Билки и подправки

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Билките се използват от векове в народната медицина. Вълшебните свойства на билките сякаш са безкрайни. В природата са скрити хиляди малки съкровища, които просто трябва да се научим да използваме, за да се лекуваме или за да готвим по-вкусно. Билките могат да служат и като лекарства, а не само за чай или като подправки. Всъщност те могат да са лечебно средство и чрез готварското изкуство.

Билки и подправки Herbs1

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Мащерка/Thymus/

Билки и подправки Kara%20kekik

Мащерка(Thymus) е род от около 350 вида ароматни многогодишни тревисти растения и малки храсти високи до 40 см, от семейство Устоцветни, растящо в Европа, Северна Америка и Азия.
У нас се познава най-вече два вида обикновена градинска мащерка и дива мащерка.

Градинската мащерка (T. vulgaris) е широко използвана зелена подправка.
Мащерката се използва за подправяне на меса, супи и яхнии. Тя е използвана във френската кухня, където е важна съставка на така нар. Букет”Гарни”, както и на “Herbes de Provans”. Тя се използва широко и в карибската кухня. В някои страни от Близкия Изток, подправката „ заатар “ съдържа мащерка като насъщна съставка.
При готвене мащерката трябва да се слага рано, за да има време да отдели етеричните си масла.

Освен като подправка мащерката се използва широко и като билка. За лечебни цели се използват изсушените ѝ цветове. Притежава антисептично, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично, болкоуспокояващо действие.

Дива мащерка(Thymus serpyllum) не е подправка, но са атрактивни декоративни и лечебни растения.Може да се употребява под формата на чайове и запарки и е отлично средство при кашлица и простуда.

МАГДАНОЗ

Билки и подправки Pre03b

Двегодишно тревисто растение. През първата година развива само листна розетка, а през втората — до 80 см високо, право, разклонено, голо, набраздено стъбло. Приосновните и долните стъблови листа са с дълги дръжки и 2—3 пъти пересто наделена петура, а горните — триделни, с линейно ланцетни дялове. Цветовете са жълтозелени, събрани в сложни сенници с 8—20 главни лъча. Плодовете са широко яйцевидни, 2,5—3 мм дълги, при узряване се разпадат на две половинки. Цъфти юли—август.

За лечебни цели се използват Плодчетата (Fructus Petro-selini), листата (Folia Petroselini) и корените (Radix Petroselini).

Съставки: Плодовете съдържат 2—7% етерично масло, 20% тлъсто масло, флавона апигенин, фурокумарина бергаптен. Основни компоненти на етеричното масло са апиол и миристицин — токсично вещество с психотропно и халюциногенно действие. Листата в свежо състояние съдържат 356 мг% витамин С, 8,26 мг% каротен и др. Корените съдържат малко етерично масло с главна съставка апиол, флавоноиди — апигенин и негови гликозиди, фурокумарини и полиацетилени.

Отглежда се в градините из цялата страна. Произхожда от Средиземноморската област.

Апетитовъзбуждащо, газогонно, пикочогонно и тонизиращо матката.

При фармакологичното проучване на апиола е потвърдена способността му да тонизира гладката мускулатура, особено на матката и на пикочния мехур, и да предизвиква нахлуване на кръв в тези органи.

Извлек от корените на магданоза се прилага при болезнена менструация (регулира кръвотечението и премахва болката). Дрогата не трябва да се прилага при бременни, понеже може да предизвика продължителен спазъм на матката и загиване на плода. Сокът от листата на магданоза се използва външно при петна и обриви по кожата, при ужилване от насекоми, за „разнасяне" на млякото след прекъсване на кърменето и др.

Начин на употреба - Препоръчва се извлек от 1/2 чаена лъжичка плодчета на магданоз, накиснати за 8 часа в 250 см3 вода, който се изпива за 1 ден. Прилага се и запарка от 4 чаени лъжички корени на 1/2 л вряща вода, която се прецежда след 15 минути и се изпива за 2 дни. Добър ефект се получава и със сока от прясното растение в доза 100—150 г.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

РИГАН

Риганът (Оriganum vulgare L.) е многогодишно тревисто растение от сем. Устоцветни. Расте из храсталаци и сечища, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна докъм 1600 м надморска височина. Образува туфа, в която може да се наброят 80-100 стъбла, като ежегодно излизат нови стъбла. На височина достига до 80 см, като върховете на растенията се разклоняват и образуват чадъроподобни съцветия, в които са събрани голям брой малки цветчета с бледорозов, розов или почти бял цвят с кафяви чашки. На едни растения цветовете са двуполови, а на други - само женски. Женските цветове се разтварят 7-8 дни преди другите цветове. Опрашването на цветовете се извършва от насекомите - главно от пчелите. Цъфтежът на ригана продължава доста време, тъй като едни стъбла в туфата цъфтят, а други продължават да се развиват. При това положение цъфтежът започва обикновено от началото на юни и продължава до края на август.

Риганът се среща в диво състояние почти навсякъде у нас. Най-често се появява по сечищата из горите, край горските пътеки, покрай пътищата и по влажните места. Отглежда се и като културно растение заради ароматичното масло, което се съдържа в цялата надземна част и особено в цветовете. Маслото намира широко приложение в парфюмерията. Изсушените стъбла са добър заместител на чая. Употребяват се при кашлица, при лекуване на белодробни заболявания и за приготвяне на обикновен чай. Като подправка и за лечебни цели се използва този вид, който цъфти с розововиолетови цветчета. Изсушен запазва вкуса си.

Белият риган (Origanum heracleoticum L.) е подходящ за подправяне на ястия от птици и тестени изделия. Има аромат и вкус, подобен на чубрицата. Много използван е в италианската кухня за сосове за спагети, лазаня, пица.

Риганът може да се отглежда на всякакви почви. За предпочитане са по-леките с достатъчно хранителни вещества почви. Размножава се със семена. Засява се направо на постоянно, след предварителна подготовка на почвата. Може да се произведе рано напролет разсад в парник, който се използва за засаждане. Засяването трябва да се извърши редово на разстояние 40-50 см ред от ред и 30 см между растенията в редовете. Дълбочината на заравяне на семената в почвата не трябва да бъде повече от 2-3 см.

В България риганът е познат още като горски чай, овчарски босилек, ванилова трева, риганова трева, витошки чай и черновръхче. Среща се в Европа, Азия и Северна Америка. Съдържа етерично масло, витамини А и С, танини, минерални соли.

Билки и подправки 821f6aef76e89516

БЯЛ ПЕЛИН

Многогодишно сребристосиво тревисто растение със своеобразен приятен аромат и силно горчив вкус. Стъблото е 40—120 см високо, в горната част разклонено, в основата вдървеняло. Приосновните листа са 2 до 3 пъти пересто разсечени, разположени на дълги дръжки, а стълбовите - двойно пересто разсечени, с къси дръжки до почти приседнали, без ушички при основата си или в зоната на съцветието са триделни до цели. Листата от двете страни са покрити със сребристи копринести власинки. Съцветията са сложни метлици, изградени от многобройни едностранни гроздчета, които са съставени от кълбовидни, около 3 — 4 мм в диаметър, увиснали цветни кошнички. Всички цветове са тръбести, жълти, без чашка, разположени върху влакнесто съцветно легло. Плодът е около 1 мм дълъг, кафяв, продълговат, заострен, без хвърчилка или коронка. Цъфти от юли до септември.

Използуват се цъфтящите облистени връхни части (Herba Absinthii), отрязани на около 25 см от върха. Събират се в началото на цъфтежа. Да не се смесва с черния пелин.

Съставки: Стръковете на белия пелин съдържат 0,5—2% етерично масло (Oleum Absintjii). Основни компоненти на маслото са кислородни производни на бициклични терпени — алкохолът туйол и кетонът туйон. В етеричното масло освен това се съдържат и редица други съединения, между които моноцикличният терпен феландрен, бицикличният гееквитерпен кадинен и азуленовият сесквитерпен хамазуленоген.

Расте по тревисти и каменисти места, из храсталаци и граниш, покрай огради и пътища в цялата страна, главно в равнините и предпланините.

Тонизира мускулатурата на храносмилателните органи, увеличава отделянето на храносмилателни сокове и подобрява храносмилането. Съдържащите се в етеричното масло съставки възбуждат централната нервна система. Има противовъзпалително дествие (хамазуленът) и способност да премахва спазмите на гладкомускулните органи - стомах, бронхи и др

Бял пелин Artemisia absinthium

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Джоджен (Гюзум)
Описание: Джодженът (Mentha spicata, син. M. viridis) е многогодишно растение от семейство Устоцветни (Labiatae). Той е вид мента, характерен за Централна и Южна Европа. Расте във влажна почва.

Джодженът достига височина 1м. Има широки, назъбени листа. Цъфти в розово или бяло. Преди цветовете да са се разтворили напълно, се бере за сушена подправка.

Има специфичен, силен аромат. При готвене се използва в суров вид или сушен.

Подходящ е за супи и яхнии, за ястия от боб, леща, грах, свинско, телешко и агнешко месо.

Има приложение и в медицината. Има стимулиращо и ободряващо действие. С маслото от джоджен (градинска мента) се правят масажи, които облекчават главоболието, мигрената и намаляват стреса.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Целина, керевиз-Apium graveolens

Разпространение:Култивира се като зеленчуково растение. Среща си и диворастящо из влажните и заблатени места предимно на песъчливи почви, по крайбрежието на морето, край Дунав, Марица, Струма и др.
Описание: Двугодишно тревисто растение с високо до 1,5 м, кухо стъбло и дебел корен вретеновиден или главест. Листата са тъмнозелени, лъскави, пересто нарязани. Цветовете са зеленикавобели, събрани в съцветие сложен сенник. Плодът е овален, с надлъжни ребра, сивокафяв.
Използваема част: Корените на растението, които се вадят през септември – декември, които не се сушат, а се съхраняват във влажен пясък. Берат се и листата по време на цъфтежа на растението. Понякога се употребяват и семенатаДейства диуретично, апетитовъзбуждащо, антиревматично, възбуждащо и леко слабително.Коренът на билката оказва противовъзпалително действие при остри и хронични бъбречни заболявания, при подагра, ревматични заболявания и др. Плодовете оказват добро въздействие на стомашни болки и лошо храносмилане
Приложение:
При безапетитие, пясък в бъбреците и пикочния мехур, подагра, копривна треска, полова слабост, ревматични заболявания, възпаление на бронхите, лошо храносмилане с газове и уригвания , общоукрепващо и тонизиращо

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

ДЕВЕСИЛ
Достига 1-2 метра височина. Родината на девесила е централна Азия и Европа. В прясно състояние коренището на девесила е особено подходяща подправка за салати, пилешки супи, варива (боб), сосове, ястия от овнешко, свинско и говеждо месо.
Плодовете в комбинация с дафинов лист, черен пипер, бахар се използват за мариноване на зеленчуци.
Коренището на девесила се комбинира добре с магданоз, копър, зеленчуци за супи, черен и червен пипер, майорана и чесън.
Съхранявани добре, сушените листа от девесил запазват продължително време вкусово-ароматните си качества. Дозата им е както при босилека. Те се слагат в началото на приготвянето заедно с основните продукти, като в някои случаи са и основен продукт.
Всички познаваме специфичния аромат на девесила, който употребяваме най-вече за подправяне на рибни ястия. Трябва да отбележим, че това забележително растение не е докрай разгадано и проучено, както безсмъртника например. Открай време се знае, че ефектът му при лечение е бърз, да не кажем твърде бърз.
Корените му са богати на етерични масла, захари, минерали, органични киселини, смоли, кумарин, пектин, скорбяла.Още по времето на митологичните народи са били наричани вълшебни, магически. И това навярно е свързано със силно лечебното въздействие на етеричните масла. Това прекрасно растение е полезно за храносмилането, омекотява дейността на стомаха и червата, влияе много добре и бързо за надвиване на изтощението и вътрешната немощ, вследствие на други заболявания, на кашлица и астма, на бронхит, сърдечни болести, изчиства жлъчката и премахва отоците, причинени от вътрешни болести.Освен това успокоява и нервната система. Отварата от корените му, смесена с малко оцет и коприва помага за заздравяване на дълбоки рани, премахва обриви и спира косопада.

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

БОСИЛЕК

Билки и подправки 06-15bo

Босилекът, е известен още като „царска билка“. Той е едногодишно тревисто растение от семейство Устоцветни. Бива няколко вида: американски, френски, египетски и индийски босилек. Като билка и подправка се използва надземната част на растението, най-често стръковете в пресен вид, като се бере по време на цъфтежа, а за сушене — преди цъфтежа. Съдържа етерично масло, горчиво вещество, гликозиди, танини, органични киселини и минерални соли.

Босилекът има антисептично, противоспазматично, болкоуспокояващо, противовъзпалително и леко възбуждащо действие.

Отлично средство срещу комарите. Саксия с босилек или китка закачена на прозореца задълго ще прогони досадниците от къщата ви.

В кулинарията е незаменима съставка в много ястия от италианската кухня, подправка за печени говежди и птичи меса.От него се приготвя прочутия италиански сос Песто.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Градински чай (салвия) - Salvia officinalis

Градинският чай или салвия (Salvia officinalis) е малък вечнозелен храст с дървенисти стъбла, сивкави листа и сини до виолетови цветове, растящ в Южна Европа и Средиземноморието, а също и в югозападната полупустинна част на Северна Америка.
Той се отглежда много като подправка и билка и понякога може да се обърка с някои близки видове. „Салвия“ (Salvia) е името на рода, към който принадлежи и градинският чай.Цъфти през юни и юли, с дребни, виолетови цветове, разположени в съцветия във формата на клас. Листата на градинския чай са вечнозелени, продълговати и покрити с мъх. От тях се разнася и ароматът на растението.Приложенията и ползите, които му се приписват са много и разнообразни и често се споделят с близките му видове. Употребите на градинския чай са:

* Чайове, запарки и отвари, за които се смята, че имат успокоително действие и подпомагат храносмилането;
* консервиращи овкусявания, например на сирене;
* като подправка в готвенето.

В някои части на Европа, особено на Балканите, градинският чай се отглежда и за получаване на етерично масло, въпреки че обикновено в тези случаи заедно с него се събират и обработват и други сродни видове като Salvia triloba.
Има няколко културни разновидности градински чай. Повечето от тях се отглеждат по-скоро като декоративни растения, отколкото заради техните лечебни свойства. Всички се ценят като малки цъфтящи храстчета за украса и като ниско антиерозионно насаждение, особено при сух и слънчев климат. Отглеждат се лесно от летни резници.
Имена на културни видове са:

* Purpurascens, с виолетови листа, смятан от някои за най-силния от градинските чайове;
* Tricolor, с листа, изпъстрени в бяло, жълто и зелено;
* Berggarten, с големи листа;
* Icterina, с листа, нашарени в жълто и синьо;
* Alba, с бели цветове,
* Lavandulaefolia, с малки листа.

Една средновековна поговорка, приписвана понякога на Мартин Лутер, е взаимствана всъщност от средновековната медицинска школа в Салерно и гласи, че "няма от какво да умре човек, който гледа градински чай": „Cur moriatur homo cui Salvia crescit in horto?. Към това Хилдегард от Бинген добавя: „Защо човек трябва да умира, докато салвия расте в градината му, ако не защото нищо не може да победи смъртта?“. Именно затова известният средновековен каталонски философ Арналд от Вилянова се опитва да въведе градинския чай в кулинарните традиции на Пиренейския п-ов, но трактатите и съветите му не придобиват особена популярност в Иберия.

След като салвията прецъфти, тя трябва да се ореже до 1/3 от височината си, за да продължи да расте комппактно.Салвията предпочита горещи и слънчеви места, с умерено суха, добре отцеждаща се почва, в която да има варовик (в диво състояние расте по каменисти склонове, в масиви от хвойна).

Размножаване: Размножаването става чрез резници в началото на лятото.

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

ЧУБРИЦА

Билки и подправки Chubrica12

Чубрицата (Satureja) е род от около 30 вида едногодишни или многогодишни тревисти растения и малки храсти от семейство Устоцветни, растящи в топлите умерени райони на Северното полукълбо. Те са ниски растения, растящи на сухи слънчеви места. Достигат 15-50 см на височина и имат малки листа дълги 1-3 см. Цветовете израстват от стъблото в кръгово разположени венци и са бели до розово-виолетови на цвят.

Чубрицата е най-известна по света като подправка за боб. Често се отглежда и като декоративно растение. Градинската чубрица е едногодишно растение с малки зелени листа и розови цветове. Балканската чубрица е вечнозелено многогодишно растение. И двете обичат слънце и добре оттичаща се почва.

Видовете от рода на чубрицата се използват за храна от ларвите на някои видове пеперуди като Coleophora bifrondella, която се храни изключително само с балканска чубрица.

Освен като подправка, чубрицата се използва в официалната медицина при стомашно-чревни заболявания, като болкоуспокояващо и укрепващо средство.

Билки и подправки 182077_large_1235059742

Билки и подправки 182077_large_1235059742

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Куркума

Куркумата не е толкова популярна у нас, въпреки че може да я купите от всеки магазин за подправки. По-познато е кърито, в чийто състав тя е включена. Растението, от чиито корени се приготвя жълтият прах, вирее само на Изток, където с куркума се подправя почти всяко ястие и се лекуват редица болести. Учени от Европа и САЩ, изследвали куркумата, признават, че тя е едно от най-чудодейните лекарства.

Родината на куркумата е Югоизточна Индия - единственото място, където и днес тя се среща диворастяща. Иначе се отглежда и в Камбоджа, Шри Ланка, Индонезия, Китай, Япония, на Филипините и Хаити. В Индия е на почит и се асоциира с плодородието. В Малайзия намазват с паста от куркума корема на родилката и пъпа й след раждането не само за да прогонят злите духове, но и за дезинфекция, тъй като прахът е мощен антисептик.

Жълтият прах е ароматен и целебен
В кулинарията и 6 народната медицина се използва коренището на куркумата, което съдържа етерични масла и пигмента куркумин, който придава жълтия цвят на подправката. Тя придава фин аромат на сладкарски изделия, маринати, сирена и различни блюда. Специфичният й вкус се определя като остър, тръпчив, леко нагарчащ, а действието й е сгряващо. В страните от Източна и Средна Азия без куркума не минава почти нито едно блюдо. С нея подправят ориз, риба, зеленчуци, месо, тесто.

Добавяйте я всеки ден в храната си
Подправката е доста силна и трябва да се използва внимателно. За ароматизиране на 4 порции е достатъчна 1/4 ч. л. от нея. Добавя се още в началото на приготвянето на ястието. Когато се използва с лечебна цел, до-зата може да се увеличи до четвърт чаена лъжичка на порция. Важно е да се знае, че тя действа по-ефикасно в комбинация с растително масло и след като е загрята на висока температура. Добре е с нея да се подправя храна, богата на протеини, тъй като стимулира храносмилането и предотвратява образуването на газове. Добавяйте я всеки ден в храната си, за да почувствате действието й. Тя се употребява още и за профилактика на дисбактериозата, против глисти, за неутрализиране миризмата на чесън.

Жизненонеобходима при болна жлъчка и черен дроб
Ако имате проблеми с черния дроб или жлъчката, куркумата е жизненонеобходима за вас. С нея черният ви дроб ще функционира като швейцарски часовник. Тя го предпазва от токсините и от вредното действие на лекарствата при продължителната им употреба. Ако сте предразположени към атеросклероза, задължително я включете 6 менюто си, тъй като тя намалява риска от заболяването 2 пъти и го забавя. Запазва еластичността на кръвоносните съдове и предотвратява отлагането на плаки по стените им. Неслучайно ароматното растение е толкова популярно на Изток.

Какво показват най-новите изследвания
И западната медицина признава, че куркумата е мощно лекарство. Американски учени са установили, че редовната й употреба ни пази от болестта на Алцхаймер. Напоследък учените все по-често се питат защо на Изток доста по-малко хора боледуват от левкемия. В резултат на проведени изследвания е станало ясно, че куркумата пречи на развитието на раковите клетки. Освен това тя неутрализира вредното въздействие на цигарите и на полуфабрикатите.
Неотдава учените от Университета в Торонто са получили обнадеждаващи резултати. Оказва се, че куркумата може да върне към живот дори болните от муковисцидоза, изключително тежко и нелечимо заболяване. Тя стимулира и сърдечния мускул, нормализира кръвното налягане, забавя възпалителните процеси. Препоръчва се при проблеми с бъбреците, полезна е за диабетици. С лекарства на базата на куркума могат да се смекчат последствията от лъчевата терапия, да се помогне на болни от цироза на черния дроб. Ето защо наричат куркумата чудодейното лекарство на XXI век.
Билки и подправки 663bac6179d34aff

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

АНАСОН-Pimpinella anisum L.
Синоними. Анис, бедренец.

Разпространение. Градинско културно растение. Цъфти през юни и юли.

Използваема част. Плодовете се събират преди да узреят. След събирането се оставят да узреят. Плодовете са ароматни, със сладникав вкус.

Химичен състав. Плодовете съдържат етерично масло, което се състои в по-голямата си част от анетол, анизалдехид, анизкетон, анизова киселина. Освен това плодовете съдържат холин, белтъчини, танини, смолисти вещества, горчиви вещества, мазнини.

Действие. Анасонът притежава очистително, отхрачващо и успокояващо действие. Действа пикочогонно. Премахва спазмите в червата. Действа противовъзпалително, изгонва газовете от червата. Смята се, че разрушава камъните в бъбреците и пикочния мехур. Увеличава кърмата.

Приложение. При бронхити, простуда, пресипнал глас, стомашно-чревни колики, образуване на газове, бъбречнокаменна болест, високо кръвно налягане, хълцане, при недостиг на кърма, нередовна менструация.

Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка плод от анасон се запарва с 400 мл вряща вода. Престоява 30 минути, гребява се по 1 кафена чашка преди ядене 3-4 пъти на Анасоновото масло може да се употребява по 1-2 капки с бучка захар 2-3 пъти дневно.

Бахар

Бахарът, наричан още пимента е подправка, представляваща сухите неузрели плодове на растението Pimenta dioica.
Вкус
Бахарът има сложна миризма. Той е ароматна подправка с вкус, подобен на вкуса на комбинация от канела, индийско орехче и карамфил, но по-лютив и пиперлив]. Получава между 100 и 5000 единици по скалата на Сковил за лютивина (която най-често се използва за люти чушки).
Употреба
Бахарът е една от най-важните съставки в карибската кухня. Използва се за подправяне на карибската пастърма (дървесината се използва за опушване на пастърмата в Ямайка, въпреки че и подправката е добър заместител) в сосове и туршии. Използва се и в колбаси и кърита. Бахарът се използва широко във Великобритания и участва в много ястия, между които и торти. В много страни, дори и да не е популярен в домакинството, като в Германия, бахарът се използва масово от производителите на колбаси. Използва се и като основна подправка в сосовете за скара. От 17 до 19 век бахарът е бил широко използван за запазване на месо при дълги пътувания. В Скандинавия бахарът се използва и до днес като консервант за риба.
Народът вярва, че бахарът облекчава хрансомилателните проблеми. За маите в Централна Америка се говори, че са го използвали за балсамиране на телата на важни личности.

Джинджифил

Билки и подправки Djindjifil

Джинджифилът (Zingiber officinale), наричан още исиот или имбер е растение, чиито корени се използват в Китай и Индия от древността. В Европа се разпространява през 13 век благодарение на Марко Поло. Първоначално се използвал предимно в медицината. Завидна е славата му на афродизиак. Пресният джинджифил има остър парлив вкус с аромат на лимон. В изсушен и стрит на прах вид се използва в кулинарията като подправка. Резенчета пресен джинджифил се използват за направа на чай и като добавка в супи и сосове. В източната кухня се приготвя по всички познати технологии на печене, варене, пържене, много разпространен е в сладкарството под формата на сладка и бонбони. Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира, в Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват. В миналото е имало цели улици наречени „джинджър-стрийт“, на които са се предлагали продукти с джинджифил.
Джинджифилът е културно растение и не вирее в диво състояние. Родината му е някъде в Източна Азия, от Индия до Китай или Югоизточна Азия. Най-ранните документи за него са китайски. Конфуций (557-479 г. пр.н.е.) го споменава в своите „Аналекти“ и е известен с това, че не е сядал на масата без него. Според по-късни документи джинджифилът е внасян в Китай от Югоизточна Азия. Чрез арабите джинджифилът достига Древна Гърция и Римската империя. Също те го занасят и в Източна Африка около 13 век а през 16 век португалците го занасят в Западна Африка. По същото време испанците занасят джинджифила в Америка и през 1547 г. Ямайка вече изнася 1100 тона джинджифил за Испания. Понастоящем най-много джинджифил произвежда Индия, следвана от Китай, западна Африка, Ямайка, Тайланд и Австралия.

Кимион

Билки и подправки Kimion

Кимионът (Cuminum cyminum) е растение и подправка, култивирана първоначално в Средиземноморието. Най-много се отглежда в Мароко, Египет, Индия, Сирия, Северна Америка и Чили. Кимионът е едногодишно тревисто растение. Има нежно стъбло, което се разклонява и достига височина от 30-ина см. Листата са сложноперести. Цветовете са малки, бели или розови и образуват сенници. Плодовете-семки се използват като подправка. Имат характерен горчив вкус и силнен, топъл аромат, дължащ се на високото съдържание на етерични масла. Кимионът е с по-остър вкус, по-светъл на цвят и по-едър от кима (Carum carvi) — друга подправка от същото семейство, която може да се сбърка с него. Кимионът няма родство с черния кимион — друго име на посевната челебитка (Nigella sativa).
Кимионът често се свързва с индийската, близкоизточната и мексиканската кухня. Той е една от съставките на кърито. В билколечението той е стимулант, газогонно и противомикробно средство.

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

ДАФИНОВ ЛИСТ

Билки и подправки 029773ac13b2785cba1512b66ac801de

Дафиновият лист или лаврово дърво е вечно зелен храст или дърво култивирано още от древността в Средиземноморските страни.Лавровите листа са сред първите в света най-стари подправки.

За подправка се употребяват листата на дафиновото (лавровото) дърво. Те имат характерна приятна миризма и леко горчив вкус. Употребява се при приготвяне на супи, ястия, сосове, при мариноване и консервиране на месо, риба, зеленчуци, във винарската промишленост, при производството на ликьори, в производството на парфюми и др.
Дафиновият лист се поставя в ястия 10 – 15 минути преди края на топлинната обработка, защото при продължително престояване в храната той й придава горчив вкус.

В древността гърците и римляните окичвали своите герои с венци от лаврови клонки.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

Седефче-Ruta graveolens

Седефчето расте на завет върху варовита почва и обича много слънце.То има горчив ароматен вкус.Подправяме пестеливо, защото аромата е силен.Поставяме цели листа при налагане на краставици и домати.Със седефче подправяме плънки, зелени зеленчуци, смесени салати.Придава специфичен вкус на всички ястия със сирене и на ястията от овнешко месо.В малки количества може да се прибавя към сосове с ароматни треви и супи, към ястия с гъби и яйца. Слага се и към маринати, ракии, коняци, вина.Може да се смесва с хвойна, градинска и дива мащерка. Възбужда апетита и спомага храносмилането.

Копър(стар кос, монотър)

Копърът е едногодишно растение с кратък живот. Пресният копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява вкуса на салатите, млечните и майонезени сосове, маринати и сирена. Копърът принадлежи към семейството на магданоза и моркова — Сенникоцветни (Apiaceae).
Още във Вавилон го отглеждали като лечебно растение. Познавали го и древните гърци и римляните, а в Европа е на почит от времето на Карл Велики (IX в.). По-голяма попюлярност добива през XVI век във Флоренция и Болоня по времето на Катерина Медичи. Съществуват два вида копър. Този, който ние добре познаваме, достига до 60 см и от него като подправка се използват стъблата и плодовете му, но стъблата са също ядливи. Другия вид, наречен флорентински, достига до 20 см височина и коренът му образува грудка, подобна на тази на целината.
Копърът е сред подправките, които са богати на фолиева киселина (витамин В), каротин (витамин А) и витамини С и Е.
Пресния и изсушен копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява салатите, млечните и майонезени сосове, маринати и сирена. Тараторът не е таратор без него, нито киселите стерилизирани) краставички. Той върви на риба, на зеленчукови блюда (тиквички, пресни картофи, зелен фасул), на постни супи.
Лечебно действие и приложение: Газогонно и потискащо централната нервна система действие. Лечебният ефект на копъра се дължи основно на съдържащото се в него етерично масло. Установена е и спазмолитична активност, пикочогонно и противоглистно действие. Надземната част на растението има антибактериално действие, повишава съпротивителните сили на организма срещу заболявания, увеличава апетита.
Прилага се при хронична коронарна недостатъчност, като профилактично средство срещу пристъпи на стенокардия, както и при спазми на гладката мускулатура на органите в коремната кухина.Употребява се и като нервоуспокояващо средство, особено при кърмачета.
В българската народна медицина плодът се използва при безсъние, стомашни болки, болести на жлъчката и далака, хълцане, за повишаване количеството на млякото у кърмачките, при кашлица. Плодът се употребява още при главоболие, като средство, укрепващо кръвоносните съдове, при камъни в бъбреците и пикочния мехур, при болезнено уриниране, газове и повишено кръвно налягане (настойка от стръковете).
Вътрешно приложение: 1 чаена лъжичка леко счукани плодове се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.

Admin Брой мнения : 1483 Join date : 09.07.2009

Мента /Mentha/

Билки и подправки Menta-1619

Ментата е род многогодишни тревисти растения от семейство Устоцветни. У нас се срещат около 9 лазлични вида мента.

Ментата се отглежда най-вече за извличане на етерични масла с главна съставна част ментол, но също така тя нами ра приложение и в кулинарията и сладкарството.

Ментата се използва за подправяне на месо, риба, сосове, супи, яхнии, оцет, и др. Свежите връхчета на ментата и листата се използват в напитки и коктейли, плодови сладкиши, ябълкови сосове, сладолед, желета, салати и сосове за риба и месо. Печеното агнешко има превъзходен вкус, ако смесите с джоджена и мента.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

ТЛЪСТИГА-Sedum acre

Тлъстигата расте в диво състояние на слънчеви сухи места в песъчлива почва.Има къси островърхи и много дебели месести листа.
Листата и връхчетата на младите растения използваме като подправка.Берем растението през цялата година,но никога не трябва да използваме цъфнали връхчета.Тлъстигата не се суши.Има приятно кисел вкус.Най-приятен вкус има, когато се смеси с масло и се прибави например към ястия с картофи и сосове с ароматни треви.Тази подправка принадлежи на сиренето.Заедно с кресона придава неповторим вкус на всички ястия със сирене и на зеленчуковите салати.За подправяне на салатите използваме смачкани листа от тлъстига.В малки количества се прибавя и към ястия с говеждо месо, към супи от зеленчуци и зелени ароматни треви.

Брой мнения : 566 Join date : 18.07.2009

ТАРОС-Естрагон-Artemisia dracunculus
Многогодишно коренищно растение от сем. Сложноцветни. Коренището, дебело 0,1-1,5 см, е дървенисто и с рядко разположени по него пъпки. Стъблата на тароса
достигат височина до 150 см и са разклонени или единични, като образуват цели туфи. Листата имат линейно-ланцетовидна форма и са гладки. Някои сортове дават семена, които са много дребни, кафяви, яйцевидни.
За храна като салата или подправка се употребяват листата и младите клонки , които притежават приятен аромат, дължащ се на съдържащите се в тях етерични масла. Освен това листата са богати на витамин С (до 70 мг %), каротин (6,8 мг %) и рутин (витамин Р) до 170 мг %).