Кактусите... - Цветята, които искат най-малко грижи, но ви радват с най екзотичните цвятове, растенията, които надживяват времето.
Последната промяна е направена от Ники на Чет Авг 06, 2009 2:47 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Кактусите Чет Авг 06, 2009 2:33 pm
Легенда за кактуса
С розата е свързана и приказката за бодливия кактус. Веднъж в незнайна страна се събрали много, много цветя. Кралицата на това царство - розата, била в центъра на вниманието. Свит в ъгъла, безмълвно й се възхищавал и невзрачният кактус. Той бил грозен и към него като отровни змии летели насмешки. Кактусът спокойно ги понасял. Но една нощ... Още с настъпването на вечерта в тъмния ъгъл се появило малко, светло петънце. Постепенно то пораснало и привлякло вниманието на всички цветя. Пред тях бавно се разтворил цвят с неописуема красота, съчетание от лунна светлина и нежни багри. Всички застинали в безмълвно възхищение. Но на разсъмване там, където стоял прекрасният цвят, слънчев лъч отново осветил само безмълвното тяло на притиснатия в ъгъла кактус. Зашушукали изненадани цветята. Откъде би могло да се види чудото, видяно от тях? "От кактуса?" - казали плахо някои. "Не, това е невъзможно" - възкликнали почти всички. "И все пак това е той!" - засмяла се с възхита розата. По тялото на кактуса се търкулили няколко капчици роса. Той не могъл да задържи сълзите си на признателност кам розата. Тя - кралицата на цветята - единствена оценила красотата му.
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Кактусите Пон Окт 26, 2009 8:16 pm
Ребуция/ Rebutia
Видове Rebutia се числят към най-много цъфтящите и най-леки за отглеждане кактуси. Родът с повече от 70 вида е широко разпространен във високите плата на Северна Аржентина, от Тукуман до Боливия, Оруро и Кохабамба. Различните видове се срещат на височина от 100 до над 4000 метра. Родът обхваща малки топчести кактуси, повечето от които пускат множество издънки и образуват прекрасни групи. Родът няма бодли с кукички. Прелестно оцветените цветове са най-хубавото при тях. Тези високопланински растения изискват голяма разлика между дневните и нощните, както и между зимните и летните температури.
Ребуциите са много лесни за отглеждане кактуси, които с компактните си форми и изобилието от цветове са желани във всяка колекция. Размножават се със семена, чрез разделяне на туфите и с детки.
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Кактусите Сря Окт 28, 2009 6:08 pm
Ороя - Oroya e тъмнозелен топчест вид кактус с диаметър около 25 см е обсипан с бодли, които са светлокафяви, червеникави понякога стигат до черно. Цъвти изключително красиво с малки, но многобройни червени или жълти цветове. Пролетта растението се поливо веднъж на 20 дни, а през зимата никакво полиане.Не се нуждае също така и от подхранване. Когато се присажда трябва да се използва "кактусова почва" с повече пясък. Като типичен представител на семейство кактуси - предпочита пряка слънчева светлина през летните месеци.
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Кактусите Сря Окт 28, 2009 10:50 pm
принцес Admin
Брой мнения : 1533 Join date : 21.09.2009 Age : 45
Заглавие: Re: Кактусите Чет Окт 29, 2009 10:41 am
принцес Admin
Брой мнения : 1533 Join date : 21.09.2009 Age : 45
Заглавие: Re: Кактусите Чет Окт 29, 2009 10:47 am
Основни грижи за кактусите
Кактусите са най - голямата група сукулентни растения. Най - важното нещо при отглеждането им е да им бъдат осигурени условия на живот, възможно най - близки до тези в естествената им среда. Кактусът има нужда от много слънчева светлина. Идеалното място за кактуса е южен, източен или югоизточен прозорец. През лятото можете да изнесете саксиите с кактуси навън. В периода на сън (ноември - март) е най - добре да се поставят в хладно и сухо помещение (например мазе). Оптималната температура за тях тогава е 5 - 10 градуса. Повечето видове не издържат на резки застудявания. Кактусите обикновено цъфват през пролетта. Едва тогава, възобновете поливането. Най - добрата пръст за кактуса е смес от пясък, мъх и перлит. Тази комбинация позволява добро отцеждане на излишната вода при поливане и добра циркулация на въздуха. Пресаждането и местенето на кактуса може да причини неговото загниване. Почиствайте кактуса редовно от наранени или загнили части, за да запазите останалата част. Поливането на кактусите е трябва да бъде много прецизно. Някои видове се поливат едва три пъти в годината, други - по - често. По правило кактусите не се поливат в периода на латентно състояние, обикновено зимните месеци. В периода на активен растеж (лятото) поливайте, само когато сте се уверили, че най - горният слой (3 - 4 см.) на почвата е изсъхнал. Лятото е добър момент за наторяването на растенията. Най - подходящите торове са разтворимите във вода и с ниско съдържание на азот. Когато пресаждате кактусите, използвайте равни части пясък и градинска глинеста почва. Повечето видове, които растат по - бързо, се нуждаят от пресаждане пре 2 - 4 години. Винаги използвайте саксия с дупки за отцеждане на излишната вода. Кактусите рядко биват нападани от вредители. Ако все пак откриете по вашите растения насекоми, трябва да търсите причината за това другаде. Кактусите отслабват и стават податливи най - често в резултат на промяна на условията, в които се отглеждат. Кактусите са пустинни растения. Ето защо в обичайните домашни условия (недостатъчно светлина, висока температура, влага) те трудно биха цъфнали. За да накарате вашите кактуси да цъфнат, трябва да им осигурите много светлина, хладно помещение и малко или почти никаква вода. Семействата кактуси, които най - често цъфтят в домашни условия са: Mamillaria, Gymnocalycium, Parodia и Notocactus.
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Кактусите Чет Окт 29, 2009 5:16 pm
Сребърно копие - Cleistocactus strausii РАЗДЕЛ: Кактуси СЕМЕЙСТВО: Кактусови - Cactaceae Сребърно копие е вид кактус. Представлява група от стройни цилиндрични стъбла, достигащи височина 3 метра и диаметър 6 см. Стъблата са гъсто осеяни с тънки сиво-бели бодли. Цъфти рано на пролет в червено и оранжево. Цветчетата са хоризонтално разположени и са издадени от основата на бодличките. Грижи: С наближаването на растежния сезон, поливанията трябва да зачестят. Между април и юни, както влажността, така и количеството на водата, се увеличават, като се полива единствено с хладка вода, и то - при вече изсъхнала почва. В средата на лятото поливанията се разреждат, а след средата на октомври почвата се оставя почти постоянно суха, като й се сипва толкова вода, колкото да не се отпусне стъблото. За разлика от другите кактуси този кактус обича лятното оросяване, което спомага поддържане влажността му. Тори се веднъж месечно през топлия сезон с хранителни вещества с високо съдържание на калиев карбонат. Място: Родина на този вид какус са полупустинните области на Америка, затова добре огряната с южно изложение е отлично място за отглеждането му. През горещия сезон обаче, е по-хубаво да му се намери полусянка. Размножаване: Чрез семена и резници, като при послените развъждането не винаги е успешно. Покрийте капсулите със семена, за да предпазите зреещите семена от падане. Оставете касулите да узреят напълно, след което себерете внимателно семената. Самите семена трябва да бъдат добре почистени и изсушени, за да покълнат успешно.
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Кактусите Пет Окт 30, 2009 10:17 am
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Кактусите Пет Окт 30, 2009 8:03 pm
Този прелестен вид е разпространен в Северна Аржентина, в областта източно от Волкан, на височина между 2000 и 2800 метра. На някои места е доста многоброен. Плоско закръглените, светлозелени растения достигат диаметър 12 до 14 см и височина 6-8 см. Ребрата, около 23, са разположени в спираловидно подредени брадавици. По белите мъхести ареоли има 30 до 45 златистожълти, чупливи и остри бодли с дължина 20 мм, които потъмняват при възрастните растения. В ранна пролет цъфти с жълти цвето ве с големина 1,5 до 2 см. Това интересно растение е подходящо и за начинаещи. Родът обхваща повече от 100 вида.
принцес Admin
Брой мнения : 1533 Join date : 21.09.2009 Age : 45
Заглавие: Re: Кактусите Пет Окт 30, 2009 10:50 pm
принцес Admin
Брой мнения : 1533 Join date : 21.09.2009 Age : 45
Заглавие: Re: Кактусите Пет Окт 30, 2009 10:59 pm
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Кактусите Съб Окт 31, 2009 5:55 pm
Manqk Admin
Брой мнения : 287 Join date : 31.05.2009 Age : 50
Заглавие: Re: Кактусите Съб Окт 31, 2009 9:03 pm
SCHLUMBERGERA - Коледниче, коледен кактус. Коледничето е още един епифитен вид, който прилича на великденчето и често се бърка с него. Този кактус цъфти по-рано: през зимата или в началото на пролетта. Цветовете са обагрени в магента или розово, цветните листенца са завити назад, а прашниците стърчат. През цъфтежа пръскайте с хладка вода. Щом цветовете увехнат, намалете пръскането и поставете растението на хладно. Когато температурите се повишат, изнесете растението на завет и поддържайте субстрата влажен. По време на цъфтежа обогатявайте почвата с течен тор с високо съдържание на калий. Бодлите на кактусите от джунглата са редуцирани от безопасни шипчета, които израстват в резките на листните ръбове. Размножаването става в началото на лятото чрез отделни сегменти. Оставете ги да позасъхнат и засадете в обогатена пръст.
Последната промяна е направена от Маняк на Нед Ное 22, 2009 1:32 pm; мнението е било променяно общо 1 път
принцес Admin
Брой мнения : 1533 Join date : 21.09.2009 Age : 45
Заглавие: Re: Кактусите Сря Ное 04, 2009 3:48 pm
Стапелия - Stapelia orbea
Семейство: Asclepiadaceae. Родина: Източна, Южна и Юго-Западна Африка.
Рода Стапелия (Stapelia) включва от 75 до 100 вида растения от семейство Asclepiadaceae. Распространена е в Южна и Юго-Западна Африка, някои от видовете - в Източна Африка. Всички растения са многогодишни нискорастящи сукуленти. Стеблата са месести, 4-стенни, често образуват нови издънки в основата, безлистни. Цветовете обикновено са разположени в основата на стеблата, по-рядко на върха, по едно или по няколко, на дълги цветоноси, с бедна окраска, мъхести. Чашката има по 5 заострени листенца. Венеца е кръгъл или широк камбанковиден с венчелистчета, разсечени до половината им дължина, с повече или по-малко триъгълна форма, заострени на върха. Венчелистчетата са месести, оцветени, мъхести или голи. Коронката е с месест обръч. Външния венец е с 5 свободни до основата си, правоъгълни или ланцетни венчелистчета, плоски или с вдлъбната форма; венчелистчетата на короната полягат около плодника, те могат да бъдат къси, прости или разсечени. Стапелиите са декоративни растения, достатъчно лесни за отглеждане, имат изключително оригинални цветове. Ако не се взима под внимание това, че цвета на стапелията има спицефичен неприятен мирис, привличащ мухите, тя остава много популярно растение за отглеждане в стайни условия. Стапелията, на латински Stapelia (най-популярен вид - Orbea variegate), е сукулентно растение, което произлиза от Източна и Южна Африка. В Европа е пренесено още през 17 век от мисионери, а наименованието си е добило по името на ботаника Йоханес ван Стапел.
Видове: Пъстра Стапелия (S. variegata L. (S. hanburyana A. Berg. a. Rust.)). Расте на каменисто-песъчливи насипи, по скалистите склонове в планините , понякога около реките в Южна Африка. Нискорастящо, 3-10 см високо растение. Клоните са зелени, нерядко червеникави, с фасети, разположени под голям ъгъл помежду си. Цветовете са по 1-5, расположени в основата на младите стебла. Венеца е 5-8 см в диаметър, плосък. Венчелистчетата са триъгълни, яйцевидни, заострени, извити, от въшната страна гладки, голи, светло-жълти, от вътрешната страна жълти, нагънати, с тъмно-кафяви ивици или неравномерни петна и между тях с напречни тънки ивици (формата и окраската на цветовете варира значително). Цъфти през лятото. След цъфтеж образува плодове с множество семена, снабдени с перца(като при глухарчето).
Гигантска Стапелия (S. gigantea N. Е. Вт.). Расте по каменисти почви в Южна Африка. Многогодишни сукулентни растения. Стеблата са здрави, правостоящи, до 20 см высоки, с 3 см дебелина, със силно развити, криловидни фасети, не много назъбени и не гъсто разположени. Цветовете са по 1—2 на дълги цветоноси; венеца е огромен, 25—35 см в диаметър, плосък, дълбоко нарязан; венчелистчетата са триъгълни, удължено заострени, светло-жълти, с многобройни дебели власинки с червен цвят, по краищата слабо извити и с мъх от дълги бели власинки. При стапелия гигантска цветовете нямат изразен неприятен аромат.
Променяща се Стапелия (S. mutabilis Jacq.). Синоним: в литературата се среща като S. neglecta Tod., и S. fascata hort. Растение, видимо с хибриден произход. Стеблата са до 15 см височина, силни, с насочени към върха зъбчета, голи. Цветовете са на дълги цветоноси. Венеца е до 7 см в диаметър, плосък. Венчелистчетата са триъгълно-яйцевидни, жълтеникаво-зелени, с напречно разположени ивици и точки, с кафяви заострени връхчета, ресничести по края.
Едроцветна Стапелия (S. grandiflora Masson). Синоним: в литературата се среща също като S. spectabilis Haw., и S, obscura N. E. Br. Расте на каменисти почви, по планинските склонове и речните долини на Южна Африка. Многогодишни сукулентни растения, бързо разпространяващи се и образуващи туфи. Стеблата са 4-стенни, мъхести, с рядко разположени подгънати на вътре зъбци. Цветовете са по 1—2, едри. Венеца е 15—16 см в диаметър, плосък, космат. Венчелистчетата са ланцетни, подгънати, по краищата ресничести, в долната си част зеленикаво-сини, нагоре тъмно-пурпурни и със сиви власинки, на снопчета, а между тях с къси гъсти власинки. Цъфти през лятото, цветовете имат силна миризма на гниещо месо. Всеки цвят се задържа от 3 до 5 дни.
Място: През лятото трябва да държите стапелията на лъжлива сянка, а през дъждовното време се радват на летния дъжд, но не им вредят и дългите сухи периоди. Където има цвят трябва добре да се засуши земята преди да полеете.
Температура: От пролетта до есента умерена или висока, около 22-26°С. През есента температурата се понижава до 15°С, растението се подготвя за период на покой. Минималната температура за презимуване е 10-15* С и никога не я излагайте на директно слънце.
Светлина: Ярка разсеяна, растенията понасят пряко слънчево огряване само през есента и зимата. Ако растението се държи на слънчево място, в най-горещите обедни часове през лятото, може да се появят изгаряния.
Поливане: Полива се пестеливо и по възможност с престояла вода. През зимата поливането се свежда до минимум. От март до октомври-обилно, при просъхване на горния слой на субстрата.
Влажност: Поради африканския си произход стапелията обича топлия и сух въздух. През измата обаче цветето трябва да бъде на хладно място.
Торене и подхранване: От април до юли през три седмици го торете с течен тор с преобладаващо съдържание на фосфор - това засилва цъвтежа. Към пръстта веднъж или два пъти в годината прибавете парченца дървени въглища за по-плътни и сочни листа и цветчета.
Пресаждане: Младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните – през две години.
Размножаване: Размножава се чрез смена или чрез странични издънки. За целта използвайте почвена смеска от 2 части - 1 част градинска пръст и 1 част речен пясък.
Болести: Загниване.
Съвети: - Всяка активност по време на цъфтежа може да доведе до критични последици, даже и до загуба на растението, защото в този период много трудно. - Препоръчително е да се сади в глинени плитки саксии, в пропусклива почва и камъни на дъното, така че максимално да се избегне задържането на влага в почвата. Никога не поливайте директно. - Необходимо е редовно да отстранявате мъртвите части от растението. - Има вероятност от мъртвите стъбла да се заразят и здравите, при което може да се загуби растението. - От прекалено яркото слънчево огряване по обедните часове може да се появат петна или изгаряния, ако растението не е приучено постепенно към такова силно осветяване след дълга и мрачна зима. - При преполиване, особено през зимата, стеблата на растението клюмват, бледнеят и загниват. - При недостатъчно подхранване или непълноценно осветяване стеблата се издължават и изтъняват, растението не цъфти.
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Кактусите Сря Ное 04, 2009 11:44 pm
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Кактусите Чет Ное 05, 2009 12:39 pm
Астрофитум, звезден кактус (Astrophytum )
Астрофитум (Astrophytum) означава цвете-звезда. Този род кактуси се наричат така поради специфичната си форма, която при повечето видове наистина напомня звезда. Тези своеобразни рожби на пустинята произхождат от Мекико и Тексас. В природата се срещат 6 вида. Това са красиви растения с кълбовидна форма и рязко обособени ребра. Някои от тях имат мощни бодли, други са съвсем лишени ото този типичен за кактусите атрибут. Обикновено целите кактуси са обсипани с бели капчици. Това са всъщност микроскопични тънки влакънца, с чиято помощ растението поглъща влагата от въздуха. Затова когато местим или пресаждаме астрофитумите, трябва много да внимаваме да не изроним капчиците, за да не ги лишим от привичната им глътка влага. При по-възрастните астрофитуми тялото се изтегля силно на височина и те стават по-скоро цилиндрични. Астрофитумите са непретенциозни растения, които се отглеждат лесно. Както и всички останали кактуси, те се нуждаят от много светлина и свеж въздух, за да покажат истинската си красота. Затова е добре да прекарат лятото на открито – на балкона или в градината. Само в началото трябва да им се осигури леко засенчване, докато привикнат към условията. След това прякото и дълго излагане под слънчевите лъчи само допринася за доброто им развитие и обилния цъфтеж. Обикновено през цялото лято от връхната им част се появяват едри фуниевидни цветове, отворени широко и обагрени в красива копринена жълта багра. Когато през есента ги прибираме на закрито, също е добре да им намерим много светло място.В родината си астрофитумите растат на варовити отцедливи почви при много оскъдни валежи. Затова при приготвянето на почвата за отглеждането им се вземат едрозърнест пясък, изветряла глина, градинска пръст и листовка в пропорция 3:1:1:1. Тя се пропарва добре за унищожаването на различните гъби, бактерии, насекоми и семена от бурени. След това към нея се добавя стара мазилка или дребни варовикови късчета. Астрофитумите не обичат честата смяна на саксията, затова се пресаждат само при необходимост. При засаждането не бива да се засипва с пръст кореновата шийка, а да се засипе с дребни камъчета. Тези кактуси не образуват издънки и се размножават само със семена. През лятото астрофитумите се поливат умерено, като се избягва преовлажняването. През зимата растенията си почиват в сухи помещения при температура около 12 градуса и въобще не се поливат.
Тайните на успеха Светлина: Обилно директно слънчево огряване целогодишно. Вода: През лятото се поливат умерено, а през зимата не се дава вода. Влажност на въздуха: Предпочита ниската въздушна влажност. Подхранване: Няколко пъти през лятото със специален комбиниран тор за кактуси.
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Кактусите Чет Ное 05, 2009 12:41 pm
принцес Admin
Брой мнения : 1533 Join date : 21.09.2009 Age : 45
Заглавие: Re: Кактусите Чет Ное 05, 2009 1:13 pm
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Кактусите Чет Ное 05, 2009 3:31 pm
принцес Admin
Брой мнения : 1533 Join date : 21.09.2009 Age : 45
Заглавие: Re: Кактусите Пет Ное 06, 2009 10:59 am
Мамилария
Жизненият цикъл на кактусите Мамилария съвпада с нашите сезони. Когато растат, а това е периода от пролетта до късно лято те трябва да се поливат умерено. Както при повечето представители на техния вид, важно е да бъдат засадени на песъчлива почва и разбира се да бъдат колкото е възможно повече на слънце. През зимата оптималната температура, при която се чувстват добре е 8-10 градуса като поливането е забранено. Като е важно да се отбележи, че ако са на стайна температура те трябва да се поливат през 15-20 дни.Този тип отглеждане се отразява на цъфтежа и през Март - трябва да се започне с подхранване на кактуса с вода. Подхранването преставлява пулверизиране и постепенно поливане Мамилариите при различните видове са много разнообразни по форма, големина и количество. На върховете им са разположени ареолите, увенчани от снопчета бодли или различни влакънца. Те направо смайват с разнообразието си - прави, извити, гладки или грапави, блестящи или матови, твърди или наподобяващи меки перца. Цветовете при мамилариите се появяват не от ареолите, а от пазвите на миналогодишните мамили, и са разположени като венче около върха на растението. Те обикновено са дребни, оцветени в разнообразни оттенъци на бялото, жълтото и червеното. След прецъфтяването мамилариите остават пак с венчета, но вече от плодове, които няколко месеца ги украсяват. Изключително разнообразни са и бодлите им. Благодарение на тях повечето видове са прекрасни даже когато не цъфтят.Кактусът цъфти с множество цветчета, които се разполагат под формата на венче и се появяват непрекъснато през цялото лято. Зимата се държи в прохладни помещения, при температури около 8-10 С. Този вид кактуси са светлолюбиви, но трябва да се пазят от преки слънчеви лъчи. Поливат се при пресъхване на почвата. Не изискват пръскане, но са претенциозни към свежестта на въздуха, в горещите дни трябва да се отварят прозорците. Тъй като Мимиларията обича малките, недълбоки саксии, възрастните екземпляри трябва да се пресаждат само, ако саксията им е станала очевидно тясна.
принцес Admin
Брой мнения : 1533 Join date : 21.09.2009 Age : 45
Заглавие: Re: Кактусите Пет Ное 06, 2009 11:17 am
Лобивия
Видове кактуси Лобивия (Lobivia) - Един от най-големите семейства кактуси с над 150 вида. Произхода им е от Южна Америка /Боливия, Аржентина, Перу/. Могат да се срещнат в природата на голяма надморска височина 2000-4000 метра предимно на каменисти склонове. Образуват гъсти туфи - подобно на гъбите. Формата на стъблата е кълбовидна с възрастта тя се трансформира в цилиндрична. Могар да се срещнат както поединично така и на големи групи. Родината на този кактус е планинската верига Анди. Боливия и Аржентина. Много рядко разклонени и максималната височина която достигат е 16 - 18 сантиметра. Имат дребни, жълти или червени цветчета. Цветовете им рядко издържат повече от един ден, понякога когато е доста горещо и няколко часа. Цветовете на кактуса Лобивия са едри и красиви само когато са зимували на топло и сухо. Размножаването им се осъществява, чрез семена семена, Също така и с разделяне на туфите.
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Кактусите Пет Ное 20, 2009 4:30 pm
Опунтиа - Opuntia
Този род кактуси са разпространени в цяла Америка (от пустинните области до районите с висока влажност на въздуха). Има около 200 представители. Характерното за тях са групираните (най - често по две) плоски плочки, покрити с бодли, които имат вид на заешки ушенца. Цъфтят през пролетта и лятото в жълто, оранжево, червено, розово и т.н. Някои от видовете раждат ядливи плодчета с бодлички, наричани кактусови смокини. В диво състояние опунтиата служи за храна на костенурките по Средиземноморието.
По - популярни са Opuntia humifusa, O.compressa, O.indica, O.aciculata и т.н.
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Кактусите Сря Дек 02, 2009 6:19 pm
silvia-73
Брой мнения : 122 Join date : 01.06.2009 Age : 50 Местожителство : софия