ОБИЧ ЗА КРИСИ И КНИГАТА „8 ГОДИНИ ЗАЛОЖНИЦА НА КАДАФИ

Admin Брой мнения : 18 Join date : 31.05.2009

Чета и всичките косъмчета по тялото ми настръхват. Тя е написала всичко това за нас. Никой не може да знае какво го чака занапред. Не сме застраховани от нищо. Знам ли… едва ли ще отида някога в Либия. Поне не в този ми живот. Но политиката е мръсно нещо. Дори чист да влезеш, колелото те завърта и или оцеляваш или те няма. В сесия съм. Исках да приключи и тогава да я прочета. ЗаПочнах само от любопитство и не можах да се спра. Мислех да подчертавам пасажите, които са ме впечатлили. Бързо се отказах от тази си идея. Нали ако ги напиша тук ще ви отнема чара на собствените ви открития.
Кристияна Вълчева. Една от нас. Какво като е преживяла всичко това. Преживяла го е, защото е трябвало. И е трябвало да превърти. Да, ама не. Затова общувайки с нея, човек не може да проумее откъде намира тази усмивка. Откъде е намерила толкова сили. ЗАРОВИЛИ сме дълбоко глави в сивото ежедневие и дребните грижи, а тя е вечно усмихната и благодарна на живота. Не знам с какво заслужих тази щастлива среща – срещата с Криси, срещата и с една малка частица от житейската и опитност и невероятен дух.

С МНОГО ОБИЧ В. Николова

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Прочетено на един дъх... Само така можеш да прочетеш тази книга. Няма как да спреш на някоя страница и да продължиш на следващия ден. Дълго време отлагах да я прочета, сякаш предчувствах, че почна ли я няма да мога да спра.

“30 октомври 1999 г.
Заведоха ни в кабинета на Генерала. Вече си знаехме и без предупреждение, че трябва да си мълчим.
Видях българин, дипломат, когото не познавам. Пламен Икономов. Излъчваше нервност и недобронамереност към либийците. Не се опитваше да им угоди с поведение, както всички останали негови колеги досега. Срещата с него бе кратка, но единствената, която ни накара да се чувстваме забелязани. Той не се държа дипломатично, но се държа като българин. Недипломатичното поведение на дипломата Икономов ме върна. Дишах. Не исках срещата да свършва, не исках да си тръгва. Да можех да го хвана за ръка и да си отида с него. Знаех, че е невъзможно, но се надявах да го видя отново.
- Не признавайте нещо, което не сте направили - каза Икономов накрая.
Тогава се намеси преводачът Идрис, който предаваше всяка реплика, казана на родния ни език на сатрапите.
- Ние имаме 400 почернени семейства.
Икономов го погледна студено и отвърна:
- Това не означава, че те имат вина.
Отиде си. Не го видях никога повече.
Разбрах, че е първият дипломат, написал истината до институциите в България. Да, ние бяхме бити, унижавани, сломени. И той не се изплаши да го каже.
Не знаех какво е станало с него. Останалите дипломати не го споменаваха. Веднъж попитах и получих неясен отговор:
- В Либия се случи инцидент със сина му. Трагичен. Семейството преживя дълбока драма.
Обстоятелствата около престъплението останали неизяснени. Негласно се смятало, че нападението е отговор на либийските служби за сигурност. Постигнали целта си. Икономов, единственият, който ни защити, бе елиминиран. Прекратили му мисията.
Той плати скъпо за дързостта си.
Никой повече не се държа така. Остана ни спомена за неясния образ на Достойния Българин, когото срещнахме за миг. Появи се като мираж. И така изчезна.
Следващите ни носеха само тъга”.

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

» Българският ЛЕВ стана на 130 години на 4 Юни