обшествен транспорт

Понякога придвижването с градски транспорт се превръща в голяма тръпка и истинско приключение. Нерядко сме свидетели или потърпевши от неуредиците. Случва се да станем свидетели на какво ли не, пътувайки на по-малко от ръка разстояние един от друг. Чуваме какви ли не разговори и клетви. Разказвайте, има какво!

ПОЧТИ ПЪТЕШЕСТВИЕ

Беше мразовит следобед. Облаци покриваха небето. Само тук-там слънцето успяваше да се пребори с тях. Возех се в неотопления, дрънчащ тролей под облаците, гледах замечтано към светлите ивици небе и земя. Стисках длани в юмрук за да стопля премръзналите си пръсти и неволно ставах слушател на чужди разговори.
Две момчета зад мен във видимо добро настроение си говореха тихичко. По едно време едното каза: „Че к.во като е стара? Аз няма да я варя”… Усмихнах се. Не ставаше въпрос за кокошка.
За една от поредните спирки тролеят намали и старец подаде ръка на прегърбена старица да стане. Тя едва се надигна с усилие и просъска през зъби: „Ще му дам аз да разбере. Ръка ще ми целува, по земята ще лази”.
Това ме сепна. Откъде тази немощна старица намери толкова злоба в себе си. Как за толкова години не е успяла да натрупа никаква житейска мъдрост. Дали пък тя не беше самият живот.
Отново се загледах през прозореца. В далечината се виждаше висок блок, на който само последните етажи бяха огрети от слънце. Вече го имаше, но само за някой. Дългите сенки на сградите засенчваха по-ниските етажи. Какво да се прави? Градско строителство…
А аз пак се отнесох в мислите си. Представих си просторни, топли и светли апартаменти. Какви ли хора живееха там? Дали бяха шумни или тихи? Какви ли страсти бушуваха? Обич ли се носеше из въздуха или витаеше непоносимост.

обшествен транспорт 6bd0d8005b01a3a6