЯТ започнал да се хвали: Аз съм цвета на здравето и обновлението. По-рядко се показвам, но съм ценен, защото служа за потребностите на човешкия живот. Аз пренасям най-важните витамини. Помислете за морковите, тиквите, мангото и папаята. Не съм винаги на хоризонта, но когато оцветявам небето по време на изгрев и залез, красотата ми е толкова впечатляваща, че никой не си губи времето в мисли за вас.
ЧЕРВЕНИЯТ не можел да издържи повече и извикал: Аз съм вашият владетел! Аз съм кръвта- кръвта на живота! Аз съм цвета на опасността и смелостта. Готов съм да воювам за нещо. Паля огън в кръвта. Без мен Земята би била пуста като луната. Аз съм цвета на страстта и любовта, на червените рози и мака.
ПУРПУРНИЯТ се надигнал и казал гордо: Аз съм цвета на водачите и силата. Царе и главатари са избирали винаги моя цвят, защото е символ на авторитет и мъдрост. Никой не може да се съмнява в мен.
Накрая се обадил и ИНДИГОВИЯТ цвят, по-тихо в сравнение с останалите, но с все така самочувствие: Спомнете си за мен. Аз съм цвета на мълчанието. Едва ли ме приемате наистина, но без мен всички бихте станали безотговорни. Аз репрезентирам мислите и наблюденията, полумрака и дълбоката вода. Нуждаете се от мен за равновесието и контраста, за молитвата и вътрешната свобода.
Така цветовете продължили да се изтъкват, всеки възхвалявал качествата си. Техният спор ставал все по-шумен и по-шумен. Изведнъж присветнала една светкавица и се чул гръм. Проливен дъжд завалял върху тях. Цветовете започнали да се бутат, опитвайки да се скрият зад другия.
В цялата олелия се чул гласът на ДЪЖДА: „Вие, глупави цветове, се карате един с друг и се опитвате да затапите отсрещния! Не знаете ли, че всеки един от вас е създаден с определена цел, единствен и особен? Хванете се за ръце и ела те при мен.”
Те направили както им било наредено, събрали се и се хванали за ръце.
Дъждът продължил нататък: От сега нататък, когато вали, всеки от вас ще се извие по небето, за да напомня за това, че вие може да живеете заедно в мир. Дъгата е знак за надеждата на утрото. Така, винаги когато един хубав дъжд измива света и се появи дъга на небето, ще се сещаме за това, че между нас цари уважение.
Приятелството е като една дъга:
Червено, като ябълка, сладка до вътрешността. Оранжев, като горящ пламък, които никога не гасне. Жълт, като слънцето, което огрява деня ни. Зелен, като растение, което никога не спира да расте. Син, като водата, която е толкова чиста. Пурпур, като цвете, което е готово да цъфне. Индиго, като мечтите, които изпълват сърцето.
Дано всеки е открил и открива приятелства, равни с тази красота!
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Дъгата Пон Сеп 07, 2009 6:15 pm
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Дъгата Сря Сеп 16, 2009 1:54 pm
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Дъгата Сря Сеп 16, 2009 6:04 pm
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Дъгата Пон Окт 05, 2009 10:49 am
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Дъгата Сря Окт 21, 2009 2:08 pm
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Дъгата Сря Окт 21, 2009 2:09 pm
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Дъгата Сря Окт 21, 2009 2:10 pm
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Дъгата Чет Окт 22, 2009 3:25 pm
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Дъгата Пет Окт 23, 2009 1:52 pm
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Дъгата Пет Окт 23, 2009 1:53 pm
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Дъгата Съб Окт 24, 2009 3:42 pm
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Дъгата Съб Окт 24, 2009 3:46 pm
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Дъгата Съб Окт 24, 2009 3:48 pm
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Дъгата Съб Окт 24, 2009 4:13 pm
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Дъгата Пон Окт 26, 2009 9:41 pm
принцес Admin
Брой мнения : 1533 Join date : 21.09.2009 Age : 45