Водна феерия

Лотосът е свещеното цвете на древните египтяни, символ на красотата, чистотата, стремежа към cлънце, светлина. Този образ пронизва цялото египетско изкуство, водейки началото си от лотосовидните капители, храмови колони и завършвайки с миниатюрни тоалетни съдове и бижутерийни накити.
В различните традиции реализацията на потенциалните възможности се изобразява като разцъфване на цвета на повърхността на водата; на Запад – това е роза или лилия, на Изток - лотос. Космическият лотос се явява като образ на творението, възникване на света от първоначалните води или от празнината; това е особен универсален принцип, управляващ света и развиващия се в него живот.
Този символ има соларен и лунарен аспекти; той е еднакво близък до водата и огъня, хаоса на тъмнината и божествената светлина. Лотосът е резултат от взаимодействието на съзидателните сили на Слънцето и лунните сили на водата, това е Космосът , издигнал се от водния хаос, подобно на Слънцето, изгряло в началото на времената, "светът на развиващия се живот във вихъра от прераждания" (Дж. Кемпбъл). Това време е минало, настояще и бъдеще, тъй като всяко растение има пъпки, цветове и семена едновременно. "Времето и вечността са два аспекта на едно и също възприятие на цялото, два плана на единствената, недуалистична неизразимост; по такъв начин съкровището на вечността се крие в раждането и смъртта на лотоса " (Дж. Кемпбъл).
Разтваряйки се на разсъмване и затваряйки се при залез, лотосът олицетворява възраждането на Слънцето, а значи, и всяко друго възраждане, възобновяване на жизнените сили, връщането на младостта, безсмъртието.
По думите на Е.П. Блаватска, "лотосът символизира живота на човека, както и на Вселената", при това неговият корен, потопен в тинестата почва, олицетворява материята, стъблото, подаващо се от водата, - душата, а цветът, обърнат към Слънцето е символ на духа. Цветът на лотоса не се мокри от водата, както духът не се опетнява от материята, защото лотосът олицетворява вечния живот, безсмъртната природа на човека, духовното разкриване.
В Древен Египет с образа на лотоса се е свързвало творението, раждането и Слънцето като източник на живота. Това велико цвете е разцъфнало , издигайки се от дълбините на първичните води, и е понесло на своите листенца битието , въплътено в образа на слънчевото божество, златния младенец: от лотоса се ражда богът на слънцето Ра. Изгряващото Слънце също така често са представяли във вид на Хор, който се издига от лотоса, олицетворяващ Вселената. Цветът на лотоса е можел да служи за трон на Озирис, Изида и Нефтида.
Лотосът е символизирал обновяването на жизнените сили и връщането на младостта,иначе според вярванията на египтяните, старият бог умира, за да се възроди млад. Изобразяването на починал, държащ цвят на лотос, говори за възкръсване от мъртвите , пробуждане в духовен план.
Като символ на процъфтяването и плодородието лотосът бил атрибут на мемфиския бог на растителността Нефертум, който се изобразявал като юноша с украса на главата във вид на лотосов цвят . В "Текстовете от пирамидите " той е наречен "лотос от носа на Ра". Всяка сутрин бог Нефертум става от лотоса и всяка вечер се спуска във водата на свещеното езеро.
От древни времена лотосът се е асоциирал с върховната власт: лотосът е бил символ на Горен Египет, а скиптърът на египетските фараони приличал на цвят на лотос върху дълго стъбло.
В Древна Индия лотосът символизирал творческата сила, съ творението на света. В лотоса виждали символ на Вселената, изображение на земята , която плува, подобно на цвета по повърхността на океана. Разтворената чашка на цветето , разположена по средата , е планината на боговете Меру.
В Упанишадите творец и пазител на света става Вишну. Той е начало, среда и край на целия свят. Когато Вишну се събужда , от неговия пъп израства цветето лотос, а в него се ражда Брахма, съзидаващ света . В центъра на небесния рай на Вишну тече небесният Ганг, дворецът на Вишну е обкръжен от пет езера със сини, бели и червени лотоси, които блестят, като изумруди и сапфири.
С лотоса е свързана съпругата на Вишну - Лакшми, богинята на щастието, богатството и красотата. Според един мит, когато боговете и асурите разпенвали океана, от него с лотос в ръцете излязла Лакшми. По други предания , Лакшми е възникнала в самото начало на творението, изплувайки от първосъздадените води върху цвят от лотос; оттук са нейните имена Падма или Камала ("лотосна"). Тронът във вид на лотос е атрибут на болшинство индуистки и най-вече почитани будистки божества.
В будизма лотосът символизира изначалните води, духовното разкриване, мъдростта и нирваната. Лотосът е посветен на Буда, "Перлата на Лотоса", явил се от лотоса във вид на пламък. Този образ на чистота и съвършенство: израствайки от калта ,той остава чист – също , като Буда, роден в света. Буда се смята за сърце на лотоса,той сяда на трона във вид на напълно разтворен цвят.
Освен това, в будизма с появата на лотоса се свързва началото на нова космическа ера. Пълното разцъфване на лотоса олицетворява колелото на непрекъснатия цикъл на съществуване и се явява символ на Хуан-ин, Буда Майтрейя и Амитабха. В будисткия рай, както и в рая на Вишну, в водоемите , направени от скъпоценности, "цъфтят удивителни лотоси от различни цветове".
"Един от най- могъщите и любими бодхисатви в будизма на Тибет, Китай и Япония , е Носещият Лотос Авалокитешвара, "Богът, който гледа надолу със съчувствие"... Към него е насочена милиони пъти повтаряната молитва: Ом мани падме хум, "О Съкровище в сърцевината на лотоса"… Той държи в една от левите ръце лотоса на мира". (Дж. Кемпбъл).
В Китай лотосът се е почитал като свещено растение още преди разпространението на будизма и олицетворява чистота и целомъдрие, плодородие и производителна сила. Съгласно традицията на китайския будизъм, "Лотосът на Сърцето" олицетворява соларния огън, а също така времето, невидимо и всепоглъщащо, разкриване на всичко съществуващо, мира и хармонията. На западното небе, в лотосовия рай , се намира лотосовото езеро, където сред цветя, в обкръжението на бодхисатви възсяда Амитофо (Амитабха), Буда на Запада. Всеки лотос, растящ на това езеро,се съотнася с душата на починал човек. В даоската традиция една от осемте безсмъртни, добродетелната дева Хе Сян-гу се изобразявала държаща в ръце символ на чистотата - цвете бял лотос на дълго стъбло, огънато подобно на свещен жезъл за изпълнение на желанията.
От Египет, Индия и Китай символиката на лотоса прониква и в други страни. В гръко-римската култура лотосът се е считал за растение, посветено на Хера и Афродита. В златна лодка във формата на лотос извършва едно от своите пътешествия древногръцкият герой Херакъл. Херодот наричал розовия лотос, който се смятал за най- свещен и чудодеен, "розова лилия на Нил". Надпис в Храма на Хатхор в Дендери гласи: "Вземи си лотос, който е съществувал от началото на времената, лотос свещен, който е царувал над голямо езеро, лотос, който излиза за теб от Унит, той освещава с листенцата си земята, която преди това е била в мрак".

Лизихитон - Lysichiton


Лизихитон(Lysichiton) е от семейство Змиярникови(Araceae) и има само два вида: Lysichiton americanus, Lysichiton camtschatcense.
Lysichiton americanus
Наричан още блатен фар заради формата на цвета, се среща в заблатените места в северна Америка.Многогодишно растение, което израства до метър височина. Острия, скунксо-подобен аромат е отговорен за привличането на различни насекоми които опрашват растението, както и за другото често срещано име на лизихитона - скунксово зеле. Частите на цялото растение съдържат кристали калциев оксалат, които ако бъдат погълнати без обработка водят до дразнене на устата и стомаха. Растението отделя топлина, която през зимата стапя снега около него и така му помага да преживее. Цъфти през април, с жълти съцветия с дължина 30 см, на цветонос с дължина около 45 см. Листата с дължина около 90 см израстват след като се появи цвета. Издържа до температури -15 C, младите растения се нападат от охлюви.
Обича светли до полу-сенчести места и влажна почва с кисел до неутрален характер( pH 5.6-7.5 ).
Съдържа алкалоиди Размножава се като се разделят корените на есен, или от семена.
Lysichiton camtschatcense
Синоними: Lysichiton japonicum
Ефектно растение с големи белоснежни присъцветни листа, приличащо на калата. Многогодишно тревисто растение с дебели и къси корени. Цъфти май-юни, като цвета се запазва няколко месеца. Листата се появавят след като се появи цвета. Листата достигат размери 25-30 см дължина и са 20-30 см широки. Семената съзряват края на юли, началото на август. Подходящ е за мокра и кисела почва, т.е. около брегове на водоеми, басейни, блата. Размножава се със семена. На растенията от семена са необходими 4-5 години за да цъфнат.
Пресаждане се прави само с младите растения, възрастните не се пресаждат и не се делят.
Подходящ е за плитките места в езерца( до около 5 см дълбочина ), както и за полу-сенчести места в паркове.

Внимание: имайте предвид когато го сеете, че се размножава много лесно от семена, което може да довде до нежелано саморазмножаване!

ВОДЕН ХИАЦИНТ
Eichhornia crassipes
(Martius) Solms
Семейство Pontederiaceae





У нас може да се срещне и под наименованието ейхорния, но макар това да е научното му име, все пак на всички езици се използва името воден хиацинт (водный гиацинт, Wasserhyazinthe, vodni hyacinth и т.н.
Първоначално водният хиацинт е бил разпространен тропическата и субтропическата част на Америка. След това е пренесен в останалите континенти, където се е разпространил с огромна бързина. Сега в страни като, САЩ, Индия, Китай и други той се признава за един от най-големите водни плевели. Основната причина за това е, че растението се размножава необикновено бързо, най-вече вегетативно. Способно е за един месец да покрие, водна площ с повърхност около 400м². Ейхорнията расте в много плътни групи. На повърхност от 100м² виреят около 400 000 отделни растения. Тази огромна маса от растения може да намали до такава степен кислорода във водата, че всички риби в нея да загинат. Това се е случвало в не един водоем. Понякога близо до Калкута (Индия) “ливадите” от воден хиацинт правят невъзможно корабоплаването по ръкавите на Ганг. Местните хора по поречието на Нил казват, че понякога вследствие плътното покритие от ейхорния може да се върви по реката като по килим. Борбата с този плевел е много трудна. Използването на химически средства води до замърсяване на водата. Правени са опити с използването на пара, косене със специална машина и други, но все още не е намерен достатъчно ефективен метод. В САЩ наричат растението “плевел за милиони долари”, тъй като то донася огромни загуби на стопанството.
Въпреки лошата слава, която има водния хиацинт е много интересно и необикновено растение. То расте в тинеста почва или плава по повърхността на водата. Листата му се събират в розетки, които се задържат над водата благодарение на бъчвообразно набъбналите листни дръжки. Те са пълни с въздух подобно на поплавък държат растението над водата. Листата са със сърцевидна до почти кръгла форма (с размери: 5-6см на 5-7см), зелени са на цвят, с блестяща горна повърхност, извити са по надлъжната ос в една посока, а по напречната ос – в другата. На брой могат да достигнат максимум 9-11. Листото с дръжката достига дължина до 15см. Надлъжните жилки се виждат забележимо.
Кореновата система е брадата, корените са тъмни с реснички. На дължина достигат 20см.
Водния хиацинт цъфти много красиво. От средата на розетката, на височина около 30-40см израства съцветие клас, образувано от разкошни сини или виолетови цветове. Те могат да бъдат 6-9 на брой, рядко повече. Диаметърът на един цвят е около 5см. Венчелисчетата му са 6 на брой, като горното е по-ярко и в средата му има жълто петно. Ейхорнията цъфти само по един ден (май-септември), но тогава тя може да се сравнява по красота единствено с орхидеите.
Както казах по-горе водния хиацинт се размножава много лесно по вегетативен път. При благоприятни условия той образува издънки, от които излизат младите растения.
Макар размножаването му да е лесно водния хиацинт е рядко срещано у нас аквариумно растение. Причината за това е следната: тъй като то е плаващо растение и има сравнително голяма височина, то е необходимо разстояние между повърхността на водата и горния капак на аквариума се явява минимум 20-25см (за да цъфти 50см). При това положение аквариума се използва непълно и малко хора са съгласни на такава “жертва”. Решение на този проблем е отглеждането на ейхорнията в палудариуми или акватерариуми. През лятото може и да се отглежда в малки открити водоеми (езерца, канали и др.).
Водният хиацинт се чуства най-добре при температура на водата и въздуха 25-30ºС (през периода на зимния покой може да се понижи до 15-22ºС). Обича чиста филтрирана вода и комбинация между дневно и изкуствено осветление, като последното не трябва да е продължително. Освен, че е много красиво и ефектно растение водния хиацинт може да се използва и като естествен светови филтър за останалите растения. Корените му пък може да послужат на малки риби за укритие.