Южни плодове са плодовете на вечнозелените цитрусови дървета
Днес трудно можем да си представим зимното меню без цитрусовите плодове лимон, портокал, мандарина, грейпфрут. Те са плодове на вечнозелените цитрусови дървета, при които листата се заменят постепенно, като пълна замяна настъпва за 2-3 години. При благоприятни условия цитрусовите растения дават плодове 2-3 пъти годишно. Обичат светлината, топлината и влажният въздух. При температура под 10° С престават да растат, а на повечето от тях в суха въздушна атмосфера им опадват цветовете и плодовете. Родината на цитрусовите дървета е Китай, Индия, Индонезия и Индокитай.
Днешните цитрусови дървета произлизат от диви прародители, които хората са култивирали в продължение на хилядолетия, за да получават видове с ценни вкусови качества. Сега тези диви прародители обикновено не се срещат в природата. Цитрусовите дървета са разпространени из субтропиците и тропиците на цялата планета.
Типични представители на цитрусовите растения са лимон, портокал, грейпфрут, банан, мандарина, нар, смокиня, авокадо, ананас, манго, киви, дуриан.
Всички цитрусови плодове са изключително полезни, тъй като освен другите ценни съставки съдържат в голямо количество витамини. Заради силния си аромат и съдържащи се мазнини, се използват в козметиката за одеколони, кремове, сапуни и битови ароматизатори.[/font]
Портокал се нарича плодът на портокаловото дърво. Последното е цитрусово тропично растение, появило се за пръв път на територията на днешен южен Китай. Има данни, че местното население на империята започнало да отглежда дребни портокалови дръвчета преди повече от 2000 години преди Новата ера. Неслучайно на много европейски езици думата портокал (сладък портокал), означава "китайска ябълка".
Портокалите били разпространени в Персия, Египет, Испания и Северна Африка от арабите по пътя на техните завоевания. Смята се, че името "orange" (ориндж) произлиза от арабската дума narandj (нарандж), която на свой ред води началото си от санскритската: narangah - "портокалово дърво". Още от древността, портокалите са важен търговски продукт. В световен мащаб най-големите производители на портокали са Бразилия, САЩ, Мексико, Индия и Китай. Разновидности и сортове портокали
Сред род цитрусови растения се срещат два вида портокалови дървета, с множество сортове и разновидности, чийто плодове ядем: - Горчив (нагарчащ) портокал - с ботаническо име (Citrus aurantium). Смята се, че той е по-старият от двата вида портокалови дървета. Сладкият портокал произлиза от горчивия. Последният е известен още като "Севилски портокал". Расте на ниско храстовидно дърво: бодлив храст, с овални и блестящи вечно зелени листенца. Кората на плода е дебела и груба, а на места оранжевият цвят има жълто-зелени отенъци. Плътта на плода е суха и има характерен горчиво-кисел вкус. - Сладък портокал - с ботаническо име (Citrus sinensis). Това е по-популярният вид портокал. Известен е заради сочния си, сладък и леко кисел вкус, който придава чувство на свежест. Сладкият портокал е по-голям от горчивия си събрат. Расте по дървета, достигащи до десет метра на височина. Има много сортове сладки портокали.
Родина на мандарината според едни изследователи е о-в Мавриций, който на езика на местните жители се нарича Мандара (от него е взаимствано името й), а според други - Япония (където е наречена на японските висши сановници -мандарини). От исторически документи е известно, че в Китай този растителен вид се е появил най-рано от всички цитрусови плодове. Дребноплодни мандарини са били култивирани там още преди около 4000 години, докато едроплодните сортове се появили значително по-късно - около III - IV в. В Индия мандариновото дърво се отглеждало отпреди няколко хилядолетия. В Европа е било пренесено най-напред в Средиземноморието през XVIII в. от Югоизточна Азия. Днес тази ценна цитрусова култура се отглежда най-много в Япония, Китай, Индия, Северна и Южна Америка, а също в Европа ( в средиземноморското и Каспийски крайбрежие). Мандарината е неголямо вечнозелено дърво, високо 2,5-4m, но се среща и като храст. Има нежни и ухаещи цветове. Плодовете са значително по-дребни от портокаловите, със закръглена форма , малко сплеснати в двата полюса (при основата и върха). За разлика от портокала те имат потънка кора, отделяща се много лесно от плодовото месо, а и то по-лесно се разделя на малки резанчета. На вкус са сладко-кисели, със специфичен приятен аромат. Днес са създадени няколко разновидности и сортове мандарини, по-известните от които са: танжерина - най-дребният сорт, наречен на името на мароканския град Танжер; танжелос - кръстоска между танжерина и грейпфрут (със значително по-едър и закръглен плод и леко горчив вкус); клементина - кръстоска между мандарина и померанца (разновидност на портокала), наречена на името на създателя й свещеника Пиер Клемен); сатцумас - известен испански сорт, получен за първи път в японската провинция Сатцума. В 100 г се съдържат: 0 - холестерол, 72 калории, 81,4 г вода, 17,6 г захари, 42 мг витамин С, 18 мг витамин А, 32 мг калций и 210 мг калий. Като всички останали цитрусови плодове, мандарината е богата на витамин С. Съдържа и така необходимия витамин А (приятел на очите), нужен за имунната система. Освен това наличието на бром помага на нервната система. В кората на мандарината се намира и терпенът, който действа противотуморно.
Последната промяна е направена от veselanz на Чет Окт 29, 2009 6:49 am; мнението е било променяно общо 1 път
Дървото грейпфрут достига до 4.5-6 метра и има кръгла корона от разпрострени нагоре клони. Плодът е почти кръгъл или сплеснат до леко крушовиден, с до 10-15 см ширина, с гладка, фино напукана кора, която има дебелина до 1 cм. Цветът на грейпфрута е бледо-лимонов, понякога леко зачервен отвън и бял, порест и горчив отвътре. Вътрещността му се състои от 11 до 14 сегмента, отделени с тънки, ципести донякъде горчиви стени, а съдържанието им е много сочно, сладко-кисело и много ароматно.
Дълги години се е считало, че грейпфрутът е разновидност на помелото, докато през 1948 г. цитрусовите специалисти започват да твърдят, че той е случаен хибрид между помело и портокал. Грейпфрутът е описан за първи път през 1750 г. от Грифит Хюджис, който го нарича "забранения плод" на Барбадос. През 1789 г. Патрик Браун съобщава, че този плод вирее в по-голямата част от Ямайка.
Разпространените видове грейпфрут са:
Дънкан - плодът е кръгъл с много светло жълта кора, силно ароматен, много сочен, с много на брой семена. Отглежда се за търговски цели в Индия.
Фостър- плодът е сплеснат, средно-голям, кората е светло жълта, но зачервена на места, гладка, вътрешността също е розова, с добро качество, въпреки многобройните семена. Не е много популярен и се отглежда във Флорида, Тексас, Аризона и Индия.
Марш - водещият сорт грейпфрут, отглеждан във Флорида, Калифорния, Тексас, Аризона, Южна Америка, Австралия, Южна Африка, Израел и Индия. „Оробланко”-кръстоска между грейпфрут и помело, направени през 1958г. от генетици.
Парадайз Невъл - плодове е сплеснати и по-малки, отколкото на типичен грейпфрут. Отглежда се близо до Флорида. „Ред блаш” – тук са включени всички видове червени грейпфрути.
Грейпфрутът вирее при топъл субтропичен климат. Температурните различия влияят върху продължителността на периода от цъфтежа до зрялост на плодовете. Влажността на климата допринася за дебелината на кората, като при сух климат кората е дебела и груба.
Грейпфрутът се съхранява при около 18° С за около една седмица или в отделение за плодове в хладилник за 2 или 3 седмици.
Грейпфрутът се консумира както в сурово състояние, понякога леко подсладен, така и преминал през топлинна обработка. Често се използва в плодови сладкиши, плодови салати, желатини и пудинги. Грейпфрутът също често се консервира в сироп. В Австралия се използва за направа на мармалад, желе.
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Южните плодове Чет Окт 29, 2009 12:47 pm
Киви -актинидия
Кивито е плод на лианово растение с кафява мека мъхеста обвивка и тревистозелена, сочна и мека сърцевина. Около нея са разположени дребни черни семки. Плодовете му приличат по големина и форма на дребни картофи.Отглежда се в главно в Китай и страните от далечния Изток. Аклиматизиран е в Европа и включително в България. Обича топлолюбивия климат и у нас се отглежда в районите по Черноморието и Пиринския край. Кивито е изключително богато на витамин С - 0,15 - 0,30 процента, което е със 8-10 пъти повече от съдържащото се в лимона и касиса. Особено ценен е минералният му състав - приблизително 1,5 процента калий, калций, желязо, натрий, фосфор, хлор и сяра. За отличните диетични свойства на плода допринася съдържанието на ензима актинидин, който е много благоприятен за разграждането на усвоеното от организма месо, особено червеното. Желателно е плодовете да престоят поне месец, след което могат да се консумират в сурово състояние. При варене то губи от качествата си. Затова се препоръчва да се сервира в натурален вид. Тогава кивито запазва своя цвят и цялата свежест на вкуса. Начин на приготвяне на сок. Подбират се здрави и зрели плодове, които се измиват добре и се обелва кожицата им. Плодовото месо се нарязва на резенчета и се центрофугира или пресова. Полученият натурален сок със сладко-кисел вкус и аромат, наподобяващ аромата на пъпеш и ягода едновременно, се консумира охладен. Може да се съхранява за много кратко в хладилник. Лечебни качества. Кивито е наричана от източните народи “плод на здравето”, поради сравнително високото съдържание на витамини, особено витамин С. Препоръчва се при изтощение и слабост, след прекарани тежки инфекциозни заболявания (примерно хепатит), при физическо и умствено претоварване, при вяло храносмилане и лениви черва. Особено полезен е сокът като профилактично средство за повишаване на защитните сили на организма към простудни заболявания и инфекции.
Ники Admin
Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009
Заглавие: Re: Южните плодове Пет Окт 30, 2009 12:40 pm
ПОМЕЛО
Помело (Citrus grandis или Citrus maxima) е цитрусово дърво, което дава най-големите цитрусови плодове. Произхожда от Азия и се отглежда от почти 4000 г.
Описание Плодовете му са кръгли, леко сплеснати, с дебела кора, която е светлозелена при неузрелите и жълта при зрелите плодове. Плодовете са с диаметър между 10 и 30 см и могат да тежат до 8 кг. На вкус са кисели и доста горчиви. Поради горчивината си дълго време са били консумирани само на Индонезийския полуостров. Преди десетина години са създадени нови сортове (от няколко години те вече дават реколта), които не са толкова сочни, но са по-сладки и намират добър прием на западния пазар.От 2006 г. се внасят и у нас. Култивираните сортове са с аромат сходен с този на грейпфрута, но без горчиво-нагарчащата му жилка във вкуса. По тази причина често ги наричат "Меден грейпфрут". Чистото тегло на плода (без кората) е около 70%. Помелото за разлика от грейпфрута и другите цитрусови плодове няма семки. Вътрешността на плода е куха. Ципите, подобно на грейпфрута са доста дебели. Има ясно разграничени парченца, както е при другите цитруси.Кората му е доста горчива, но за разлика от нея плодът е доста сладък и вкусен.
Разпространение и качества В Китай са отглеждали помело още преди Христа, но от няколко години има стройно изградена държавна програма за употребата на плода, за който се твърди, че е спасител на китайския народ от всякакви заболявания и абсолютен гарант за добро здраве. Организират съревнования на трудовите колективи по скоростно ядене на помело. Дори при епидемията от птичи грип се е препоръчвало като противодействие чай с помело. За Нова година китайците си подаряват плода като символ на благоденствие и благополучие. В Тайланд също смятат помело-то за чудотворно. Твърдят, че ако в продължение на 3 години се яде помело всеки ден, астмата и туберколозата си отиват безвъзвратно. А същата процедура за пет години унищожава рака и гарантира, че това е завинаги. Освен всичко тайландците са убедени, че употребяващите плода след година стават по-добри, отзивчиви, разбиращи, открити и любвеобилни.
Консумация Изчистването на плода и приготвянето му в подходящ за консумиране вид не е лесна задача. Но има няколко правила, чрез които отделянето на кората и ципите може да се направи успешно. За повече информация вижте този клип.
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Южните плодове Пет Окт 30, 2009 7:17 pm
Лимон
За лимонът се смята, че произлиза от диви растения, обитавали територията на южен Китай и Индия преди повече от 2500г. Цитрусът се е появил за първи път на нашия континент по време на съществуването на Римската империя, но култивирането му закъсняло с около 12 века. Освен като храна, богата на витамините C и B9 и минерала калий, лимонът още от древността е бил познат като лечебно средство. Така например, още Хипократ е лекувал жълтеница и натравяне с миризма от плодовете на лимоновото дърво. Лимонът е много полезен при всякакви заболявания на вените, разширени вени и спукани капиляри. Той облекчава симптомите на ПМС и безсънието. Лимонът е много популярно средство при настинки и бронхити.
Видът му наподобява голяма борова шишарка. Родината му са Централна и Южна Америка. Кората му е съставена от ромбоидни неравномерени части. Различните сортове ананас се различават слабо по вкус, но винаги са сочни и сладки. Плодът има превъзходен вкус, а вкусното му сладко-кисело месо е с приятен жълт цвят.
Как да избираме ананас?
Цветът на ананаса не е признак на зрялост. Ананасите се берат само когато узреят напълно, тъй като скорбялата им не се преобразува в захар, след като са откъснати. Колкото по-релефни са люспите толкова по-ароматен е плодът. При зрелия плод кората леко поддава при натиск, а плодът има леко червеникав оттенък. Преди поднасяне ананасът се обелва и се нарязва на резени. Твърдия кочан в средата се отстранява.
Как да съхраняваме ананас?
Съхранявайте ананасът винаги на стайна температура. При температура под 5 градуса той губи аромата си.
Какво да приготвим с ананас?
Ананасът е подходящ както за сладки ястия и плодови салати, така и за месни блюда и блюда от риба. * Приготвяйте плодови десерти и салати с пресен ананас. * Печете на скара резени ананас, поръсени с кафява захар. * Сушеният ананас , който се предлага в магазините, е чудесен за нашите домашно приготвени мюсли. * Компотът от ананас е неотменима част от коктейли, сметанови торти и изпитанието за всеки готвач на китайска храна – месо в сладко-кисел сос.
Хранителна информация за ананас
Ананасът съдържа не само желязо, калций, витамини от група В, провитамин А и витамин С, но също и калий, йод * съдържа много малко калории. В 100 г има едва 56 килокалории. * Ензимът бромелин разгражда белтъчините, стимулира храносмилането и разгражда мазнините. * Без мазнини и холестерол * С много ниско съдържание на натрий * С високо съдържание на витамин С
Ананасът е много популярен сред хората на шоубизнеса, защото присъства в множество диети за тонус и вталяване. Този плод леко повишава телесната обмяна и поддьржа паметта активна. При това съдържа малко калории. Идеално е, ако може на ден да се изпива по една чаша ананасов сок.
Отдавна е известно, че ананасът притежава свойствата да изгаря мазнините, но съвсем неотдавна той стана неразделна част от много диети. Неговото действие се обяснява с високото съдържание на фермента бромелаин, който разгражда мазнините. В действителност свойствата на ананаса първоначално бяха силно преувеличени, като се твърдеше, че 1 г бромелаин изгаря 900 г мазнини. Истина е обаче, че той отлично способства за преработването в стомашно-чревния тракт на рибата, месото, бобовите култури и млечните продукти. Затова по време на обилна вечеря много диетолози
Специалистите допускат възможността за два разтоварващи “ананасови” дни през седмицата. За тази цел са необходими 2 кг ананас и 1 л сок от ананас (без захар).
Ананасът се нарязва на кръгчета и се разделя на порции – закуска, втора закуска, обяд и вечеря (дневно 1 кг). През деня трябва да се пие само сок от ананас и да не се консумира обсолютно нищо допълнително. Ако диетата ви се стори твърди аскетична, можете да си позволите само 100 г обезмаслена извара, 100 г птиче месо и филийка ръжен хляб. За 2 дни, без това да се отрази върху здравето ви, може да свалите до 2 кг, смятат диетолозите.
Това разтоварване е противопоказано за хора, страдащи от язва или с повишена киселинност на стомашния сок. Не забравяйте, че след консумирането на този плод устата трябва да се изплаква, защото киселината, съдържаща се в ананаса, разяжда зъбния емайл.
Бананите са вид дървоподобни растения, макар че чисто технически спадат към тревистите. Терминът "банан" се използва за наименование на продълговатите плодове на "дървото" и има жълт, зелен или не толкова популярния в България червен цвят.
Първоначално бананите са култивирани от праисторическите народи на Югоизточна Азия и Западна Океания. Първи сведения за тях има от будистки текстове от 600 г. пр.н.е. Александър Велики опитва вкуса на банана в долините на Индия през 327 г. пр.н.е. В Китай има бананови плантации още от началото на III век. През 650 г. ислямски завоеватели пренасят банана в Палестина. Арабските търговци го разпространяват в обширни части от Африка. През 1502 г. португалските колонизатори създават първите бананови плантации в Карибския регион и Централна Америка.
След проучвания е установено, че миризмата на банани е една от най-предпочитаните естествени миризми, което означава, че допринася за личния ни комфорт. Освен всичко друго бананите са полезни с това, че: - бързо задоволяват нуждата от глад; - осигуряват на организма ежедневните нужди от няколко витамина и минерала; - при следене на теглото или при спазване на правилен режим на хранене, те са най-подходящата храна за включване в ежедневното меню. Не изискват специална преработка преди консумация или съхранение; - по време на усилени тренировки или други физически натоварвания, организмът губи важни витамини като С и В6, както и минерали (особено калий, който както е известно, е необходим за нормалната работа на мускулите, сърцето, черния дроб, мозъка, костите и зъбите). Бананът спомага за тяхното им възстановяване; доставят енергията, необходима в напрегнатото ежедневие; - не съдържат холестерол и натрий; - при борбата с тютюнопушенето: Бананите могат също да помогнат на хората, които се опитват да откажат тютюнопушенето. Съдържащите се в тях витамини В6, В12, както и калий и магнезий, помагат на тялото да се възстанови от ефектите на никотина; - при трес: Калият е минерал от жизненоважно значение, който помага за нормализиране на пулса, изпраща кислород до мозъка и тялото регулира водния баланс; - при нерви: Бананите имат високо съдържание на витамин В, който помага за успокояване на нервната система.
Два банана на ден се грижат за доброто ви настроение, твърдят френски учени.
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Южните плодове Чет Ное 05, 2009 7:07 pm
МАНГО
В зависимост от сорта мангото може да бъде зелено през жълто и оранжево до ярко-червено или червено виолетово. Вкусът му е пикантен и ароматен и наподобява комбинация от праскова и ананас. Избирайте полумеки плодове с гладка повърхност. Наличието на черни петна е знак, че мангото е презряло, а зелените, че е все още зелено. Оставете го на стайна температура до пълното му узряване. Съхранявайте зрелите плодове в хладилник до няколко дни. Консумирайте мангото прясно, леко охладено. Може да се направи на пюре и е подходящо за десерти, сорбета, сосове и конфитюри, а също е добра добавка за месо, риба или къри. Мангото е с богато съдържание на натрий, бета каротин, витамини от групата на B и витамин E. Съдържа калций, желязо, калий, магнезий и мед. Без наситени мазнини и холестерол.
В миналото авокадото е било сервирано само на аристократите, но в днешни дни то вече се превръща в един от най-любимите храни на милиони хора по света. Авокадото идва от Централна Америка и Мексико, където древните индианци го почитали като растение с големи хранителни и лечебни свойства. В Испания е познато под името абогадо, а във Франция – авокат, което се превежда като “Адвокат”, но всъщност представлява опит да се произнесе индианското му название ахуакатл, както са го наричали древните ацтеки. Авокадото е плодът на дървото Persea Americana, роднина на лавровото дърво. Вирее в субтропиците на западното полукълбо. Съществуват над 400 диви и култивирани сорта, като средно 1 дърво ражда от 500 до 2000 плода през живота си. Плодът на авокадото притежава крушовидна форма, маслена консистенция с лешников аромат и костила, наподобяваща обелен кестен. Класифицирано е като “неутрален”плод, тъй като притежава хранителни съставки и вкусови качества характерни хем за плодовете, хем за зеленчуците. Когато избирате авокадо, подръжте плода в ръка. Кората трябва да е без петна. Той трябва да бъде плътен, при натиск с пръст да поддава, но не трябва да остават вдлъбнатини Разрежете авокадото на две и като въртите двете части ги отделете една от друга. За да не потъмнее месестата част я напръскайте с лимонов сок. Ако плодът е много твърд, оставете за няколко дни да узрее. Оптималната температура за съхраняване е около 10 градуса. Авокадото се консумира сурово, защото топлинната обработка променя вкуса му. Използва се в сандвичи, сосове, салати, десерти.
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Южните плодове Пет Дек 11, 2009 11:16 pm
ЛИЧИ Личито е екзотичен плод за нашите ширини. То е плод на вечно зелено тропично дърво. Този екзотичен плод носи ярко-червени багри. Размерите му са около 2 – 3 см. а формата на плодът личи е овална. В центъра на плода се намира една голяма семка. Обвивката им е грапава, с кожеста консистенция и множество израстъци. Консумира се месото между обвивката и семката. Той е с бял цвят, а вкусът е сочен, нежен и много сладък, напомнящ на мускатов сорт грозде. Съхранението на личито може да стани в хладилник за 2 – 3 седмици, като не бива да се бели. Възможно е и замразяването на личи но тогава то губи част от качествата си. Личито е богато на витамин С, а характерно за него е ниското съдържание на мазнини. Как да изберем плодът: Трябва да се избират плодове, чиито обвивка поддава на лек натиск, има червен или тъмно червени до кафяв цвят. Избягвайте плодове с тъмни петна. Най- добре е да изберете плодове с дръжка. Ако цветът на плодът е бледо розов, това е знак, че плодът е пресен. Употреба: Личи се консумира след отстраняване на външната обвивка. В по изисканите заведения използват сок личи като от него приготвят коктейли с шампанско. Изключително подходящ за плодова салата съчетан с пъпеш. Съчетан с пилешко месо или шунка – личито придава аромат на месото и го прави по крехко.
Рамбутана е декоративен екзотичен плод за нашата страна. Рамбутана се свързва по-познатия плод личи и често се нарича “космат” личи. Родината на този плод е Азия, където е високо ценен хранителен ресурс съдържа най-вече витамин С. Вкусът на месото на рамбутана е сладък и сочен до кисело-тръпчив, наподобява вкусът на пъпеш и желиран бонбон.
Как да го изберем:
Узрелият рамбутан е с червена до тъмно-червена кора и “коса”. Най-сладък е плодът, когато косата е започнала да изсъхва. Рамбутана не зрее след като е откъснат, така че важно е да изберете добре узрели плодове. Съхранението е в хладилник.
Как се консумира:
Кората на рамбутана се отстранява с пръсти и плода се разделя на две половини. Консумира се прозрачната сърцевина. Изключително подходящ плод за екзотични плодови салатаи, подходящ е и като добавка към различни видове сирена и месо.
Съществуват два основни типа карамбола - с по-дребни плодове, много кисели, със силен аромат и по-едрите, с по-мек вкус и по-ниско съдържание на оксалова киселина, на която основно се дължи киселият вкус.
Узрелите плодове се консумират пресни, като понякога служат за допълнение към салати, ястия с авокадо и морски дарове. С тях се приготвят пудинги, тарти и други сладкиши. Възможно е използването им в задушени ястия и кърита. В Китай се приготвят с риба, а на Малайския полуостров ги задушават със захар и карамфил, понякога и с ябълки.
Зелените плодове могат да се мариноват като туршия или да се сварят заедно със скариди, както правят в Тайланд. Интересна е гарнитурата, приготвена от нарязани неузрели карамболи, хрян, целина, оцет и подправки. На Филипините сокът на карамболата често се използва за овкусяване. Цветовете също са с кисел вкус и се прибавят към салати на остров Ява или се приготвят под формата на различни консерви в Индия.
Ако искате да си закупите карамбола, търсете неомекнали плодове с равномерно жълто оцветяване на кората и леко покафенели ръбчета. Наситеното кафяво по ръбовете говори за прекалено дългото съхраняване на плода и загуба на характерните вкус и аромат.
Увличащите се по градинарството могат да отгледат от семките на плода собствено растение, което за съжаление няма да цъфти или плодоноси, но винаги ще е интересна тема за разговор с необичайните движения на листата си. Обърнете внимание, че кълняемостта на семената изчезва няколко дена след отделянето им от плода.
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Южните плодове Чет Дек 17, 2009 8:39 pm
Черимоя -Annona cherimola
Черимоята е най-известният и вкусен плод от рода на Аноните. Прародина на черимоята са високите планински части на Перу и Еквадор. Богата е на белтъчини и гроздова захар и е лесно усвоима.Има зелено-кафява матирана кожа. Повърхността й е грапава, изглежда все едно че сте оставили следи от пръсти след натискане. Понякога повърхността му напомня на дървен покрив. Неузрелите твърди плодове можете да оставите на стайна температура за да станат меки. Вътрешността на плода е кремава, вкусът прилича на банан с ананас и има около 10 – 20 черни семена с големината на фасул, които са силно отровни. Вътрешността се консумира предимно в суров вид.
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Южните плодове Пет Дек 18, 2009 9:24 pm
Гуава
Гуавата расте на храстовидни, 3-6 м високи дървета. Подобните на ябълка или круша плодове са с диаметър 3-12 см.
ПРОИЗХОД: Родина на гуавата са тропическите области на Америка.
СЪСТАВНИ ВЕЩЕСТВА: Гуавата е изключително богата на витамини: С, провитамин А, витамини от групата В; пектин, желязо, калций и фосфор.
ПРЕПОРЪКА: Деликатните на натиск плодове почти не са годни за съхранение.
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: Консумира се предимно в сурово състояние. Може да се яде като ябълка, но най-добре е първо да се обели. Нарязана на парченца се използва за приготвяне на плодови салати и в ястия от извара. За гуавата важи следното правило - всичи рецепти за дюля, могат да се използват и за гуава.
veselanz
Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009
Заглавие: Re: Южните плодове Нед Дек 20, 2009 12:04 am
МАРАКУЯ
Маракуята има кръгла, овална форма, тежи средно 90 гр и е с дебела, лимонено жълта кора. Произхожда от субтропичните и тропични части на Африка. Днес се отглежда в Южна Америка, Австралия, Нова Зеландия, Калифорния, Южна Африка и др. Маракуята е богата на витамин С, белтъчини и ниацин. Има сънотворно и понижаващо кръвното налягане действие. Маракуята е подходяща за прясна консумация (плодът се разрязва на две и месестата част се изгребва с лъжичка). Използва се за плодови салати, десерти, сладоледи и др. Поради своя чудесен аромат, маракуята е съставна част на много плодови сокове и коктейли.
Индекс 
Търсене 
Регистрирайте се 
Вход 
Сря Апр 29, 2015 11:59 pm by 
