МАНЯК

ВСЕКИ ИМА СВОЯТА МАНИЯ НЕКА Я НАМЕРИ ТУК
 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Маняк
My status
КЪМ САЙТА
НАЧАЛО САЙТ ВАШАТА ГАЛЕРИЯ МАНЯК МАРКЕТ
Latest topics
» ЧРД, manqk
Сря Апр 29, 2015 11:59 pm by silvia-73

» Наши приятели -рожденици
Сря Апр 29, 2015 11:54 pm by silvia-73

» честита Коледа!
Вто Дек 24, 2013 12:03 pm by Бимба

» Покажете декстопа си !
Нед Апр 08, 2012 6:40 pm by Manqk

» Два скайпа на един компютър при Skype 4.0
Съб Окт 01, 2011 8:49 pm by Manqk

» Ч.Р.Д. Куме
Сря Сеп 28, 2011 9:15 am by silvia-73

» Време за поезия
Съб Сеп 24, 2011 12:45 pm by rosi

» Игра на футболни отбори
Пон Авг 22, 2011 12:13 am by chelseafen96

» Да се запознаем!
Вто Авг 16, 2011 8:17 pm by Manqk

» Настроение в музика
Вто Юни 28, 2011 9:36 am by Kerry

» Смях в обектива
Пон Юни 13, 2011 3:03 pm by принцес

» Поезия в музика и картина
Пон Юни 13, 2011 2:55 pm by принцес

» Обяснително съобщение
Пет Юни 03, 2011 8:22 pm by pepiipep

» Ех море... ами бански?????
Сря Май 25, 2011 9:14 pm by foxyy

» Къде да почивам?
Нед Апр 17, 2011 7:52 pm by ninaa_84

» Итернет браузари
Сря Мар 30, 2011 8:00 pm by Manqk

» Лайв изпълнения !
Пет Мар 11, 2011 10:30 pm by Kerry

» Честита Баба Марта!
Вто Мар 01, 2011 3:47 am by Kerry

» Излезе Windows 7 Service Pack 1
Пон Фев 28, 2011 9:23 am by Manqk

» Празниците в България!
Съб Фев 19, 2011 12:23 pm by wekowna

» България не се продава, България - това е слава!
Съб Фев 19, 2011 7:10 am by Manqk

» Момчета с/у момичета
Чет Фев 17, 2011 9:22 pm by Kerry

» Пеперудена пролет
Чет Фев 17, 2011 9:21 pm by Kerry

» Музикални поздрави:)))
Чет Фев 17, 2011 1:00 pm by Kerry

» Четири трика, за да е още по-луда по вас
Нед Фев 13, 2011 2:59 pm by принцес

» Покажете животинчето си:)
Чет Фев 10, 2011 2:46 pm by Kerry

» Проверено и препоръчано
Вто Фев 08, 2011 9:59 am by rosi

» Честит Рожден Ден Злате !
Чет Яну 27, 2011 3:45 pm by Kerry

» Един бърз поглед на новините днес
Сря Яну 12, 2011 10:03 am by Manqk

» Истина ли е...?
Съб Яну 08, 2011 2:27 pm by rosi

Portal.manqk
Photobucket
Tърсите програма
Manqksoft
Google
ГЛАСУВАЙ ЗА НАС
picbg
МАНЯК ЧАТ
picbg
бг фонетика за вашия компютър
picbg
времето
picbg
Social bookmarking
Social bookmarking digg  Social bookmarking delicious  Social bookmarking reddit  Social bookmarking stumbleupon  Social bookmarking slashdot  Social bookmarking yahoo  Social bookmarking google  Social bookmarking blogmarks  Social bookmarking live      

Bookmark and share the address of МАНЯК on your social bookmarking website

Bookmark and share the address of МАНЯК on your social bookmarking website
Търсене
 
 

Display results as :
 
Rechercher Advanced Search
IP
free counter
free counter

Share | 
 

 Уроците на живота

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Mihaela



Брой мнения : 2
Join date : 24.06.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Уроците на живота   Чет Юни 24, 2010 12:36 am

СТАРИЯТ БАЩА

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: “Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко”. Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че искаше и имаше нужда да поплаче.

Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
– Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
– Да, казвал съм – и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен. Съзнавайки, че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човекът, с когото говорех.

– Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? – попитах аз.
– Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той.
– Докато се сбогувахте, дочух че каза ‘Желая ти достатъчно’. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
– Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. – Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
– Когато си казахме ‘Желая ти достатъчно’, ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. – Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо:

Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.
Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.
Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.
Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това което имаш.
Желая ти достатъчно ‘Здравей!’, за да ти дадат сили за последното ‘Сбогом!’

Той се просълзи .. и се отдалечи...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
AURA

avatar

Брой мнения : 35
Join date : 22.05.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Уроците на живота   Вто Юли 13, 2010 10:04 am

" НЕ ОТЛАГАЙ ! "

Вчера – вече е минало….
Утре – не можем да знаем…
Утре може да бъде късно…
Да кажеш че обичаш,
да кажеш че съжаляваш,
да се извиниш,
Да кажеш че искаш да опиташ наново,
Утре може да бъде много късно,
За да поискаш прошка,
За да кажеш – Прости ми, грешката беше моя…
Твоята любов утре може да е ненужна!
Твоето извинение утре може да е излишно!
Твоето завръщане утре може да е нечакано!
Твоето писмо утре може да не бъде прочетено!
Твоята нежност утре може да не е необxодима!
Твоята прегръдка утре може да не срещне друга прегръдка…
Защото утре може да бъде много, много късно…
Не отлагай за утре да кажеш:
“Обичам те”
“Липсваш ми”
“Прости ми”
“Това цвете е за теб”
“Изглеждаш много добре”…
Не отлагай за утре твоята усмивка,
твоята прегръдка, твоята нежност…
Твоята работа, твоите мечти, твоята помощ…
Не отлагай за утре да попиташ:
“Мога ли да ти помогна?”
“Защо си тъжен?”
“Какво ти става?”
“Хей… Ела тук, хайде да поговорим…”
“Къде е твоята усмивка?”
“Защо не започнем на ново?"
“С теб съм… Знаеш, че можеш да ми разкажеш…”
“Къде са твоите мечти?”
Не забравяй: Утре може да бъде много късно!
Търси! Моли! Настоявай! Опитай още веднъж!
Единствено ДНЕС е решаващо!
Утре може да бъде късно…мнoгo късно…


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
AURA

avatar

Брой мнения : 35
Join date : 22.05.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Уроците на живота   Чет Авг 26, 2010 7:34 pm

Две бири или философията на живота



В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат.
Тогава взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.

Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".

Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.

Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота.
Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас.
Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви.
Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата?"

Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."


Неизвестен автор

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
принцес
Admin
avatar

Брой мнения : 1533
Join date : 21.09.2009
Age : 39

ПисанеЗаглавие: Re: Уроците на живота   Нед Сеп 05, 2010 4:06 pm

ОТ УШИТЕ КЪМ СЪРЦЕТО - ПРИКАЗКА ЗА ТРИТЕ ЗЛАТНИ СТАТУИ

Имало едно време две съседни кралства. Техните владетели никога не воювали по между си, но при всеки удобен случай и двамата се опитвали да доказват един на друг своята мъдрост и интелектуално превъзходство над другия. И всеки празник за тях бил поредният повод да демонстрират един на друг своето остроумие, затова винаги си измисляли и пращали много странни на пръв поглед подаръци...

Един ден владетелят на едното кралство извикал при себе си най-добрия скулптор, който живеел в неговите владения и му възложил странна задача. Поискал от него да му извае от чисто злато три еднакви статуи на хора, всяка от тях висока около една педя. Една единствена разлика трябвало да има между фигурите, но това щели да знаят само те двамата със скулптора, и никoй друг...

Не след дълго статуите били готови и когато дошъл рождения ден на владетеля на съседното кралство, те му били изпратени като специален подарък, придружени със следното писмо:

"Скъпи съседе,
Честитя ти празника с тези малки статуи. Макар на пръв поглед трите фигурки да изглеждат абсолютно еднакви, между тях има съществена разлика и една от трите е много по-ценна от останалите две. Когато откриеш коя точно е ТЯ, обади ми се..."

Веднага щом прочел писмото, рожденникът започнал да разглежда обстойно всяка една от златните фигури, но на външен вид те не се различавали абсолютно по нищо...
После заповядал на своите помощници да ги претеглят на най-точната везна в кралството, но пак нямало резултат - оказало се че грамажът на всичките бил абсолютно еднакъв...
Събрали в двореца всички майстори на скулптори, които живеели по земите на кралството, всеки един от тях обстойно разглеждал и изучавал малките златни фигури, но никoй не успявал да открие каквато и да било разлика между тях...

Дните се нижели, кралят все повече се тормозел, че не може да разплете загадката, а като го виждали такъв, се измъчвали и поданиците му. Вече нямало в кралството човек, който да не е чувал за златните фигури, но никoй не успявал да намери решението...

Докато един ден не се получила вест от млад мъж, който преди време бил наказан от краля за своята дързост и неподчинение, и бил хвърлен в тъмницата за назидание. И понеже не му оставало нищо друго, кралят позволил на младежа да дойде в двореца и да погледне и той сатуите, с надеждата че може пък и да открие нещо...

Довели младежа, дали му трите фигурки и го оставили да ги огледа. След дълго разучаване той помолил да му донесат едно парче тънка тел. Когато му я донесли, той взел първата статуйка в ръката си, промушил единия край на телта през ухото и като понатиснал мъничко, тя се подала от устата на фигурката. Взел втората, мушнал пак единия край на телта в едното ухо и след мъничко телта се подала от другото ухо. Накрая взел и последната фигурка, пак по същия начин вкарал телта в едното и ухо, но... този път тя не излязла от никъде. Имало едно малко тясно каналче, което водело към областта на сърцето, но влизайки там, телта не можела да продължи по нататък и да излезе от никъде...

Тогава кралят най-после седнал и написал своя отговор на съседа си, от когото бил получил странния подарък:

"Човек, при който влязлото от ухото излиза през устата, няма стойност.

Онзи който приема през едното ухо, но бърза да го изкара от другото, също не е ценен.

Важен е този, който умее да зарови в сърцето си онова, което е чул с ушите си...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
принцес
Admin
avatar

Брой мнения : 1533
Join date : 21.09.2009
Age : 39

ПисанеЗаглавие: Re: Уроците на живота   Вто Окт 19, 2010 2:55 pm

Колко му трябва на човек



Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче.Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това? Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. - Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. - Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо:
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.
Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.
Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.
Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това което имаш.
Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното 'Довиждане!'
Той се просълзи .. и се отдалечи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Уроците на живота   

Върнете се в началото Go down
 
Уроците на живота
Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
МАНЯК :: Свободно време :: Хей, живот - здравей, здравей!-
Идете на: