Цвете в саксия

Хоя( восъчно цвете) / Hoya carnosa

Описание: Хоята произхожда от Източна Азия и Австралия. Цветето е кръстено на Thomas Hoym, градинар на херцога на Northumberland в края на 18-ти век.
Период на цъфтене: Гроздове от привлекателни, звездообразни, розово-бели цветове разцъфтяват през лятото. Деликатните цветовете изглеждат като направени от порцелан и са наистина уникални. Излъчват силен аромат.
Грижи:
Нощна температура от 15° и дневна от 21° или повече са оптимални.

Поливане: свободно по време на цъфтеж, но изчакайте пръстта да изсъхне между поливанията по време на покой. Сигнал че не поливате достатъчно е набръчкването на листата или изсъхване на част от стеблото. Ако преполеете листата пожълтяват или стават кафеви.

Торете на 2 седмици през пролетта и лятото.

Пресаждане: Отложете пресаждането докато корените не изпълнят изцяло саксията. Усилено цъфтене и растеж се наблюдават когато растението е около 2 годишно.
Място: Необходими за доброто развитие на растението са поне 4 часа слънце на ден, но също може да се отглежда на светло място без директна светлина.
Размножаване: Хоята може да се размножава по всяко време чрез стъблени резници или чрез въздушни отводи.
Част от стъблото с един или повече листа ще се вкорени бързо във вода или влажен пясък. Ако изберете вкореняване във вода, поставете в шише покрито с алуминиево фолио. Коренчета ще се появят за 5-10 дни при температура около 25°
Съвет на градинаря: Растението е подходящо за висящи саксии и стои много добре поставено в тях.
Не отстранявайте цветоносните стъбла. От тях израстват нови пъпки и цъфтят всяка година.

Цикас

Цикасът е изключително древно растение. Името му в превод от гръцки (Kykas) означава палма. Това не е точно палма, но много прилича по външен вид на всички палмови. За разлика от палмите, цикасът е двуполов и съществуват мъжки и женски растения.
Произхожда от Югоизточна Азия (Япония и Тайван ) и Австралия. Той расте много бавно и може да живее дълго у дома при подходящи грижи.
Младите листа на цикаса са завити спирално, както при папратите. Те са крехки и доста нежни, по-късно обаче стават твърди и жилави. При покупка трябва да внимавате, защото е скъпо растение и обикновено стои дълго по магазините, където условията не са много подходящи или го преполиват поради незнание относно нуждите му. Убедете се, че не са повредени централните листа, а крайните не са започнали да пожълтяват. Най-подходящи за покупка са растения с 3 до 5 развити листа. Предпочита умерена температура, през зимата е добре в по-студени помещения при температура 12-16°C, минимум 8°C.
Лятото го преместете на балкон или в градината, като внимавате да не е на течение и през първите няколко дни засенчвайте, за да не прегорят листата.
Полива се обилно от пролет до есен, зимата намалете поливането. Попадналата вода в средната част може да предизвика загниване. Водата не бива да остава в подложката на саксията.
Трябва да се пресажда много внимателно, тъй като корените са много нежни. Младите се пресаждат всяка година. По - възрастните, според растежа и запълването на саксията. Почва - 2 части листовка, 1 част прегорял оборски тор, 1 част чимовка, 1 част торф, 1 част пясък и към всичко добавете дървени въглища. На дъното поставете камъчета или натрошени глинени саксии.
Тори се на две седмици през активния период. Зимата не се тори. Влажност на въздуха се поддържа всеки ден, пръска се около растението. За да расте и изглежда добре, почиствайте листата всеки месец. Ако ги миете с вода, покрийте стеблото. Осигурете топло, светло, но защитено от слънчевите лъчи място. Подходящо изложение е южно или югозападно. Размножава се чрез издънки. След отделянето, поръсете с прах от дървени въглища. Поставете в смес от торф, пясък и дървени въглища. Поливайте умерено. Възможно е и със семена при подгряване отдолу. И при двата случая отнема около 2 месеца.

[b]

Циклама - Cyclamen persicum
Цикламата е много популярно цвете, известно със своята красота и изящни цветове. Родината на цикламата е Мала Азия, където тя се среща по хладни и засенчени места. Съществуват около 15 разновидности. Тя е много капризно и трудно за отглеждане цвете.

Създадени са много сортове, едни са с дълги дръжки за получаване на отрязан цвят, други с ароматични цветове, а някои са дребни, но много на брой цветове на едно растение.

Цикламата успокоява капризните деца
Ако искате членовете на семейството ви да са задружни, отгледайте си циклама в дома.
Това растение провокира и душевната щедрост, създава непринудено настроение и подобрява самочувствието.
Цикламата действа успокояващо на капризните деца. Тя е като сгряващи слънчеви лъчи, разкрепостява и стимулира енергията на хората.
Цветето помага на колебливите и слабите, учи ни да отстояваме собственото си мнение, развива способността за адаптация.
Пробужда творческите и организационните способности на стопаните си.

Цъфти от декември до април.
Цветовете й са разположени на дълги дръжки в розов, червен, бял цвят, има и двуцветни сортове.

Почва: 2 части букова листовка, 1 част чимова почва, 1 част огнил оборски тор, 1 част тор и 1 част пясък.
Поливане: Цикламата е много капризна към поливането.
След засаждането може да се полее отгоре, за да слегне почвата, но след това се полива винаги отдолу в саксията. Никога не я поливайте отгоре, направо върху грудката, защото водата която се задържа върху дръжките, причинява загниване на цветовете и листата.
Растението никога не бива да е потопено във вода.
След пресаждане, до започването на цъфтежа, количеството на водата с която я поливате се увеличава. Когато започне обилния цъфтеж се сипва вода в подложката на саксията няколко пъти на ден.

Торене: Цикламата се подхранва с тор редовно от октомври до април.
През май-септември (период на покой) не трябва да се наторява.
При развита листна розетка и видими признаци на цъфтеж се използва фосфорен тор за подхранване.

Светлина: Цветето е подходящо за помещения с източно и северно изложение, при южно трябва да се държи далече от прозореца.

Температура: 12 – 15 градуса.
При температура над 20 градуса, растението е обречено на смърт.

Пресаждане: През юни грудките се почистват от сухите корени и почва, и се засаждат в същите по-размер саксии, но в нова почвена смес.
През септември когато се появят върховете на листата, грудката се присажда в черноземна пръст, така че 1/3 от нея да се вижда над повърхността. Това се прави за по-красиви цветове и здрави листа. Саксиите трябва да се държат на засенчено и хладно място(не повече от 22 градуса). Прибират се от градината в края на септември.

Размножаване: Това не е лека задача, и като цяло се прави трудно.

Когато растението спре да цъфти и листата започнат да пожълтяват, спрете да поливате и дръжте цикламата на хладно, далече от пряка слънчева светлина. Когато листата лесно започнат да се откъсват от грудката, можете да я пресадите в равни части перлит и обеззаразена пръст за стайни растения, така че близо 1/3 от нея да остане на повърхността.

Има възможност, цикламата да се захване от семена, които са подложени на луминисцентно осветление минимум 15 - 16 часа на ден. Посяти през зимата, семената дават цвят след около година.

ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ!
През лятото цикламата трябва да бъде на сянка и често да се оросява.
След появата на първите пъпки саксията не бива да се премества, защото те ще окапят.
За обилно цъфтене всяка година - след прецъфтяването да премине постепенно в покой, за целта се намаляват поливките.
Редовно трябва да се отстраняват прецъфтелите цветове и изсъхналите листа заедно с дръжката до грудката.
След като пожълтеят и окапят листата на цикламата, саксиите се поставят на тъмно и прохладно място.
При правилно стайно отглеждане цикламата живее от 20 до 25 години.

Китайска роза

Хибискус китайски - (H. rosa-sinensis) расте в Източна Азия и на островите в Тихия океан. Това е добре познатата ни и обичана стайна китайска роза. Смята се за национално цвете на Малайзия. Неговите пет листенца символизират петте заповеди на исляма. Почитат го не само мюсюлманите в страната, но и езичниците, и китайците, и индийците. Цени се за своите красиви цветове, непретенциозност, бърз растеж. С времето става голям храст с пищна корона и е много подходящ за оформяне на просторни помещения, зимни градини, офиси.
И у нас китайската роза е едно от най-любимите и разпространени стайни цветя. Тя е компактен, силно разклонен храст или дръвче, което може да достигне височина дори до 2-3 м. Листата й са тъмнозелени, блестящи, удължено яйцевидни, с назъбени краища, едри - до 15 см. Цветовете й са едри от 9 до 12 см в диаметър, петлистни, прости и кичести. Цветът им може да бъде от бял до жълт, наситено розов до тъмночервен. Цъфти през лятото в продължение на няколко месеца.
Китайската роза не е много капризно растение, но и тя си има своите особености. Най-обилно и продължително цъфти и се развива, когато й се осигури ярка светлина, топлина, умерена въздушна влажност и постоянно влажна почва. Не понася обаче директното силно огряване от слънцето и течение. Хибискусът издържа и на сянка, но при недостатъчна светлина цъфти малко и се развива по-лошо. Поставен на светло място, още през март се появяват първите му пъпки. А после цъфти през цялото лято до късна есен.
През лятото, когато обикновено се изнася навън, се нуждае от леко засенчване през обедните часове, всекидневно поливане, редовно подхранване с органични и минерални торове и достатъчна влажност. След август подхранването трябва постепенно да се намали, а през зимата да се полива по-рядко. Оптималната температура за зимния период е около 15°С .
Подхранва се с комбинирани минерални торове, които могат да се редуват с течен оборски тор. Подхранването през лятото е веднъж на 1-2 седмици, а през зимата - 1 път в месеца с по-малки дози фосфорни и калийни торове.
Хибискусът се размножава рано напролет и през лятото чрез резници, отрязани от върховете на клонките. Може да се поставят във вода или в обогатена градинска смес.
За да цъфти китайската роза, много важно е и правилното й подрязване. Първата резитба се прави, когато вкорененото клонче е достигнало 25-30 см височина. Премахва се върхът. Това дава възможност да се развият резервните пъпки в основата на листата и да се появят млади клончета, от които после ще се оформи короната.
През пролетта младите растения се пресаждат в по-големи съдове, клонките се подрязват и скъсяват - от 2-3 см до 15-20 см, така че да се оформи компактно растение с правилна и гъста корона. От всяка клонка се развиват по няколко едногодишни клончета и именно върху тях са цветовете на китайската роза. Отрязаните връхни клончета могат да се вкоренят и да се използват за размножаване на цветето.

При пресаждането се използва смес от листовка, чимова пръст, торф и пясък в съотношение 1:2:1:1, като се добавят и парченца дървени въглища. Възрастните китайски рози се пресаждат по-рядко, само при необходимост, но всяка пролет се сваля горния слой от почвата в саксията и се заменя с нова пръст.

Грешките при отглеждането на китайската роза и сухият въздух могат да провокират появяването на болести и вредители. При неблагоприятни условия или рязка смяна на условията, при които се отглежда хибискуса, е възможно пъпките му да не цъфнат, а да опадат, да пожълтеят листата му и дори да остане без листа. Скоро обаче се появяват нови листенца.http://store.picbg.net/pubpic/74/79/2384212d74007479.jpg

Глоксиния ( Каменно цвете ) / Gloxinia (Sinningia
Описание: Глоксинията (Gloxinia) е ценено стайно растение от векове. Харесвана е заради кадифените цветове във форма на камбанка. Цветовете са от тъмно червено и пурпурно до по-нежните тонове на розовото и дори бялото. Цветовете могат да бъдат единични или двойни, като често са оцветени в контрастни цветове по краищата. Глоксинията е близка по вид на други две популярни стайни цветя – африканската теменужка и стрептокарпуса. Подобно на тях глоксинията цъфти дълго, в продължение на седмици, за което не са нужни много грижи. Цветовете на глоксинията гледат нагоре, вместо да висят надолу, и са много разнообразни по големина и форма.
Грижи: Вкъщи, глоксиниите предпочитат светли места, а през зимата биха се справили добре на южен или източен прозорец. През лятото, внимавайте, растението да не е изложено на директна слънчева светлина. Ако светлината не е достатъчна, цветните пъпки може и да не се отворят. Глоксиниите обичат топлината, като оптималната температура е 18 до 24 градуса. Ако температурата е под 10 градуса , листата и цветовете ще почернеят, а температура над 27 градуса ще скъси живота на растението, защото пъпките ще увехнат, и изобщо няма да цъфнат.
Както и африканската теменужка, поливайте глоксиниите с вода със стайна температура и по възможност не мокрете листата.В зависимост от сезона и условията вкъщи, растенията цъфтят от 2 до 6 седмици
Размножаване: В началото били произвеждани само глоксинии, които цъфтели през пролетта, и били отгледани от грудки, засадени през есента или пролетта. В днешно време по-голямата част от продукцията е на базата на семена, което позволява засаждането им по всяко време на годината. Покълването е трудно и бавно, би могло да отнеме от 6 до 9 седмици. В зависимост от сезона и желания размер на растението, времето, за да се стигне до цъфтеж, от посяването на семената, е около 5 до 7 месец.

popiskah informaciq za KUMKUA towa rastenie ima plodowe wyw forma na golqma furma i e s byzkisel wkus
Wsichko kakwoto move da mi kavete za nego

Писането на КИРИЛИЦА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО !!!!!!

ani4ka_bg58, предполагам, че това, което си искала да напишеш е:
Поисках информация за Кумкуат. Това растение има плодове във форма на голяма фурма и е с възкисел вкус. Всичко каквото може да ми кажете за него.

Ще се опитаме в следващия коментар да ти кажем всичко, което знаем и намерихме в нет пространството за него. Но ще те помолим следващия път да пишеш на кирилица, за да можем напълно да разберем това, което искаш. - Ники

Често в края на пролетта - началото на лятото, вместо добро развитие и буен растеж на стайните цветя, които сме преместили на балкона или на по-светло място, търпим разочарования.

Цветята имат лош вид, нямат обилен цъфтеж, листата пожълтяват. Тук ще посочим няколко грешки в отглеждането, които ако бъдат преодоляни, растенията ни отново ще изглеждат чудесно.
- Увяхване и жълтеене на листата.
Много често това се дължи на недостатъчно азот в почвения субстрат. В този случай растението трябва да се подхрани. През пролетта и лятото цъфтящите саксийни цветя се подхранват на всеки две седмици с тор, разтворен в поливната вода или чрез листно торене. Често такива признаци се наблюдават при стайните растения, които постоянно пребивават в кухнята. Вероятната причина е високата концентрация на газове от пърженето и готвенето, както и от цигарения дим, ако в къщата се пуши. Ако е така, просто пренесете растението в друго помещение.
- Бели или жълти петна по листата.
Най-често тази повреда се дължи на използването на студена поливна вода. Водата с която се полива трябва да е със стайна температура.
- Бледи цветове.
Вероятно избеляването на баграта на цветовете се дължи или на много висока температура или на пряко попадение на слънчеви лъчи върху цвета.
- Растението не цъфти.
Предполагаемата причина е липса на достатъчно светлина. Това може да се дължи и на стрес от пресаждането. Понякога растението “не харесва" новата саксия.
- Опадане на цветните бутони.
Най-честата причина за това е сухият въздух или недостатъчно светлина и вода.
- Тънки изтеглени стъбла.
Причините са: недостатъчно количество на хранителни вещества в почвения субстрат и лоша светлина.

Драцените произхождат от тропическите и субтропическите области на Африка и Азия. Родът им наброява 150 вида, които в естествената си среда са палмоподобни дървета и храсти.

Те са едни от най-красивите листнодекоративни стайни растения и тъй като в добавък на са и кой знае колко капризни, се радват на огромен успех в цял свят. Листата им са дълги, заострени, с формата на меч, събрани във върха. Някои екземпляри достигат голяма височина и са много подходящи за големи помещения. Наричат ги също фалшиви палми, особено когато долните листа окапят и стъблото се оголи, но драцените нямат нямат никаква родствена връзка с истинските палми. Тези прекрасни растения подхождат изключително добре на съвременното жилище, но като стайни растения се използват още от средата на миналия век. Тук ще се спрем на няколко от най-разпространените видове.
Драцена деремензис (D.deremensis) е относително бавно нарастващ вид, достигащ около 1,2 м височина. Листата на повечето са относително широки, тъмнозелени с една или повече надлъжни ивици, които могат да бъдат бели или жълти. Този вид по-трудно губи долните си листа. Драцена компактна е подходяща за по-малки пространства.
Драцена маргината (D.marginata) е сред най-почитаните. Листата и са по-тесни, стъблото прилича на змийче и може да достигне 3м височина. Вариететът триколор на червени и жълти ивици е изключително ефектен.
Драцена сандериана (D.sanderiana) е по-дребна. Листата `и са сиво-зеленикави и растат на интервали едно от друго.
Драцена рефлекса (D.reflexa = Pleomele reflexa), наричана „Песента на Индия”, има слабо, извито стъбло. Гледа се по трудно от останалите, защото изисква влажен въздух, но ярко-жълтите ивици по листата `и я правят рядко красива.
Има и една драцена, която изобщо не прилича на сестрите си – годсефиана (D.godseffiana = D.surculosa), която расте като храсти и има широки овални листа на жълти петна, поради което неопитното око често я взема за кротон.
Драцена фрагранс (D.fragrans) е от най-едрите, със солидно като на палма стъбло, увенчано от корона лъскави листа, достигащи до десет сантиметра широчина. Размножава се драцената доста лесно – можете да отрежете върва с дължина около педя и половина, да го потопите във вода и да чакате да пусне корени. Растението майка ще даде от един до три нови израстъка и ще стане още по-красиво. Ако стъблото е израснало прекалено високо и се е оголило, нарежете го на сегменти, около една педя дълги, потопете ги във вода (внимавайте като при дифенбахията кой край ще потопите!) и щом пуснат корени и издънки, ги засадете.

Изисквания
Стайна температура, през зимата не по-ниска от 16оС . Най-подходяща светлина за драцените е до източен или западен прозорец. Чисто зелените могат да понесат и по-слабо осветление. Почвата да се поддържа равномерно влажна. През зимата поливането се намалява, но не допускайте пълно пресъхване. Редовно пръскайте листата и поддържайте добра въздушна влажност.

Алоказиите са изключително редки растения - ще ги откриете в малко справочници и в още по-малко магазини. Изправените стъбла завършват с огромни стреловидни листа с бледи жилки. За съжаление тези забележителни растения издържат в стайни условия само няколко месеца, след това е добре да ги върнете в оранжерията.
Асандериана има металнозелени листа с накъдрена периферия. Амазоника се намира по-лесно, листата й са по-тъмни и контрастират рязко с изпъкналите бели жилки.
Тайни на успеха:
Температура: Висока - над 21ºС през лятото и поне 18ºС през зимата.
Светлина: Ярка през зимата, полусянка през лятото.
Вода: Почвата трябва постоянно да е влажна; поливайте много оскъдно през зимата.
Влажност на въздуха: Много често пулверизирайте листата.
Пресаждане: Рано напролет всяка година.
Размножаване: Разделяйте растенията при пресаждането.