На саме със себе си

Admin Брой мнения : 18 Join date : 31.05.2009

Бяха времена, когато имах толкова много за споделяне, но нямах пари да си платя нета, и кой тогава се е интересувал от разни форуми и блогове. А време имах достатъчно. Поне с word можех да пиша. Да, ама не. Лежах по гръб, гледах в тавана и от време на време си поплаквах. И така изпуснах много силни мигове, които можех да споделя с хора минали по моя път. Вече си давам сметка, че ако бях го направила, щях много по-бързо да изляза от това неприятно състояние. Не че някой щеше да ми плаща тока – напротив. Не бих го позволила. Никога не съм си губила достойнството и не съм си мислила, че някой ми е длъжен.
И в момента уж имам толкова неща за споделяне, а пиша, пиша и музата ми секне. След това разбирам от къде идва проблема. Музиката е спряла… музиката тази невероятна вдъхновителка и този велик манипулатор. Отново я пускам и отново мисълта ми потича.
Останем за миг сами и въпросите нахлуват. Ха, колко от нас не се страхуват от това да останат сами? Май не са много. Ето ги и моите въпроси за днес – започна се…
Защо някой е доволен от живота, друг не? На този успях да си отговоря почти веднага. Всичко идва от великия закон „За причината и следствието”, т.е. нашите мисли и действия имат последици. Не че някой ни наказва.
Предавали ли сме приятел и защо? Подлагали ли сме крак на някого? Какво подтиква хората да лъжат? Защо не можем да наричаме нещата със собствените им имена?
Едва ли съм помогнала на нещастните да се почувстват по-добре, но ако искате споделете. Може пък да ви олекне.

Ако не слезем в низините,
Как ще видим върха

В.Николова

» Усмихнете се!