Заглавие: Празниците в България! Пон Юли 20, 2009 10:48 pm
ИЛИНДЕН - празник на Свети Пророк Илия - 20 юли нов стил (2 август - стар стил)
Българската православна църква почита днес паметта на Свети Пророк Илия – един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. Християнската църква го нарича още от древността “Пророк и Предсказател на великите Божи дела”, “Ангел в плът” и “Предтеча на Второто Христово Пришествие”.
Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже. Илия е живял по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в град Тезвия. Името му означава "крепост Господня". Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника.
Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - Свети Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.
Според народните представи Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която "пасе" житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса. Денят на Свети Пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници, тъй като светията носи дъжд и влага и закриля живота.
На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.
Илинден е празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.
Именници са Илия, Илиян, Илияна.
Честито на именниците!
векове
Брой мнения : 17 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Празниците в България! Съб Авг 01, 2009 1:01 am
6 август - Преображение Господне
Този празник е установен още в първите векове на християнството и ни напомня едно от най-важните евангелски събития - явяването на Господа в небесна слава пред трима от учениците си.
Христос често беседвал с учениците си за своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Сърцата на учениците изпълвала скръб, но те пак дълбоко в себе си не вярвали, че това ще се случи.
В 33-тата година от земния си живот, шест дни след беседата с учениците за Своите волни страдания, кръстна смърт и Възкресение, Иисус Христос се преобразил на планина Тавор пред погледа на трима свои ученици: Петър, Иаков и Иоан - толкова на брой, колкото, според закона се изисквало да се засвидетелства истината. През нощта, изморени от нагорния път, учениците задрямали и заспали. Христос, както бил на молитва, се издигнал над земята и засиял в силна светлина. Лицето му заблестяло като слънце, дрехата му станала бяла като сняг. Като свидетели на това от небето се явили Мойсей и пророк Илия, с които Христос разговарял за кръстните си страдания и възкресение. Църквата чества деня на Преображението Господне като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя. На тоя ден в църква се благославя грозде като нов плод и с него - всички плодове. До този ден не се разрешава да се яде грозде. За празника се разрешава и риба.
15 август - ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА На този ден църквата почита св. Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище.
Раздават се, предварително осветени в църква, от първите плодове за сезона - грозде, дини, както и обредни хлябове за здраве и за “Бог да прости умрелите”. За здраве се колят курбани и се правят сборове, обикновено, където св.Богородица е патрон на местната църква.
В християнската религия празникът е свързан със смъртта на Божията майка на 64-год. възраст Богородица се моли в Елеонската планина, когато се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и възвестява, че след 3 дни духът ще се пресели в царството небесно. Преди да умре, тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите идват да приберат душата. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта остава празна, тъй като светицата възкръсва.
Богородица умира на преклонна възраст с лека смърт — т. нар. успение, с което Бог дарява най-верните си слуги. Легендата гласи, че по време на успението край смъртния одър на Богородица са присъствали всички останали живи апостоли, като единствено апостол Тома закъснял с 3 дни. Когато той поискал да се преклони пред тялото ѝ се установило, че в пещерата, където Богородица е погребана, е останала само погребалната ѝ плащеница.
В християнския богослужебен календар празниците, посветени на Богородица заемат важно място, те са част от т.нар. 12 големи празници. Някои от тях не са специално посветени на Богородица като „Рождество Христово“ (25 декември), отчасти „Богоявление“ (25 март). Три обаче са строго свързани с Мария — „Рождество Богородично“ (8 септември), „Въведение Богородично“(Ден на християнското семейство — 21 ноември) и „Успение Богородично“ (15 август). Празнуват всички, които носят името Мария, Марияна и техните производни.
Заглавие: Re: Празниците в България! Нед Сеп 06, 2009 9:24 am
6 септември - Съединението на България Съединението прави силата!
Сто двадесет и две години изминаха от паметната за България дата - 6 септември 1885 г.
На този ден българският народ дръзва да обяви своето Съединение, след като сам, да не кажа самотен е отхвърлил правото на силните да се разпореждат със съдбата му.
Като че ли днес срамежливо, дори разсеяно произнасяме тази дума „съединение”. А значеща за нашите предци - БЪЛГАРИЯ! Подминаваме тази дума, при все че получихме толкова много уроци по разединение… Но да се поздравим,защото въпреки всичко, това е велика дата в националната ни история и вярвам, че мислейки по-често, говорейки по-често за това историческо събитие, ще бъде по-ползотворен нашия делник. Защото Съединението е не добиване на територии, а сговорно, споделено национално живеене!
Защото силното съединение днес може да ни даде отговор на многото въпроси и проблеми и да намерим решенията на много български задачи. Един днешен прочит на „Съединението прави силата!”, съм убедена, че може да ни помогне в това дело, защото идеалът на Обединена Европа е Европа на отечествата. Чeстит празник!
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Празниците в България! Вто Сеп 08, 2009 9:52 am
8 септевмри Празнуваме Малка Богородица Денят, в който се е родила Света Дева Мария, е сред 12-те големи християнски празника Българската православна църква отбелязва днес големия християнски празник Рождество на Пресвета Богородица - един от трите най-големи Богородични празници.
Денят, в който се е родила Света Дева Мария, е сред 12-те големи християнски празника, известен в народната традиция като Малка Богородица.
Православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилките и децата.
Родителите на Дева Мария - Йоаким и Ана, били вече престарели, но нямали деца. Смятайки, че греховете му са причина за бездетството им, Йоаким се отправил в пустинята, където се отдал на пост и молитва.
Жена му Ана пък, упреквайки себе си, се обърнала с гореща молитва към Бога да ги дари с дете, като му обрекла бъдещата си рожба. Внезапно й се явил Архангел Гавраил и й открил, че ще роди благословена дъщеря, чрез която целият свят ще получи спасение. Архангелът се явил и на Йоаким в пустинята и му съобщил за бъдещото рождение на Пречистата Дева.
Православната църква приема, че на 9 декември станало зачатието на Света Ана, а девет месеца по-късно се родила дъщеря им, която по Божията повеля била наречена Мария.
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Празниците в България! Пет Сеп 11, 2009 1:30 pm
Кръстовден На 14 септември, православната църква отбелязва църковния празник - "Въздвижение на Светия кръст Господен", наричан от народа Кръстовден. Извършва се поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. Според църковното предание Света Елена, майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст е разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Празниците в България! Вто Сеп 15, 2009 11:52 am
17 септември ден на Св. София, Вяра, Надежда и Любов Църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта. Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали и на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Празниците в България! Чет Сеп 17, 2009 11:04 pm
От 22 септември 1908 г. България вече не е васална на Османската империя държава. На този ден в църквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата цар на България. Отслужен е молебен за благоденствието на българската държава.
След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана.
Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на нашата държава. Великите сили имат по-наложителни дела за решаване - решението на Австро-Унгария да наруши Берлинският договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат. На следващия ден след обявяване на Манифеста за българската независимост, на 23 септември 1908 г. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909), Българско-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България.
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави. България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
Православната църква почита днес паметта на Света Петка Българска. Света Петка е родена през 11 век в град Епиват, намиращ се на брега на Мраморно море в семейството на благочестиви и уважавани хора. Легендата разказва, че когато била на 10 годишна възраст чула гласа на Исус Христос и тогава решила да се посвети на вярата. Когато родителите й починали напуснала дома си. Обходила светините на Константинопол, посветила се на Бога в малък храм в Иракли, след 5 години посетила Ерусалим и Божи гроб като се установила в Йорданската пустиня. Предусещайки смъртта си, не след дълго, се върнала в родния си град Епиват. Починала докато се молела. Погребали я вън от градските стени, като чужденка.
Според преданието дълги години гробът й бил забравен. На мястото обаче се случвали много чудеса. Слепи проглеждали, сакати прохождали, болни от тежки болести оздравявали.
Дойде ли Петковден хората казват, че топлото време си отива и започва зимата.
В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене. От днес до Димитровден се забранява домашната работа с вълна, кроенето и шиенето.
На Петковден празнуват всички, които носят името Петка, Петко, Параскева, Пенка и други.
На 19 октомври Православната църква отбелязва празника на Свети Иван Рилски Чудотворец и покровител на българския народ. Иван Рилски е един от най-известните български духовници, лечители, основател на Рилския манастир, патрон на българските лекари.
Роден е вероятно през 876 г. в село Скрино край Дупница и починал на 18 август 946 г. Живее по времето на цар Борис I и цар Симеон I Велики. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969). Църквата празнува неговото име на 19 октомври. До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е овчар.
Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира "Св. Димитър", под връх Руен. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия.
Приел монашеството, той се отдава на пост и молитва, като се установява в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир.
Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести. Славата му се разнася далеч от Рила планина, из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние 500 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него.
Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля, вероятно обиден от златото, което държавният глава му предлага, като само му се поклонява отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
След смъртта си през 946 година св. Иван е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днес (София).
Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом).
Според преданието, местният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.
На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 година цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир.
И днес всеки вярващ може да целуне ръката на Свети Иван Рилски, която се намира в специален ковчег пред иконостаса на църквата на манастира.
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Празниците в България! Пет Окт 23, 2009 5:42 pm
26 октомври - Димитровден, Св. вмчк Димитър Солунски
Според народните представи от Димитровден започва зимата. Народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима”. Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той има дълга бяла брада, от която изсипва снега, яздейки червен кон. Някъде наричат празника Разпуст, защото на този ден освобождават ратаите и слугите и се договарят за следващата година.
Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни.
В някои краища на Димитровден се извършва и обреда полазване: Всички стопани следят какъв човек първи ще влезе в дома им (или ще потропа на вратата). Ако той е богат и оправен, значи следващата година ще бъде богата и плодородна.На този ден, стопаните гледат дали луната е във фаза пълнолуние. Ако месецът е пълен, вярват, че кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агънца. На Димитровден започват годежите и сватбите.
На празника се готви петел за именника или кокошка за именницата. На трапезата се слагат курбан от овче месо, гювеч с овнешко, печени ябълки, рачел от тиква, пита с ябълки.
Вярва се също така, че св. Димитър е брат и на архангел Михаил (душевадника) - покровителя на отвъдния свят - на умрелите предци. Затова около Димитровден е една от най-големите задушници, на която задължително всеки раздава варено жито и питки за помен.
На този ден, за здраве и дълголетие празнуват много именници, които носят името на светеца. Димитровден е определен за професионален празник на строителя в България.
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Празниците в България! Пет Окт 30, 2009 4:41 pm
ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ - 1 ноември
Ден на народните апостоли, на тези, които са допринесли за пробуждането и самоосъзнаването на българите като единен народ и нация.
Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, отстоявано година след година през вековете на робство, насилия и народни страдания - дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи - книжовници, наставници и просветители, вдъхнали в мрака на чуждото потисничество вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възстановяване на българската държавност.
Честит празник на всички!
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Празниците в България! Пет Окт 30, 2009 6:37 pm
принцес Admin
Брой мнения : 1533 Join date : 21.09.2009 Age : 45
Заглавие: Re: Празниците в България! Чет Ное 05, 2009 6:36 pm
Архангеловден 8 Ноември 2009, Неделя
Денят на Свети Архангел Михаил - Архистратег (военачалник) на цялото небесно войнство от ангели и архангели, е вторият по значимост след Димитровден есенен празник на Българската православна църква. Архангелската закрила е необходима на вярващите в духовно-нравствения им живот и в борбата с изкушенията.
Според православната църква Св. Михаил е един от седемте първенстващи ангели, стоящи винаги пред престола на Господ. Денят на Св. Архангел Михаил - военачалник на цялото небесно войнство от ангели и архангели, е вторият по значимост след Димитровден есенен празник на Българската православна църква. Светецът символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола. В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека. На Св. Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника се прави Архангелова задушница, една от трите големи задушници през годината.
В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове, чиято пластика напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Най-възрастният в дома чупи обредния хляб, полива го с вино и благославя: "Св. Архангеле, Св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!" Българската православна църква почита Деня на Светите Ангели и най-вече на Архангел Михаил, вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото. В църковния и народния български календар Архангеловден е най-големият есенен празник след Димитровден (26 октомври).
Всеки човек има своя ангел-пазител, който се моли за него на Бога, предпазва го от беди, съветва го да върши добри дела, внушава му добри мисли и желания и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди. Седем са ангелите, които стоят пред Престола на Господ. Един от тях - Денница - се възгордял и чрез своето падение увлякъл много духове. Оттогава светът е разделен на добро и зло. Под водачеството на Свети Архангел Михаил всички ангели останали верни на доброто. Затова той е на особена почит сред християните. Светецът е символ на доброто, на справедливостта и светлината. Носител е на силата, която облагородява, затова в иконите е изобразен с копие в ръка, а с краката си тъпче дявола. Свети Архангел Михаил е покровител на мъртвите, а денят му е свързан с почитта към тях.
На неговия празник във всеки български православен храм се отслужва тържествена Света Литургия и се прави Водосвет за здраве.
В съботата преди празника винаги е голяма Задушница, наречена Архангеловска. Тя е задължителна, последна среща с душите на мъртвите преди зимата, която ще прекарат далече от земята. Общата трапеза и църковната служба обединяват вярващите в стремежа им да умилостивят светеца, за да им изпрати лека смърт. В молитвите си всеки християнин търси закрила с думите: “Свети Ангеле, който си ми даден от Бога, избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!”
Народът ни вярва, че когато умиращият се усмихва, Архангел Михаил му подава златна ябълка. Ако умира в конвулсии - предстои му да изпие горчива чаша. Народната вяра представя светеца като страведлив и състрадателен. Познат е приказният сюжет в българския фолклор, в който Архангел Михаил моли Бога за душата на сиромаха - да не останат децата му сираци. В някои икони Архангел Михаил държи в ръцете си везни, с които отмерва греховете на хората. В негова чест вярващите правят семейно-родови курбани, очаквайки от светеца-покровител здраве и закрила.
Приготвят се специални обредни хлябове - Рангелов хляб, “Параклис” и от тях жените раздават за помен на мъртвите и за здраве на близките си. Чрез почитта, оказана на мъртвите, се търси тяхната помощ. На традиционните селски сборове в България Архангеловден се отбелязва с обща трапеза. На този ден празнуват носещите имената: Ангел, Ангелина, Михаил, Михаила, Гавраил, Радка, Радко, Рангел, Райчо, Райна, Огнян, Пламен, Емилия, Емил, Милен.
Последната промяна е направена от принцес на Пет Ное 06, 2009 9:54 am; мнението е било променяно общо 1 път
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Празниците в България! Чет Ное 05, 2009 7:23 pm
Архангеловден е професионалният празник на полицията и всички нейни служители.
Последната промяна е направена от veselanz на Чет Ное 05, 2009 7:31 pm; мнението е било променяно общо 1 път
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Празниците в България! Чет Ное 05, 2009 7:26 pm
Архангелова задушница Архангеловата задушница наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше е една от трите най-големи. Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден - защото събота е отредена за ден на покойниците.
Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. Най-възрастната жена прелива гроба с червено вино. Ритуала по преливане на вино започва от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - прави се три кръга по края на гроба. Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.
На Архангелова задушница така както при другите задушници се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница тя е последната за годината, за това на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между, които такива любими на починалия) за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се изсипва на земята и споменаваме починалите с думите "Бог да прости".
Правят се помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини дошли на гроба на починалият, а също и на другите хора около съседните гробове, дори непознати.
В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас.
На Архангелова задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България.
В този ден православната църква почита паметта на мчнци Мина, Виктор и Викентий. От тримата най-популярен и почитан е Свети Мина, който е известен чудотворец и се счита за покровител на семейството.
Свети мъченик Мина е бил египтянин. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време властта в Рим се издала указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите.
Св. Мина е заловен е и жестоко измъчван, накрая воините отсичат главата му, запалват огън и хвърлят в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Празниците в България! Пет Ное 20, 2009 11:46 pm
ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО - 21 ноември
На 21 ноември Християнската църква чества Въвеждане на пресвета Богородица в храма (Въведение Богородично или само Въведение). Това е един от дванадесетте велики християнски празници, отбелязван и от православието, и от католицизма. В този ден малката Мария била заведена в църква, за да служи, както било обещано още преди да се роди.
Според православната традиция Въведение Богородично слага началото на Коледните пости и се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово.
По времето на Въведение Богородично народът ни гадае какво ще е то през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото - дъждовно, а реколтата - богата.
С решение на Светия синод на Българската православна църква от 1929 г. Въведение Богородично в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната учаща се младеж.
В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг - само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали - освен празника Въведение Богородично - и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.
Денят на християнското семейство може би ще ни даде повод да се замислим за семейството, за нашето семейство - за ценностите, за толерантността, за компромиса, за добротата, да се замислим за човечността.
На 24 ноември празнуваме деня на Света Екатерина. Празнуват не само именниците (Екатерина, Катя, Тинка, Катерина, Катина, Тина, Катрин), но и всички православни.
Света Екатерина живяла в края на трети век в Александрия. Била от знатен род. Същевременно била изключително красива и умна. Изучила модерните за времето си медицина и философия. Един скитник й разкрил мъдростта на християнството. Загинала заради вярата си едва на 18 години.
Според преданията, в този ден жените месят бяла погача и намазана с мед я раздават за здраве, за да се избавим от шарка в началото на сезона на тези болести, а Света Екатерина да ни закриля.
Свети Апостол Андрей е един от дванайсетте апостола и ученик на Христос, брат на апостол Петър. Наричат го Андрей Първозвани, защото пръв от апостолите е бил повикан и е тръгнал след Христос. Според българските народни традиции на Андреевден се вари жито, боб, леща, грах, просо, ечемик. Сутринта рано се взима от наедрялото зърно и се хвърля в камината - нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На младите жени се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, както бързо наедряват те, така и булките да наедряват с бъдещите си деца. На този ден празнуват: Андрей (андреас - мъжествен, храбър, силен), Андриян, Андрея, Андро и др. Народът ни свързва този ден с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.
Честит празник!
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Празниците в България! Чет Дек 03, 2009 8:08 pm
СВЕТА ВАРВАРА - 4 декември
Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. За св. Варвара легендата разказва, че била римска девойка, която приела християнската вяра. Разярен, баща й я завел при местния префект, който осъдил Варвара на смърт чрез обезглавяване. Баща й изпълнил присъдата, но на път за вкъщи бил поразен от светкавица. Затова народът вярвал, че св. Варвара пази от светкавици. Народът почита Св. Варвара като закрилница от болести и особено от шарката. Варвара е типично женски празник. За да умилостивят и прогонят баба Шарка, жените приготвят обредно вариво от различни житни и бобови зърна, подслаждат го с мед и раздават на децата си и съседи. B народните вяpвaния Вapвapa e сестрата на св. Caвa и св. Никола и нeйният ден e подготовка за тexнитe: "Вapвapa вapи, Caвa пeчe, Никола гости поcpeща".
Честито на празнуващите!
Последната промяна е направена от Ники на Чет Дек 03, 2009 9:31 pm; мнението е било променяно общо 1 път
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Празниците в България! Чет Дек 03, 2009 9:07 pm
5 декември - Св. Сава -Преп. Сава Освещенни и Нектарий Битолски
В източноправославната църква, този ден е посветен на светец мъж – Свети Сава (St. Sabbas). В българските представи, обаче, Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). Познат е също израза: "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява" .
В някои райони се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава. В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
Преди изгрев слънце момите пресяват брашно през наопаки обърнато сито. По време на пресяването присъства възрастна жена, с която момата води обреден диалог. Неговата роля е да се изпълни желанието за сполучлива женитба на девойката. За здраве и плодородие жените раздават и питки. Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол.
Основната част от обредността на Савинден може да се определи като женска. Тази същност е детерминирана не само от роднинството - сестринство със света Варвара, но и от ситуирането на празника в период на преход към зимата. В обредно отношение празникът дублира този на Варвара. Същността на персонажите е еднаква; връзка с болестите, отвъдния свят на мъртвите и едновременно с това - плодородието и закрилата на плодовитостта. Обредите закрилят стопаните от вредоносното действие на злите сили.